Филмът е отличен с две награди – на Earth Day Film Festivl  в Сан Франциско и Awareness Festival в Лос Анджелис

На 20.09.2016 г. /вторник/ в конферентната зала на НБ „Иван Вазов“– Пловдив ще бъде представен документалния филм „Живот след Вавилон: Дневници на Джунглата“ на Лазарина Тодорова – режисьор, видеоредактор и продуцент. Авторката учи и работи в Сащ и Канада, а от 2012 г. – живее и твори в Коста Рика. Потапянето й в южната Карибска джунгла е време, в което изключва гласа на големия град, за да се вслуша в собствените си мисли.

„Живот след Вавилон: Дневници на Джунглата“ е документален филм, който включва историите на четирима преселници от САЩ и Израел, които са се преместили в Коста Риса, за да  създадат алтернативен начин на живот. Джунглата, непокорният тропически климат и смайващата сурова красота на флората и фауната са психологически фон за личен катарзис, преоткриване на себе си и създаване на нов пълноценен живот.

Независими артисти показаха как могат да бъдат възродени сгради като тютюневите складове чрез изкуство и творчески индустрии

Какви тайни крие построената през 1931 година от Цар Борис III сграда

Църква с икона на Цанко Лавренов съжителства с творци и техните ателиета в доходното здание на Зографския манастир

Стефка Георгиева

Как могат да бъдат съживени тютюнените складове в Пловдив? Този въпрос се търкаля в общественото пространство от много време и дори след изпепеляването на Тютюневия град е на дневен ред. Какво точно трябва да бъде направено, за да бъдат социализирани тези сгради, да станат притегателни центрове? Докато едни се питат, други действат. Те намериха решението, но някак остават в страни от вниманието, тъй като не се афишират кой знае колко. Пловдив е един великолепен град, в който добрите примери ни дебнат зад всеки ъгъл, но не всеки съумява да ги забележи. Един от тях се намира в самия център на града, точно до началото на пешеходния мост, в южната му страна. Това е великолепна огромна сграда, построена преди повече от 80 години. Какво се случва с нея, четете в следващите редове.

Историята

Строителството на сградата е започнат през 1930 година, и е завършен в края на следващата, по поръчка на Цар Борис III. Той поискал да бъде изградено доходно здание на Зографския манастир, което да предаде на монасите от Атон, които често протягали ръка на българския народ.  Духовниците дарявали средства, златни накити, а често и гостували у нас, когато народът ни е имал нужда от помощ. Първоначално сградата е била приют за ранените по времена Чирпанското земетресение. В последствие, около 1934-1935г. се превръща в Окръжна болница, която лекувала стотици пациенти. Макар да е била медицински център, с идването на промените, хора от подземния свят превзели сградата по неведоми и твърде съмнителни начини. Те я ползвали с неясно предназначение, но в рамките на няколко години, двамата съдружници, които я окупирали, били убити, а сградата отново била върната на атонските монаси.

Настояще

Към днешна дата, бившата Окръжна болница все още е на Зографския манастир, но не е стопанисвана активно. На партерния етаж има редица магазини, адвокатски и нотариални кантори, магазини и студия за красота. Това е най-апетитната част от сградата, защото може да се ползва за търговска дейност, коментират някои от хората, помещаващи се вътре. Ако се вгледате от фасадата откъм Щаба на армията ще ви изненада една красива и стара камбана, която буквално виси на три метра от тротоара. Още повече ще се изненадате, ако видите табелата под нея и вратата, която най-често стои заключена. Това е параклисът на Зографския манастир „Св. Цар Борис”, изграден веднага след като царя дарява сградата на монасите. Камбаната му рядко се чува, но пък вътре си е напълно действащо духовно кътче. Което крие една изключителна реликва- икона на Цанко Лавренов, копие на иконата „Св. Георги” в Зографския манастир.   

Бъдеще

Освен с духовен живот и търговия, оказва се, че сградата, която архитектурно и по обем много напомня за тютюневите складове, пази още скрити тайни и разказва чудни приказки за интересни хора и света на изкуството. Минавайки покрай нея дори може да не я забележите, заради занемарената фасада или дърветата, която я крият с клоните си.  Помещенията й обаче кипят от живот и преливат от цветове.

Само преди около 2 години започва плавен и неочакван процес по социализирането на сградата с инструментите на културата, макар това да не е било съвсем планувано. Един от пловдивските артисти и познат художник – Иван Костолов, решава да си направи ателие вътре. Така той повлякъл крак и след него различни творци преоткрили мястото за създаване на работно студио. Сред тях са Динко Ангелов, Любомир Атанасов, Иван Костов, Христофор Балабанов, Любо Кръстев и  други хора на изкуството.

Сградата не е ремонтирана от години и окаяно се нуждае от реновиране, но носи такъв дух и заряд, какъвто са й придали нейните обитатели. По стълбите ще ви посрещне голяма жълта котка, нарисувана със спрей директно върху стената. Послания, рисунки и плакати изникват отвсякъде, а етажите са просторни и ще ви е нужно премного време, за да разгледате цялата сграда. Особено имайки предвид, че не във всички коридори има осветление.

Повече са местата, на които мазилката и боята се лющят и падат, отколкото здравите такива. Дограмата е дървена и поставена преди поне 30 години, но творците вътре съумяват да се справят със ситуацията и всеки се грижи отделно за помещението, което е наел. Динко Ангелов, например, ни разказа, че през зимата, температурата в стаята достигна градуси, близки до нулата, но това не пречи на духа му да се бори със зимната обстановка и да си постави калорифер с надежда да стопли помещението.

Различните ателиета се редят едно след друго, предимно заключени от всеки един от наемателите. Коридорите са дълги и тесни, а на местата, на които осветление липсва, може би бихте си помислили, че е декор от филм на ужасите, но не. Усещането е по-скоро, като че едно голямо семейство се е събрало заедно и живее под един покрив. Да, такава е емоцията, която група хора се събират не само, за да работят заедно, но за да вдъхнат нови живот и енергия на отдавна забравено пространство.

Макар и не всички, по-голяма част от артистите ще отворят ателиетата си в Нощ/Пловдив, която наближава все повече. Освен че посетителите ще могат да разгледат тяхната работа и местата, на които работя, ще има и дискусия, дебат или разговор, в зависимост от това как протече вечерта, а темата ще бъде историята – как се пише тя и защо се повтаря, но с известно чувство за хумор, допълва Динко Ангелов.

Избрах да направя ателието си в тази сграда, защото мястото е страхотно. Крие много дух и история, много артистизъм има в него, казва друг от творците, които съживяват доходното здание на Зографския манастир- Христофор Балабанов. Като вляза вътре и не ми се излиза. Това място ми дава свобода, волност, усещане за пълно удоволствие от работата, допълва той. Фотографът знае, че постройката е била болница, от което би следвало да крие скована енергия, но той не усеща нищо подобно там.  Това е остров. Когато сградата е в такова състояние, това дава дух на старинност, все едно си излязъл извън времето. Тук не си в матрицата. Всички, които идват при мен също много се радват да ме посетят и да пребивават в ателието ми. Хубавото е, че когато някой повлече крак, подобни сгради бързо се пълнят със съдържание, с живот. Придобиват дух. Хората на изкуството, когато са заедно, по някакъв начин си помагат, обменят енергии и идеи. Така сме и ние тук- десетина души сме, ходим си на гости, черпим опит, гледаме кой какво прави, коментираме, помагаме си. Така се раждат идеи, в това заимстване на енергии, казва Христофор.

Сградата ще е локация в Нощта с общото название Ателието.  Изложба “Есента на Леонардо” ще открие Динко Ангелов. В нея той разглежда Йозеф Бойс и Леонардо Да Винчи в техните златни години. Темата на изложбата е Конвергенция. Христофор Балабанов пък ще е част от програмата с прожекцията “Баба Дана - пазителката на зелениковия манастир”. Тя презентира поредица от интервюта със социално активни лица, които са живели нестандартен живот. Целта е да се запази истинноста и усещането за отминалата епоха на Комунизма и Прехода. Неподправените емоции и разкази на достигналите преклонна възраст интервюирани ще пренесат духа на времето - така новото поколение ще може да се запознае от първа ръка с миналото.

Главният прокурор гледа „Ничия земя” на Стоян Радев

Намръщен и без охрана в театъра се появи главният прокурор Сотир Цацаров. Обвинител №1 влезе в Храма на Мелпомена, за да гледа спектакъла на Стоян Радев „Ничия земя” на Народния театър. Представлението бе поставено в Камерна зала на Драмата, в рамките на фестивала Сцена на кръстопът.

Цацаров не бе особено доволен, че бързо се превърна в център на внимание, но трябваше да го преглътне. Бе дошъл специално за постановката по филмовия сценарий на Данис Танович, който разкрива гледна точка за войната между босненци и босненски сърби. Главният прокурор аплодира играта на Филип Аврамов, Валери Йорданов, Йосиф Шамли, който за поддържащата си роля спечели Аскеер, Йордан Петков, Зафир Раджаб и Лили Сучева.  

Найджъл Кенеди кацна в София късно снощи

Концертът му в Пловдив e почти разпродаден, а в София пускат втори балкон в продажба

Световно известният цигулар Найджъл Кенеди кацна в София късно снощи с полет от Лондон. Във видимо страхотно настроение, той бе посрещнат на летището от своя дългогодишен приятел от България  – художника Румен Рачев. Той му бе подготвил специална изненада – ръчно изрисувана от него цигулка Kремона, първа бройка от предстояща дизайнерска младежка серия на марката, която ще бъде подписана от известния цигулар. Вчера през деня пристигнаха и петимата членове на бандата му, които кацнаха у нас от различни точки на света. 

Найджъл Кенеди пристигна у нас няколо дни преди концертите си на 17 септември в София в зала 1 на НДК и на 18 септември в Античния театър в Пловдив. До изявите си на родна земя той ще има сериозни репетиции с оркестъра на “София Симфоникс” с диригент Любка Биаджони, Лондонския български хор и композитора и гъдулар Георги Андреев, които също участват в двете събития.

Организаторите съобщават, че концертът в Пловдив е почти напълно разпродаден, а в София се пуска в продажаба и втори балкон на зала 1 на НДК на изключително достъпни цени на билетите – по 20 лв. Те могат да се закупят в мрежата на Ticketportal.bg, Билетен център в НДК, касата пред Община Пловдив, книжарници Booktrading, бензиностанции OMV, “На тъмно”.

С рекорд в книгата на Гинес за най-продавана класическа творба на всички времена (за запис от 1989г на “Годишните времена” на Вивалди, с над 2 млн. продадени копия), витуозът ще представи у нас именно своя нов иновативен прочит на “Новите четири годишни времена”. Напълно в свой стил -  с ново звучене, различна визия, фантазия и енергия той е решил да докаже на публиката, че “Четирите сезона” мога да бъдат музика за всички времена!

Харесва ми да предавам определена форма на култура чрез книгите си

Френският автор поиска да бъде уловен в Капана

Дори да страдаме, можем да намерим силата в себе си. Това е една от есенциите в романите на световноизвестния френски писател  Давид Фоенкинос. Той гостува в Пловдив, за да открие новия културен формат от Есенния салон на изкуствата- Европейските литературни срещи. Авторът на 14 романа разговаря с десетки пловдивчани в двора на Постоянна експозиция Енчо Пиронков в Стария град. Той спечели публиката с непретенциозност, присъствието си и с разкошното си чувство за хумор. Заяви, че ще покани издателката Божана Апостолова, която е и организатор на форума, в някой от следващите си филми заради неподправения й артистизъм. Бързам да бъда уловен в Капана, където да изпием по едно питие с моя преводач, каза за старт на срещата писателят и погледна изпитателно към усмихващия се Георги Ангелов. Посрещането в Пловдив бе великолепно, а този обмен е прекрасен. Това е последната ми свободна вечер въобще в следващите няколко месеца. Затова ще поостанем до късно навън. От утре се затварям в офиса си и започвам работа по новия филм по мой сценарии, разкри пред пловдивчани Фоенкинос.

Казва, че всеки негов роман е воден от различна енергия. И че обича да пише книгите си като матрьошки- историите му да се разтварят в момента на творческата му работа и да се надграждат. Не обичам първите си книги. Не се чувствам близък с тях. „Шарлот” е книгата на живота ми. Отне ми десет години. Пленен бях от една жена- художничката Шарлот Саломон. Беше едно дълго изследване на драматичния й живот. Бях на всичките места, свързани с историята й. Аз я срещнах там. Всяко място ми говореше нещо. Тази книга на практика е обяснение в любов, каза авторът. Романът му се изучава от френските подрастващи в училище, носител е на куп награди.

Писането за мен е постоянно любопитство. Сега ви наблюдавам, гледам детайлите, следя реакциите ви. Но не съм психопат, да знаете. Просто съм такъв- наблюдателен. От 20 години задавам въпроси на хората, особено на жените. Писането не се учи, то е в усета. Когато човек пише, трябва да е много близо до своите герои, почти да ги изиграва. Аз например не описвам физически и в детайли своите герои. Интересува ме какво мислят те, изживявам ги точно толкова, колкото читателят, разкри още френският автор. Каза още, че не е аскет, когато пише. Не изпитва такава нужда. Обича да пише във влака, по време на полет. Обича да работи върху ръкописа си, когато не знае къде е.

Харесва ми литературата да бъде мост. Когато пиша за любимата си музика в романите си, за художниците, които харесвам, за филмите, които обичам, читателят да прояви интерес към тях. Да потърси нещо за тях, ако не ги познава. Харесва ми да предавам определена форма на култура чрез книгите си, довери  Давид Фоенкинос.

След разговора той раздаде автографи на много читатели. И, както каза в началото на срещата, побърза да се изгуби из заведенията в Капана заедно с преводача си Георги Ангелов, в последната си свободна вечер за следващите поне 4 месеца.