Капана.БГ
Софтуерна Архитектура с подхода SOLID
В света на компютърното програмиране, SOLID (Single responsibility, Open-closed, Liskov substitution, Interface segregation and Dependency inversion) е мнемоничен акроним представен от Michael Feathers за "първите пет принципа" основани и дефинирани от Роберт Мартин - Robert C. Martin в началото на 2000-ната година, който стои зад петте оновни принципа на обектно-ориентираното програмиране. Когато принципите се прилагат заедно при разработването на една система, програмиста създава програма, която е лесна за поддръжка и разширение с течние на времето. Принципите на SOLID са насоки, които могат да се прилагат по време на работа на софтуера за отстраняване на т.нар. "миризми по кода" (код който не е написан качествено) от страна на програмиста при преработване на софтуерен код с цел той да е четим и разширяем. Всичко това е част от стратегията за това, че изходен софтуерен код е гъвкав (англ. agile).
Лектор: Иво Стефанов
Място: Hackafe Plovdiv
Час: 19:00
Премиера в Пловдив на книгата "Разумът на съня" от Иван Кулеков
Издателство Жанет 45 представя РАЗУМЪТ НА СЪНЯ -100 миниатюри и 100 рисунки от Иван Кулеков
Думи за книгата Борис Минков
04 февруари 2016, четвъртък, 18.00 ч.
Студио 1 на Радио Пловдив, ул. Дондуков № 2
Сънувам, че
Вземам кухненския нож и си отрязвам
един пръст.
Най-после и аз имам нещо свое.
Останалото ми тяло е ничие.
От „Разумът на съня“
http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=1583
Разговор с Иван Кулеков в „Денят започва с култура“
http://bnt.bg/part-of-show/razuma-t-na-sa-nya-ot-ivan-kulekov
Интервю на Христина Мирчева за Диаскоп комикс - Diaskop comics
http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=1580
Роден съм на 28 април 1951г. в с. Хирево. Селото го няма на картата на България по същата причина, поради която България я няма на картата на света – комплекс за малоценност. Затова и целият ми живот преминава в опити за преодоляване на този комплекс: на 16 години публикувах първата си карикатура, завърших българска филология и философия в Софийския университет, говорих 16 години по националното радио, още 17 години се показвах по телевизията, публикувах 6 сатирични книги в България, 2 – в Италия, 1-а в Унгария, превеждаха ме на всички европейски езици (сборникът източноевропейска проза “DESCRIPTION OF A STRUGGLE” беше издаден в Англия и САЩ), написах 10 сценария за анимационни филми (един от тях – “Неделя” (реж. А. Кулев и Н. Тодоров) е в колекцията на Музея за модерно изкуство – Ню Йорк), направих 2 фотоизложби, снимах видеорепортажи от Китайската стена и с. Вълчи дол, покланях се на театрални премиери в Народния,Сатиричния и Младежкия театри, бях кандидат за президент на Република България…
И в резултат на всичко това комплексът ми за малоценност стана още по-голям. Затова където и да ме потърсите – в литературата, театъра, телевизията, в България или в чужбина – мене ме няма.
Още през февруари:
МЛАДИЯТ ПЛОВДИВ ЧЕТЕ през 2016 започна със среща с проф. Миглена Николчина в ЕГ Пловдив.
Идеята на Издателство Жанет 45 и Народна библиотека „Иван Вазов“ - Пловдив е да поканят образователни институции (детски градини, училища, университети от Пловдив) да се включат в срещите със съвременни български писатели, художници, преводачи и хора от сферата на културата и изкуствата. Едновременно с това даваме възможност на ученици и учители сами да изберат човека, който желаят да гостува при тях. Организаторите ще се ангажират да „случат“ всяка пожелана среща, ако е възможно.
Първото събитие през февруари се организира по покана на НУ „Христо Ботев“. На 10 февруари в училището ще гостува Божана Апостолова, която ще разкаже за книжната поредица „Малката Божана“.
Предстои една специална седмица от 22 до 29 февруари, когато в рамките на Младият Пловдив чете всеки ден деца ще могат да се запознаят с писателите, които вече познават от техните книжки. През тази седмица очакваме Петя Кокудева („Питанки“), Виктор Самуилов („Не е честно“), Рая Господинова и Георги Господинов („Сватби на животни и неща“), Румен Иванчев („Играчката на ветровете“), Зорница Христова („Чутовното нашествие на мечките в Сицилия“, изд. Точица). Домакин на срещите е Народна библиотека „Иван Вазов“.
Персонална покана да гостуват в училище вече получиха Александър Секулов, Благовеста Пугьова, Величка Настрадинова, Йордан Велчев, Тома Марков. Младият Пловдив чете 2016 започва сега и ще продължи до 1 юни, седмица преди началото на Литературен фестивал Пловдив чете 2016, който ще се проведе от 6 до 12 юни 2016.
Поканата е отворена.
За актуална информация за Младият Пловдив чете следете тук , страницата за предстоящи събития (http://books.janet45.com/events) и групата във facebook Пловдив чете.
10.02.2016 от 18.30 ч.
Манол Пейков и Райчо Станев говорят за списание ГРАНТА България и последния брой с тема „Отвъд болестта“
Къде: Пловдив, Artnewscafe, ул. Отец Паисий 38
16.02.2016 от 19 ч.
Разговор с Петър Чухов в Литературен салон „Spirt & Spirit“
Къде: Пловдив, Клуб Петното на Роршах, ул. Йоаким Груев 36
17.02.2015 от 19 ч.
Литературен шейкър с гост Петър Чухов
Чете от последната си поетична книга „Сбогуване с нарцисизма“
Къде: Асеновград, Бар КоШипрайм, ул. Изложение 2
През февруари 2015 бе първото издание на Литературен Шейкър, който започна с четене на Петър Чухов (първи гост и кръстник на формата) в Асеновград, където в неформална обстановка (Бар КоШипрайм) се говори за литература. За изминалата една година гости бяха Петър Чухов, Ина Иванова, Стоян Терзиев, Петър Краевски, Ирена Иванова/Рене Карабаш, Божана Апостолова, Мария Донева, Манол Пейков и Райчо Станев.
Лекция "Наука и будизъм"
Темата ще представи Владислав Ермолин (р.1968, Москва, Русия). Завършва Физико-технически институт, като междувременно през 1991 г. се среща с Лама Оле Нидал и става негов ученик. Учи в Международния будистки институт на Кармапа (KIBI) в Делхи, след което осем години е преводач от тибетски на руски език в руския клон на института в град Елисте. От 2005 г. учи и преподава тибетски език в Международния институт за тибетски и азиатски изследвания (ITAS) в Малага, Испания. Преподава в центровете на Диамантения път на будизма от 2006 г. и е един от преводачите на Шераб Гялцен Ринпоче, високоуважаван лама от линията Карма Кагю.
Будисткият възглед за света и явленията има някои забележителни сходства с основните понятия в съвременната физика, най-вече с двете й най-важни теории - квантовата механика (физиката на безкрайно малките частици), както и с теорията на относителността (физиката на безкрайно големите величини). Факт е, че будизмът и науката са напълно различни методи за изследване на природата на реалността, но и двата подхода се стремят да открият истината, прилагайки едни и същи критерии - автентичност, точност и логичност. "Да виждаш нещата такива, каквито са" - това е желанието и на науката, и на будизма.
Лекцията ще бъде превеждана на български език. Вход свободен (дарение по желание).
Събитието ще се проведе на 5 февруари (петък) от 19:00ч в Дом на културата „Борис Христов”, Пловдив, конферентна зала, ет. 1.
Големите момичета не плачат -театрална постановка от Нийл Саймън
Какви са навсякъде по света темите, които се обсъждат в една чисто женска компания? Сигурно най-различни, но една присъства задължително - Мъжете. Обикновено собствените, но все пак и чуждите.
Във взаимоотношенията сред една такава, постоянно събираща се компания от млади американки настъпва драстично-комичен обрат. Изненадващ развод на едната от дамите, злополучна идея на друга да подслони временно изгонената от къщи приятелка. Неизбежна намеса на представители на другия пол, в случая двама симпатични млади испанци и…изненадващ край.
Шест жени, макар и на различна възраст, свързани с едно приятелство, което подлежи на проверка, подложено на изненадващо изпитание. Смях, хумор, лека тъга, нещо недоизказано, каквото винаги има в женските души и двама мъже, запокитени на другия край на света. Хора, като всички нас, осъдени да оцелеят с цената на много смях и малко тъга.
Място: Градски дом на културата "Борис Христов"
Час: 19:00
Творческо ателие - "Кукери"
През месец февруари на много места по традиция се провеждат кукерските обичаи, които са свързани според древните хора с прогонването на зимата, студа, злите духове и призоваване на пролетта, изобилието, благоденствието. Те се изпълняват предимно от мъже облечени с дрехи от животинска кожа, носещи страшни и гротескни маски на главите, изпълняващи групово, танцови и обредни действия за здраве и берекет като оране и сеидба. Тежките чанове резонират и отекват в пространството, а колкото по-надалеч се чуват те, толкова по-надалеч бягат караконджолите и злите сили. Кукерите със своите благопожелания отпразнуват отминаването на зимата и настъпването на лятното плодородие.
В настоящото занимание ще се запознаем отблизо с кукерските обреди, маски и облекла по различните региони на България, а след това всеки ще има възможност да нарисува своя собствена кукерска маска, кукер, или група от кукери изпъняващи някакъв танц или обичай по памет или фантазия.
Място: Клуб Нещото
Час: 18:00
Вход: Дарение*
* Клуб Нещото е свободно пространство за споделяне на идеи, умения, опит, вещи. Мястото е некомерсиално и издръжката му зависи единствено от даренията на неговите посетители - всеки според възможностите и желанието си. За да продължи това място да съществува, зависи от всички нас.
АЗ, АКТЬОРЪТ? Брат ми уби президента
Pure Theater (САЩ) и Драматичен театър Пловдив
представят
АЗ, АКТЬОРЪТ? Брат ми уби президента
По пиесата "Трагикът" от Родни Лий Роджърс
сценична версия и режисура Петър Карапетков
Моноспектакъл на СТЕФАН ПОПОВ
Композитор Добринка Табакова (номинация "Грами 2014")
Сценограф Петър Митев
Костюми Боряна Семерджиева
„Животът на актьора минава в безкрайно пътуване до затънтени градове, евтитни хотели и лоша храна – всичко това за няколко часа щастие на сцената. Човек трябва да е роден скитник, за да издържи без да се оплаква, трябва да усеща в себе си бездомника. Трябва да се чувства част от цялото безименно номадство на театъра и с тъпа упоритост да се събужда отново и отново.”
Из „Трагикът” от Родни Лий Роджърс
19:00 часа. Постановката ще се играе на камерна сцена в Драматичен театър - Пловдив
Манипулативно ли е образованието у нас?
Образователната ни система работи чудесно. Нейна идея е не децата да бъдат образовани, а лесно контролируеми, произнесе се един от участниците в дискусията
Ново явление в Пост-културната сцена, заема място от няколко седмици. Ново, интересно и даващо право на неанонимно и в същото време неосъждано право на глас. Информираното несъгласие вече има няколко разисквани теми зад гърба си, а снощната сбирка не изневери на стила си. Темата бе "Манипулативното образование", разглеждаща последните събития в промяната на образователната програма в училищата. Всички сме наясно, че тези промени вдигнаха народа на крака, агресираха го и го накараха да заклеймява политици и различни етноси. Определението "съжителство" породи плеада от неприязън, основано или не.
По време на цялото обсъждане се засегнаха няколко теми, сред които: на какво всъщност учат децата ни в училище и образованието им не е ли съвместен процес между ученици и учители; способи си ла 4-класниците да осмислят „История славянобългарска“ на тази крехка възраст и каква е ролята на медиите в така нашумелия конфликт между министри и народ.
Първият зададен въпрос, който повдигнаха Никола Николов и Тони Шнитер, чиято идея са тези дебати, бе: „Училището ни учи да мислим или ни учи какво да мислим?“ С други думи, каква е ролята на българското училище? То ли трябва да поражда в нас принадлежност за родолюбие или да ни развие до толкова, че всеки сам за себе си да открие отговора? Подобно на религията, историята и литературата също са "науки", твърде субективни. Историята е различна за всеки. Би трябвало да подлежи на факти, но бива изкривявана според народа, който я разглежда. Ако Априлското въстание е едно за българите, то от мюсюлманите е разглеждано по напълно различен начин. Интересното беше, че повечето мнения отричаха тази принадлежност, с аргументите, че сегашното общество с нищо не е допринесло за миналото. Имаше и бранители на родното, твърдящи, че кръвта на прадедите ни тече и в нашата кръв и ние трябва да се гордеем с постиженията им. Наблегна се твърдо върху идеята, че образованието създава едни "социални продукти", с еднакви бази данни, които после да излязат в света и да работят за държавата, без да дава предпоставки за личностна идентичност. Което в крайна сметка доведе до коментар, който цитираме по памет: „Образователната ни система работи чудесно. Нейна идея е не децата да бъдат образовани, а лесно контролируеми.“
Това поражда други въпроси. Нима само учителите са отговорни за интелектуалното и личностно развитие на децата? Колко и да им се иска на учителите, извън класните стаи те са безсилни и тук на помощ трябва да се притекат родителите, които не винаги са готови да подходят с разбиране към даскалите. Като цяло, топката се прехвърля от едни ръце в други и ако преподавателите осъзнават, че всъщност се прехвърля не топка, а самите деца, то малцина са тези мами и татковци, които осъзнават какво реално се случва в образованието на децата им.
В подобна ситуация особено полезно е неформалното образованието, което също бе застъпено като тема. За съжаление, то все още не е набрало достатъчно популярност у нас, но с надежда срещаме все повече млади хора, които считат подобно нещо е крайно необходимо у нас и са посветили цялото си свободно време да пропагандират „нещата, на които не ни учат в училище“.
Разбира се, нямаше как да не се изкоментира, превърнала се в скандал „История славянобългарска“. Важно е да се знае, че тя НЕ Е ПРЕМАХНАТА от учебната програма, а преместена за изучаване в по-горен клас, като Тони и Никола специално си бяха подготвили програмата на МОН, в която изрично е вписано изучаваното на творбата. Оказва се, че на болшинството от децата в тази ранна възраст им е трудно да разберат Паисийвите слова. Факт е, че те са доста трудни и сложни, но дали наистина е невъзможно? Ако бъде представена по достъпен начин, дори невръстен хлапак би могъл да ги осъзнае. Може би, тук министерството подценява нашите деца. Има го и елементът, че всяка литературна програма следва определена епохална структура. Ако те се смесят, би станало наистина объркващо. Трудно може да учиш в една и съща година, едновременно произведение от началото на 18ти век, паралелно с произведения от просвещението, например.
Странно обаче, докато гостите дебатираха, никой не спомена премахването на народните ни песни. Всичко се въртеше около "История славянобългарска" и почти никой не я разгледа като това, което реално е - литературно произведение с голямо значение.
Малко преди самия финал се забеляза голям упор срещу обществените и социални медии, които, според дебатиращите, са направили от мухата слон, в изгода на някои политически партии. Няма как да не сте станали свидетели на заглавия от рода „ШОК И УЖАС! СВАЛЯТ ПАИСИЙН ОТ УЧЕБНАТА ПРОГРАМА!“. Тази тема ние няма да коментираме, тъй като вярваме в здравия разум и развития интелект на нашите читатели, които сами могат да изявят мнение по въпроса.
Както казахме, мнения много. Но ако имаше нещо наистина стойностно, то бе, че в нито един присъстващ, не се отразяваше истинска злоба към турското общество. 99% бяха против наслагващата се омраза, което дава някакви надежди, че сме ако не толерантни, то поне здравомислещи същества, които не искат да бъдат влачени от синджирите на властниците и предразсъдъците.
