Константин Стоилов – премиер, министър в четири правителства, избиран 12 пъти за депутат, основател на Народната партия

По време на неговия мандат се увеличават двойно железопътните линии в страната. Открити са 30 нови индустриални предприятия, привлечен е чужд капитал за фабрики за текстил, вагони, машини, сапуни, кибрит и други

Малко известен факт е, че като шеф на правосъдното ведомство Стоилов е автор и вносител на първия изцяло български закон, свързан с пресата

На 23 септември преди 166 години през 1853 г. в Пловдив се ражда Константин Стоилов Министър-председател на България през 1887 и 1894 – 1899 година. Основател и лидер на Народната партия от 1894 до смъртта си през 1901 година.

Финансовите възможности на родителите му позволяват да получи солидно образование. Учи в пловдивското епархийско училище и в Робърт колеж в Цариград, който завършва със степента „бакалавър на изкуствата“. Младият Стоилов води много строг и организиран живот. Всичко в него е подчинено на учението.

По-късно изучава правни науки в Хайделберг и Париж. През 1877 г. защитава докторат по право в Хайделбергския университет. По традиция в началото на учебната година учениците от последния клас произнасят слово по свободно избрана тема. Темата на К. Стоилов е „Мълчанието на историята върху българския народ“. Със словото си така завладява слушателите, че смайва всички присъстващи, между които има и посланици на велики държави. По време на обучението си в Германия, в Лайпциг през 1876 г. приема светлина от масонската ложа „Аполо“ и членува в нея до края на живота си. Германското масонство се радва на уважение заради моралния си кодекс, не на последно място и заради имената на масоните Гьоте, Менделсон, Хайдн, Лист, Моцарт, Хердер.

По-късно живее в Прага, където се запознава с проф. Константин Иречек. След подписването на Сан-Стефанския мирен договор се завръща в България. Става съдия в Пловдив. През лятото на 1878 г. Стоилов е поканен да стане един от редакторите на пловдивския вестник „Марица“ (1878-1885). Той обаче предпочита да работи като юрист и на 1 август 1878 г. е назначен за член на Пловдивския губернски съд, но се изявява и като сътрудник на „Марица“.

Качествата на Стоилов като юрист са оценени високо и след половин година работа той оглавява Софийския губернски съд. Този пост му дава право да вземе участие като депутат в Учредителното събрание през 1879 г. Така само на 25 години влиза в света на голямата политика. В Учредителното събрание Константин Стоилов прави впечатление с широката си култура и ораторските си качества. Избран е за един от секретарите на събранието.

Със съпругата си Христина Стоилова

Симеон Радев, авторът на „Строители на съвременна България“, определя д-р Константин Стоилов като най-европейския български политик. Определение, което големият държавник получава заради своето образование, ораторска дарба, култура, обноски, облекло, добродетели. След изработването на Конституцията д-р Стоилов е включен в делегацията, която поднася на Александър Батенберг акта за избирането му за български княз.

Европейската култура на Константин Стоилов допада на княз Александър. Затова монархът го назначава за свой частен секретар, а по-късно и за шеф на политическия кабинет при двореца. От 1881 г. той е дописен, а от 1884 г. действителен член на Българското книжовно дружество (днес БАН).

През 1885 г. е доброволец в Сръбско-българската война и командва 3 взвод от 3 ескадрон. На 11.12.1885 г. е награден с Военния орден „За храброст“ IV степен.

Стоилов става министър-председател по време на политическата криза след абдикацията на княз Александър I. През есента на 1886 г., Третото Велико Народно събрание определя д-р Стоилов за член на делегацията, която трябва да издири кандидат за овакантения български престол. След няколко месечни сондажи в европейските столици делегацията се спира на кандидатурата на немския принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски. На 2 август княз Фердинанд полага клетва и встъпва в длъжност. На 20 август е съставено ново правителство, начело със Стефан Стамболов, а Константин Стоилов е назначен за министър на правосъдието. Това е първото по-дълго министерско управление на д-р Стоилов.

1897 г., София – 17-ото правителство на България. От ляво на дясно – Найден Бенев, Теодор Теодоров, Константин Величков, Иван Вазов, д-р Константин Стоилов, Никола Иванов, Михаил Маджаров, Георги Згурев.

Именно като шеф на правосъдното ведомство Стоилов е автор и вносител на първия изцяло български закон, свързан с пресата. Той носи красноречивото заглавие „Наказателен закон за престъпленията по печата“.

След падането на Стефан Стамболов от власт, княз Фердинанд възлага на Константин Стоилов да състави следващото правителство. През юни 1887 г. Великото Народно събрание одобрява тази кандидатура, а за министър-председател е назначен Константин Стоилов. Започва най-отговорното време от обществено-политическата му дейност. Д-р Стоилов привлича за министри изявени политически, стопански и културни дейци. Различни министерства оглавяват Григор Начович, Иван Ев. Гешов, Теодор Теодоров, Иван Вазов, Константин Величков, Михаил Маджаров. За да укрепи своята власт и да има своя трибуна той основава и печатен орган на партията вестник „Мир“, който е определян от изследователите на печата като „българския „Таймс“. Най-големият външнополитически успех на правителството, начело с Константин Стоилов, е признаването на българския княз от Великите сили. Подобряват се и отношенията ни със съседите.

Като активен деятел на Консервативната партия, Стоилов за кратки периоди заема министерски постове в правителството на Леонид Соболев и във втория кабинет на Драган Цанков. Участва във временното правителство на Петко Каравелов, и в това на Васил Радославов.

В спомените на съвременниците си д-р Стоилов е високообразован и възпитан човек, елегантен, с качества на организатор и оратор, толерантен, тактичен и учтив. Той и Стефан Стамболов са хората, създали предпоставките българската държава да възкръсне след петвековно робство и в началото на 20 век, да се превърне в най-динамично развиващата се страна на Балканите.

Константин Стоилов – премиер, министър в четири правителства, избиран 12 пъти за депутат, основател на Народната партия, умира на 23 март 1901 г. заради разклатено здраве и тежка бронхопневмония.

По време на неговия мандат се увеличават двойно железопътните линии в страната. Открити са 30 нови индустриални предприятия, привлечен е чужд капитал за фабрики за текстил, вагони, машини, сапуни, кибрит и др. Приети са закони за насърчаване на местната промишленост и за земеделските каси, които осигуряват евтини кредити. Въведено и прогресивно облагане на доходите, което осигурява повече пари в бюджета. Създадени са търговско-индустриални камари.

В Пловдив има улица, която носи неговото име.

*Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са  сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други,  събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

** Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“.

Още за книгата му може да видите ТУК.