Архитектурната перла на №21 e 9/10 частна общинска собственост, но администрацията видимо няма никакво отношение към паметника на културата

Иво Дернев

От близо пет години Под тепето алармира в свои публикации за една от най-красивите, но и сред най-занемарените пловдивски архитектурни перли- малкият дворец от края на 19в. на улица „Христо Г. Данов” №21. Прекрасната двуетажна сграда с огромен двор (единственият подобен по улицата, с красив фонтан и много зеленина) се руши от години. Опитите ни досега да разберем чия е собствеността на имота удряха на камък. Яно беше, че част от него е общински. Е, научихме как е разпределена собствеността и онова, което разбрахме, никак не ни хареса, тъй като е символ за безстопанственост от страна на Община Пловдив.

Оказа се, че само 1/10 от правото на собственост е частна. Десет процента от имота притежава Стефанка Коджабашева или нейните наследници. Родената през 1938г. жена получава право на собственост през далечната вече 1990г. с решение на тогавашния Общински народен съвет-Пловдив.

Другите цели 9/10 от правото на собственост върху паметника на културата с прилежащия му двор от близо декар е частна общинска собственост. Администрацията обаче никога досега не направи стъпка в посока съхранението, реставрацията и обживяването на архитектурното бижу. Нещо, което е длъжна да прави, още повече, че се отнася за сграда със защитен статут. Същото се отнася и за десетки други знакови постройки, в които администрацията е в съсобственост. Подобен крещящ пример за безстопанственост е великолепният Божилов чифлик.

Припомняме, че за красавицата на ул. „Христо Г. Данов“ № 21 е свързана с бурния и драматичен живот на Едмондо Вакаро, създателят на кино Екселсиор и управител на тютюневата фабрика „Български орел“ . Сградата има не просто архитектурна, а и историческа стойност за Пловдив.