В дни на карантина галериите и музеите са затворени. Но изкуство има навсякъде – и днес отново ще ви „разходим“ из някои монументални творби на изкуството в Пловдив, из публично пространство в Стария град и около Трихълмието.
Поради различни преустройства през годините много от къщите в резервата са разрушени, а необичайните градоустройствени промени са оставили голи калкани на различни места. Тъкмо тези голи стени стават обект на творчество през 60-те и 70-те години в Пловдив и около тях ще се разходим в следващите редове. Прокараният през 50-те тунел под Трихълмието също е обект на художествени намеси, които са много по-неизвестни, тъй като се виждат предимно от пешеходци – но там почти никой не минава пеша.
Макар и достъпни по всяко време, екипът на „KAPANA.BG“ все пак препоръчва да стоите колкото се може повече у дома до края на извънредното положение у нас.
Калканите на Димитър Киров
Няколко къщи, построени в годините до 1944 година, оставят големи голи калкани в Стария град, заради събаряне на стари къщи, някои от тях, свързани с проекта на Тунела. През 60-те и 70-те години, с развитието на монументалните творби в цяла България, тези калкани се украсяват с творби – предимно на Димитър Киров.
Димитър Киров – или Ди Киро – е част от поколението пловдивски художници, завършили „Монументална и декоративна живопис“ в края на 50-те години в Художествената академия. „Пловдивското поколение“ от 60-те е част от младата вълна български живописци, които променят по-скования академичен стил от предходните години, като част от тях са известни именно с монументални творби. Всъщност по-свободното третиране на форма и цвят в живописта сред някои от тях се смята, че е свързано именно с образованието и работата им в монументалното изкуство, където тези артистични жестове са по-допустими.
Темата на много от творбите по Трихълмието е свързана с историята на България и, всъщност, по-специфично Пловдив и региона. По-свободна като тема е една от ранните публични творби на Димитър Киров – пано в началото на днешната улица „Крикор Азарян“ (бивша „Перник“) на „Колесница“ с четири коне.
Две години по-късно – през 1968 година – е създадено и голямото сграфито пано, което всички туристи в Стария град познават отлично: на „Христо Г. Данов“ в началото на улица „Съборна“ до църквата „Успение Богородично“. Далеч по-мащабната творба с размери 10х13 метра е пряко свързана с мястото – в съседство е къщата, и до днес – музей на легендарния пловдивски книгоиздател. Оформеният днес пред него паркинг разсейва вниманието, но от друга страна по тази причина там няма растителност, която да пречи на гледката.
Не е така с други две пана по същата улица „Съборна“ – калкани на една от сградите на АМТИИ до Тунела. Рисувани в началото на 70-те двете пана обаче през лятото остават предимно скрити зад дървета – но от друга страна те и градинката пред тях създава съвсем друга, по-живописна атмосфера. Темата отново е историческа – едното пано на Ди Киро е свързано със Захари Зограф, негови творби и църковна живопис. Така освен пресъздаване на един от автопортретите на възрожденския зограф, Ди Киро ни показва Християния, също Адам и Ева в долния десен ъгъл (което, на практика, означава – гола жена в публично изкуство, макар и доста наивистично нарисувана).
Съседната творба е свързана с развитието на музиката. В центъра на сграфитото е Орфей, но темата не е само историческа – под него има съвременни пианист и виолончелист. Малко по-късни от първите творби, тези сграфито пана вече са по-цветни, по-смело разработени.
Трето пано, част от същата група сгради, но далеч по-невидимо при обичайна разходка, е „кацнало“ над къщата музейна експозиция „Енчо Пиронков“. Паното гледа на север и всъщност се вижда много трудно от самия Старинен Пловдив, и много по-лесно от другата страна на булеварда – но и много по-далеч. Темата е свързана с историята и археологията – изобразява типичния за тракийското изкуство конник, както и глава на бик и кариатида.
Една от малкото монументални работи на Георги Божилов – Слона
Георги Божилов – Слона е част от споменатото „Пловдивско поколение от 60-те“, като също завършва „Монументално изкуство“ при проф. Георги Богданов. Самият негов преподавател обаче усеща, че Слона е по-лиричен и по-скоро ще се насочи към кавалетно творчество. Все пак Божилов има няколко монументални творби – като мозайката в Пощата, за която вече сме ви разказвали.
В Стария град той е автор на пано непосредствено под Градската художествена галерия и до ресторант „Гражданския клуб“. То също е на историческа тема – вече не специфична за пловдивския регион, а национална. Сграфитото представя покръстването и създаването на азбуката от светите братя Кирил и Методий.
Абстрактното сграфито на Иван Кирков
Асеновградчанинът, свързан с Пловдив Иван Кирков, също е оставил своя отпечатък с монументална творба в Пловдив. Негово е сграфитото на калкана на една от къщите на Небет тепе – едно от малкото изцяло абстрактни произведения в този жанр. Свободата да се правят такива произведения идва малко по-късно през годините на социализма – подобни са споменатата мозайка на Георги Божилов в Пощата или стъклописът в същата сграда на Йоан Левиев – от 70-те на миналия век.
Каменните релефи около Тунела
Най-неизвестни, може би, остават каменните релефи около Тунела. Единствено малкото пешеходци, които минават през натоварения булевард може да са им обръщали внимание – едва ли някой шофьор се е заглеждал в тях, а и не ви го препоръчваме. Пешеходният достъп до двата входа е сравнително лесен и каменните релефи могат да се разгледат без проблеми.
Проект за най-големия от тях, който се намира в ляво на южния вход на Тунела има Анастасия Кметова – художник, който твори най-вече керамика и за който стана дума в предходния материал. На същото място е реализиран релеф, различен, от запазения в проекта, но вероятно авторът е същият.
Между надписи Хеброс и Тракия е изобразен регионът на Пловдив с персонификация на реката, житни и гроздови класове и животни. На редица други по-малки камъни пък са изобразени други релефи, свързани с историята на Тракия и траките – свещената двойна брадва; Орфей и животни, които го слушат; тракийски конник и др.
От северната страна – откъм Стария град – също има няколко релефа. Два от тях са вдъхновени, най-вероятно от открити при археологически разкопки монети – с профил на Филип Македонски и „пейзаж“ на Пловдив с известния, но незапазен храм, който през Античността се е извисявал над града. Интересно е разработен и един ъглов камък с лъв и ключ, които, обаче, остават днес предимно под растителност.
