Развитието на мястото в площад започва след края на Първото мострено изложение през 1892, заради което е създаден парк Цар Симеон. Павираното пространство пред централния вход веднага се превърнало в място за разходка и стоянка за пловдивските файтонджии, добър завършек на главната улица “Княз Александър”.
1929 г., сн: Изгубената България
В същата година там намира убежище в Пловдив легендарната драматическа трупа „Сълза и смях” след като била заставена да плаща непосилен наем в София. Местните общинари предоставили на софийските актьори терен, намиращ се в Централната част на града, за да изградят новия си театър. Внушителната сграда била построена бързо и евтино от дърво. Така на 23 август 1892г. трупата изнесла първата си постановка под собствен покрив. За 2 месеца представленията им били гледани от близо 30 000 зрители, а според статистиката по това време толкова било цялото население на Пловдив. На 20 февруари 1896г. обаче стихиен пожар изпепелява театъра до основи.
На негово място през 1923г. бил издигнат хотел „Цар Симеон” на Михаил Димитров. Три години по-късно сградата става собственост на крупния тютюнев търговец Димитър Кудоглу, който обявил, че превръща хотела в дом на благотворителността и народното здраве. За съжаление само 30 години след преустройството на дома на благотворителността и народното здраве той започнал да пречи на управниците.
След Девети септември 1944 година площад „Цар Симеон” бил наречен „Площад Централен”, в края на 60-те започнало голямото му циментиране. Проектира се и разширяването на пощата, което първоначално е включвало приобщаването на къщата на Кудоглу. Впоследствие обаче дали поради икономически причини, или чисто политически ходове, специалисти доказват, че вграждането на къщата ще забави и оскъпи разширението на пощата. Така офицер сапьор набързо отървава управниците от големия им проблем. А загубата на Пловдив е неизмерима. Не само той е заличен от Пловдив в изграждането на съвременния му облик. Чифликът на капитан Райчо е разрушен 50-те години, за да бъде построен хотел Балкантурист, днешният Тримонциум.
На мястото на паркинга му пък се е намирала прочутата баня на Цар Симеон, както и други къщи, заминали си в разширението на главната. В близост са се намирали и къщите музеи на Ангел Букурещлиев и Светослав Хаджикалчев. Далеч в миналото е имало и Лятно кино на мястото на бившия Информационен център.
Преди да се изгради площада днешната улица Княз Александър Батенберг е била павирана и по нея преминавали спокойно каруци, автомобили и автобуси. След разширяването на пощата, той се застила със скъпи врачански плочи от варовик, които при последната реконструкция преди по-малко от две години бяха подменени.
След завършването ѝ почти в самия край на на2019-а година тази част от града ни се превърна във впечатляващ музей на открито и любимо място на пловдивчани и гостите на града.
Все още предстои работата по социализиране на останалите елементи златните години на Агората на Филипопол . Работата по Форум-север напредва дори в студените дни и е видима за пловдивчани по Главната, а всички очакваме и възраждането на най-голямата част от археологическия комплекс – Форум-юг.
Източник: Lostinplovdiv.com