Светлописецът Андрей Андреев е сред създателите на Пловдивското певческо дружество

Той внесъл първия велосипед под тепетата, първия мотор. На него се приписва и първата автомобилна катастрофа

Владимир Балчев

Казармите на Трети кавалерийски полк край Пещерско шосе, 1902 г.Фотография ще рече светлопис, или рисуване с помощта на светлината. Едно изкуство, което малцина владеели толкова добре, както пловдивския майстор Андрей Андреев. Още като видел посетителя, Андреев веднага преценявал на коя страна да го обърне, кое да освети и кое да скрие в полумрака. Така винаги успявал да улови най-хубавото в клиента, да го представи така, както той иска да изглежда – като юнак или философ, като мечтател или победител. Фотографът предпочитал меката и неуловима светлина, която не хвърля дълбоки сенки, а едва докосва лицето, но очертава всяка извивка, всяка гънка на дрехата. В ателието си майсторът имал чудесни декори, представящи ту вълшебен парк, ту приказен замък, скрит сред дърветата, ту романтичен мост сред гората. Толкова красиви били тези декори, че понякога ги вземали назаем и театралните трупи, за да си украсят с тях сцената.

 Водопадът на Бунарджика под водохранилището на Пловдив, 1904 г           Именно затова Андрей Андреев бил сред най-търсените фотографи в Пловдив. Оставил ни е стотици, а може би и хиляди снимки. Ако започнем да ги разглеждаме, ще открием неочаквани изненади. Гледаме например портрет на Стою Шишков. През 1905 г. главата на изследователя била доста оголяла. Неочаквано десетина години по-късно виждаме Стою Шишков с коса. Не буен перчем, но все пак една прилична растителност. В случая не става дума за чудо, а за изкуство. С тънка игличка фотографът нанасял върху стъклената плака стотици резки и така плешивите се сдобивали с прическа. Светлописецът знаел как да премахва и бръчките. Работел върху негатива и постигал забележителни резултати. Понякога дотолкова се увличал, че по снимката не може да се разбере коя е майката и коя – дъщерята. И кръшни талии умеел да извайва Андреев, и тежък бюст да оформя. И всичко това постигал с едно дръпване на завесата, за да получи нужното осветление, а после с упоритата работа върху негатива.

Посрещане на участниците във Втория национален юнашки събор, проведен в Пловдив през 1902 г.            Майсторът на светлописа е роден в Пловдив през 1871 г. в семейството на златаря Илия Андреев от Панагюрище. Майка му Харакли Щерева, родственица на Любен Каравелов, израснала в Копривщица. Семейството имало девет деца – четири момчета и пет момичета. Още като ученик в гимназията „Александър І”, Андрей Андреев се запалил по техниката. Баща му обаче настоявал да стане търговец на вино и го изпратил във Виена да учи винарство. Тъкмо усвоил професията, която би могла да му даде истинско състояние, неочаквано го привлякла фотографията, затова тръгнал за Прага, където изучавал едновременно и двете специалности. От 1895 г. започнал да работи като фотограф в Пловдив. Разполагал с най-модерната за времето техника, непрекъснато следял за последните нововъдения. Така, въпреки силната конкуренция, към началото на ХХ в. Андреев успял да се наложи като първокласен фотограф. От това време датира и голямата му любов към музиката. Името му фигурира в списъка на ентусиастите, основали Пловдивското певческо дружество...

Целия материал можете да прочетете в Под Тепето