Два пъти Пловдивската община обявявала национален конкурс за проект на монумента

Водещите творци загърбили града. Специалисти спрели проект за 18-метрова колона в Цар- Симеоновата градина, тъй като щяла да обезличи фонтана на Деметра  

Владимир Балчев

Допреди век в Пловдив почти нямало паметници. Като че градът бил орисан да страда от вечно несъгласие. Решил Хаджи Гьока Павлов да подари една скулптура на апостола Васил Левски, но общинските съветници отказали дарението. Пропаднал и проектът за паметен знак на обесените след Априлското въстание. Точно срещу днешната скулптура на Мильо планирали да поставят паметник на Паисий Хилендарски, но този път се намесили държавни служители и провалили проекта.

През 1914 г. офицерите от Пловдивския гарнизон започнали да събират средства за монумент в памет на загиналите пловдивчани по време на Балканската и Междусъюзническата война. Само за няколко месеца се натрупали десетина хиляди лева. По онова време това била значителна сума. Тъкмо тогава обаче започнала Първата световна война. След това инфлацията набързо стопила събраните средства. През 1924 г. фондът бил учреден отново, но размириците и финансовата криза забавили  осъществяването на проекта. Едва през 1936 г. бил обявен национален конкурс сред българските архитекти и скулптори. Най-големите наши творци загърбили конкурса. Вероятно заради това журито се почудило кой проект да избере. Накрая специалистите се обединили около варианта, предложен от врачанеца Светослав Йоцов. Местната преса побързала да обяви, че най-хубавият български паметник ще бъде в Пловдив, припомняйки, че Йоцов е спечелил конкурса за паметника на връх Шипка. Веднага след това било насрочено тържеството за освещаване основите на паметника. Общинарите също подкрепили начинанието и вдигнали триумфална арка пред градината “Цар Симеон”.

Тържество обаче нямало. Вместо това започнали бурни дискусии. Първи се обадил в пресата заслужилият пловдивски общественик Недко Каблешков. Появило се изложение на софийските архитекти и художници, подкрепено от Дружеството на южнобългарските художници. Мнението на специалистите може да се представи  с няколко думи – така не се правят конкурси. Награденият проект представлявал една 18-метрова колона, която трябвало да се постави точно пред фонтана на Деметра. Само че авторът на този фонтан не е кой да е, а на световноизвестния италиански скулптор Арналдо Емилио Дзоки. От една страна тази колона обезличавала напълно фонтана на знаменития творец, от друга страна тя изумително напомняла паметника на Хинденбург в Германия. Войнишките фигури от двете страни на монумента изглеждали почти като арийските си събратя. Каблешков,  загубил първороден син в Балканската война, заявил, че би приел проекта и в този му вид, въпреки недостатъците, но ако се осъществи на някое от тепетата.

Дискусията продължила няколко месеца. Изтъркаляли се още две години и се заговорило за нов национален конкурс. Обявлението за конкурса се появило през пролетта на 1939 г. Изпратени били едва 8 проекта. Най-значимите български творци отново пренебрегнали конкурса. От кратките известия в местните вестници се разбира, че първата награда е присъдена на архитект Марков, но няма нито дума за облика на бъдещия паметник. Не се споменават също имената на другите участници, както и останалите отличени проекти.  

След дълго протакане пак се заговорило за  тържествено освещаване основите на паметника. По едно време дори били пригласени гранитните блокове за постамента. Както ги пригласили, така ги изоставили. През 50-те години на миналия век с тях бил изграден паметникът на Петър Ченгелов.