Скулпторът Кирил Тодоров едва не провалил идеята

Политици призовали да се разруши паметника

Владимир Балчев

79 години от рождението на Васил Левски отбелязваме на 18 юли. Пловдивчани ще застанат мирно пред паметника на Апостола в понеделник сутрин, ще положат цвете в нозете му, ще си спомнят делата и заветите му. И ще помечтаят да се появи отново. Малцина обаче знаят каква е историята на този монумент в полите на Бунарджика, пред който искрено свеждаме глави всеки 19 февруари и 18 юли. Ето я и нея…

За паметник на Васил Левски в Пловдив се говори още от 1895 г.Тогава Хаджи Гьока Павлов бил готов да го издигне със собствени средства и дори смятал освещаването на паметника да стане за рождения ден на Апостола през юли. Общинските съветници обаче не се съгласили. Идеята възкръснала отново през 20-те години на ХХ век, но тогава пък нямало пари.

Едва когато наближила 100-годишнината от рождението на Апостола, под тепетата започнала сериозна подготовка. Този път нещата били поети от сдружението на карловци в Пловдив. Още през 1934 г. започнало набирането на средства чрез благотворителни прояви. Очаквало се до вековния юбилей през юли 1937  г. монументът на бъде готов. Предварително бил решен и въпросът за автора на проекта. Карловци веднага приели  това да бъде техният съгражданин проф. Иван Лазаров, един от най-известните български скулптори и преподавател в Художествената академия. Известно било и мястото – хълмът Бунарджика, който само за година от пущинак бил превърнат в красив парк от европейски тип. Също така карловци предложили на Пловдивската община Бунарджика да  получи ново име -  Хълм на освободителите.

Иван Лазаров приел възторжено задачата. Неговият приятел и съгражданин Иван Попов пише, че творецът успял да издири всички известни фотографии на Апостола, а освен тях разполагал и с 30 снимки на негови роднини до най-младото поколение. Скулпторът обявил, че търси духовния образ на Васил Левски, който да намери най-доброто пластично претворяване. Лазаров нямал намерение да покаже Левски в европейско облекло с корава яка, а да даде представа за неговата жизненоност и сила. Затова скулпторът решил да извае Апостола в обикновена риза със запретнати ръкави, да подчертае неговата младежка енергия.

Докато сдружението на карловци търсело средства за паметника, а проф.Иван Лазаров обмислял творческото решение, неочаквано избухнал скандал. Оказало се, че има още един кандидат за автор на монумента – пловдивският скулптор Кирил Тодоров, който побързал да атакува карловци с готово решение. Едновременно с това самопоканилият се Тодоров започнал медийна кампания, като смятал с нейна помощ да надделее над своя всепризнат като майстор съперник. Иван Лазаров посрещнал спокойно атаката и обявил, че карловци са в правото си да избират между двата проекта, въпреки че единствената официална покана е към него. Последвали нови публикации, които раздухали скандала. Постепенно в сблъсъка били въвлечени и други творци, а сдружението на карловци се разделило на две групи.

Покрай разправиите и вестникарските наплювки 100-годишнината от рождението на Васил Левски отминала, а мястото за паметника в алеята на хълма останало празно. Едва през 1942 г., след близо 50-годишно очакване, бюстът на Апостола бил осветен. С това като че всичко приключило. Не би! Още същата година известният критик Йордан Бадев критикувал остро творбата на Иван Лазаров. Това, според него, не бил Левски, а някакъв пролетарски функционер с разкопчана риза и навити ръкави. След критика взели думата политиците, подразнени от думите на скулптора, че нарочно е търсил уединено място за паметника, за да не стане място за партийни сборища. Така през 1943 г. в печата се появява светотатствената идея паметникът да се разруши, тъй като той унижава достойнството на града пред хилядите гости на Пловдивския мострен панаир. А панаирът тогава се провеждал в Търговската гимназия, т.е. на броени метри от паметника. Унижението идвало от това, че паметникът бил едва ли не комунистически.

За радост пловдивските общинари не се поддали на атаката и оставили паметника на мястото му.

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…