Градската среда, която обитаваме и културното наследство, завещано ни от поколенията е отговорност, която имаме към целия град. В поредица статии ще се опитваме да ви показваме примери за отношениети към тази градска среда и тези сгради и обекти културно наследство. Заедно със съвременното отношение към тях, ще ви припомняме и тяхната история. Тематично ще избираме един период от пловдивската история, като ще ви представяме добър пример, лош пример на недостатъчно добра поддръжка и грозен пример – в който отношението на собствениците вреди на културната ценност или на градската среда. Това е рубриката ни „Добрият, лошият и грозният пример“.

Днес темата е архитектурата в годините след Освобождението. Макар и по време на Османското владичество контактите с Европа да не са спирали, след възстановяването на българската държава – а в случая с Пловдив и Тракия, създаването на Източна Румелия – те стават в пъти по-активни. Както е известно, много архитекти от Западна Европа пристигат в България, с което подпомагат развитието на младата ни държава. Градоустройството на Пловдив все още е здраво стъпило на основите, поставени преди над 120 години от арх. Йосиф Шнитер. Оттогава датират и много сгради с повече от век история, оформили облика на града ни. Как се грижи обаче пловдивското общество за тези постройки, издигнати след Освобождението, но навършили 100 години?

Добрият пример: Екселсиор

Една от най-добре запазените сгради – поне отвън – е тази на кино „Екселсиор“, сега – търговски център. Построена през 1912 година от софийския архитект Александър Ставрев, тя няма най-щастливата съдба. В първите години след отварянето си след инвестиция на големия тютюнопроизводител Едмондо Вакаро България навлиза в поредица войни, от които излиза разорена и с обедняло гладно население. Надеждата на Вакаро да създаде и издържа модерен киносалон пропада в бедния град.

След като продава сградата, пред края на 20-те и 30-те тя отново става дом за култура. През последните години тя вече е тотално променена. Екселсиор се превърна в търговски център с напълно подменен интериор. За разлика от някои свои съседи по Главната, тя обаче запази своята фасада и не промени драстично визията на улицата. На подземните етажи пък може да видим и част от Римския стадион. И въпреки, че на горните етажи властва търговията, то културната история на сградата донякъде все още напомня за себе си именно долу – с различните спектакли, срещи, изложби и други културни събития, които се случват сред седалките на стадиона на Филипопол. 

Така, макар и с коренно променен интериор, Екселсиор си остава един от добрите примери за запазена сграда в екстериор – съвсем наскоро бе направен лек, но много внимателен и важен ремонт на фасадата, а в интериор – с променени функции, които въпреки новата икономическа обстановка, отново запазват културна насоченост.

Лошият пример: Къщата на Обрейков

Един от по-тъжните примери от периода е сградата, иронично, на един от най-богатите пловдивчани от края на XIX и първата половина на XX век – Стефан Обрейков. На големия предприемач и благодетел дължим толкова много в Пловдив – Търговската гимназия и Промишленото училище, образовали хиляди пловдивчани през годините, Пловдивския панаир и куп благотворителни инициативи, за които Обрейков не е афиширал името си.

Независимо, че е бил от най-богатите пловдивчани, той не строи огромен палат, а обикновена по размер – но и много красива къща в центъра на града. На улица „Софроний Врачански“, малко под Кукления театър Обрейков прави първият постоянен дом за своето семейство. Тази къща е издигната в последното десетилетие на XIX век по проект на Емануил Лупос. 

До днес тя е една от най-старите, все още съществуващи в квартала постройки. Уви, грижата за нея е нулева и ситуацията ѝ се влошава с всеки следващ ден. Темата за нейното състояние е повдигана неведнъж, но изглежда нито собствениците, нито местната управа проявява инициатива за нейното укрепване. А към момента то е наложително не само от гледна точка на състоянието на културната ценност, а и на здравето на преминаващите, тъй като обективно сградата е опасна за преминаващите.

Грозният пример: Болницата на д-р Малама

Сгушена на пресечката на „Отец Паисий“ – улица „Патриарх Евтимий“ е една къща, която рядко привлича погледи. Другият край на улицата, който излиза на площада с фонтана пред общината е много по-атрактивен. Там са заведенията, там е хотел „България“, пешеходната част около Главната, едно време имаше и книжарница… Преминеш ли „Отец Паисий“ обаче улицата сякаш става само транспортна и никой не обръща поглед към сградите. 

Става дума за бившата частна Очна болница на доктор Перикли Малама. Сградата е построена през 1896 година по проект на гръцкия архитект Димитриос Андроникос. Там д-р Малама е организирал своя лечебен комплекс, в който дълги години е лекувал хора с проблеми със зрението от цялата страна. За своята болница той избрал един от най-опитните архитекти, създал една красива сграда.

Малко над век по-късно съдбата обаче не беше така благосклонна с предоставяне на добри архитекти. Невежи строители, с очевидни липси по познанията по история на архитектурните стилове, създадоха един фалшив и грозен макет на класическа сграда преди около 10 години. Новата постройка не само е неумела имитация на болницата на Малама, а е и нелепа имитация изобщо на неокласицизъм. Изцяло измислен е партерният етаж, като е заличена красивата рустика; централната група тънки и високи прозорци е обединена в един голям и широк; имитативното рамкиране с фронтони над прозорците е особено грозно; като цяло – цялата декорация и орнаменти по фасадата са неадекватно нахвърляни нито с някаква логика и разбиране на стила, нито с опит поне за близка имитация на автентичната разрушена сграда. А последният мансарден етаж е черешката на грозната архитектурна торта.

За съжаление примерите за повърхностно пресъздаване и погрешно прекопиране на архитектурни стилове не се ограничава само с тази сграда – макар и тя да е от най-показателните примери за псевдостроителство в града. В следващите броеве на „Добрият, лошият и грозният пример“ ще стане въпрос и за други случаи, свързани с архитектура, детайли в архитектурата или градоустройството – но няма да забравяме и добрите примери. В крайна сметка, за щастие, все още има достойни и кадърни архитекти и не всичко е в упадък.