Сезонът за проучванията на археолозите в Пловдив приключи преди няколко седмици – с изключение на проучванията на Източната порта. По този повод решихме да ви предоставим кратък поглед назад – какво успяха да открият учените в града ни през тази година. Миналата седмица ви представихме резултатите от работата на екипа на София Христева на Небет тепе. Днес обръщаме поглед към Епископската базилика, проучена от Жени Танкова.
Успехът там е разкриването на цялата сграда – след смелото урбанистично решение за премахване на улицата пред Католическата църква уникалният археологически обект се разкри в цялост. „Хубаво беше, че разкрихме още няколко стотин квадратни метра мозайки в северната половина на базиликата. Планът на сградата и комплексът в западна посока бяха изяснени, така че нямаше големи изненади“, разказа Танкова за Kapana.bg.
„Работих с екип млади археолози, които спомогнаха много за работата. Както е известно, подовото нови е на два пласта мозайки. Успяхме да разкрием частично и по-ранния под“, каза още археоложката. Важно откритие е изяснената връзка между базиликата и сградата Ейрене (галерия „Тракарт“ в подлеза на Понеделник пазара). Тази сграда се интерпретира от археолозите като резиденция на епископа на Филипопол. Между нея и Базиликата е имало хубав път, постлан с големи камъни. Разкрити са и помещенията, през които се е преминавало, за да се стигне до наоса – основната част на църквата.
„Имаме хубави находки - най-хубавата са няколко фрагмента от мраморен купел за кръщаване с надпис по перваза, който в момента е в процес на разчитане от колегата Николай Шаренков, най-добрият епиграф в България. Открихме и много мраморни архитектурни елементи и керамичен материал“, добави Танкова. В обема на северната половина и централната част са разкрити още 103 погребения, като така общо на обекта през миналата и тази година са разкрити над 150 погребения, уточни тя. Некрополът и скелетният материал са в процес на обработка, правят се различни експертизи. Танкова добави, че от този некропол, който е от XI-XII век има доста датировъчен материал – стъклени гривни, кръстчета, пръстенче, украшения, които са били положени в гробните ями при погребването на съответния индивид.
Документацията от специалистите от НИНКН по геодезия и архитектура, която се прави на работата на обекта, е на най-високо ниво. В момента там работи екип на доц. д-р Елена Кантарева, които правят укрепване на мозаечните нива и изчистване, след което се очаква до няколко седмици да се започне изграждане на защитно покритие.
Все по-сигурно е, че Епископската базилика във Филипопол е един от най-ранните християнски храмове в света. Тазгодишните проучвания потвърждават първоначалната работна хипотеза, която екипът на Жени Танкова има – че тя е изградена през IV век, т.е. само няколко десетилетия след официалното признаване на християнството като равноправно в Римската империя.
„При нашата професия е трудно да се датира точно, освен с монетите. За една археологическа структура е по-трудно да се прецизира, да се каже еди-коя-си година. Но според мен сградата е от втората половина на IV век, а вторият пласт е от средата на V век – т.е. малко по-малко от 100 години. Този втори период е наложен от някакъв природен катаклизъм – видно е пропадането на пластовете на някои места. Има много голяма денивелация между двата мозаечни пода, която е различна – в единия кра е 5-6 см, а в друг – до 20 см, което е наложило подравняване на терена и полагане на нов мозаечен под“, категорична е Танкова.
Под Епископската базилика има и друга сграда – пореден случай, в който Пловдив се е строял върху по-стари постройки. „Със сигурност има по-ранна сграда, чиито структури се виждат на терена. Тя има правоъгълен план и е малко по-къса от базиликата в посока изток-запад, а е малко по-голяма от централния кораб с по 1,30 см от север и от юг. В един момент, когато се вдигнат подложките на мозайките, ще направим още сондажи и можем да изясним функцията на сградата и нейната планировка. Със сигурност става дума за езическа сграда от II-III век, а може и малко по-ранна“, добави още Танкова.
Така мястото все още пази своите тайни. Няма съмнение обаче, че това е един от най-впечатляващите обекти в България и неговото експониране като музей в следващите две години ще е едно от събитията в българската археология.
