В последния ден на месец септември започва третото издание на фестивала Театър на отговорността. Стартът е с представлението на Vox Populi "Сбогом Йохан Райс" на 30 септември в Кукления театър. Спектакълът е покана за артистична акция с иновативни дигитално-визуални кодове. И изцяло нова стратегия за интеракция със зрителите.

Проектът изследва всички възможности, които смартфонът може да предложи. Телефонът в ръката на актьорите е достатъчен двигател към различни ситуации на общуване помежду им, както и на онлайн връзка с публиката. Мобилното устройство режисира, задава кодове на комуникация, задейства реални житейски ситуации. Достатъчен е да засити нуждите за пълноценно, емоционално взаимодействие с човека срещу теб.
Двамата артисти на сцената споделят едно общо пространство, но използват единствено смартфона си, за да се срещнат.

"Сбогом, Йохан Райс!" е един футуристичен разказ за края на вербалното общуване и хипотетичното време, когато погледът на човека няма да има нужда да се отправя по-далече от разстоянието, на което държи мобилното устройство: смел скок във 3D обятията на дигиталния свят. Режисьор е Неда Соколовска, участват Василия Дребова и Георги Налджиев.

Фестивалната програма продължава с откриващо парти в Bee Bop Café, където ще може да се насладите на специална винил селекция от Nearly Dog.

Тази година отново гостуват водещи, независими, театрални компании от България. Продължавайки традицията от предходните издания, събитията ще се случат на различни локации в гр. Пловдив. Четири представления, арт хаус видео инсталация на открито, концерт, работна среща/ дискусия са част от програмата, в която може да се включи всеки желаещ. 

Фестивалът е с по-различен театрален характер и залага на нови представления от сферата на документалния и социално ангажиран театър, които не са показвани досега на пловдивска сцена. Темите, които ще бъдат повдигнати тази година са разнообразни и важни за съвременното общество. Как дигиталните технологии променят начина ни на общуване? Какви могат да бъдат комуникационните проблеми в едно семейство и как да бъдат решени те? Къде стои в съзнанието на човек историята на града му, знае ли я, помни ли я? Тези и още десетки теми и въпроси са част от предизвикателството, което ще бъде отправено от артистите, включени в програмата на фестивала. Фестивалът се организира от СНЦ „Театър на отговорността“ с подкрепата на Държавен куклен театър- Пловдив, Национална гимназия за сценични и екранни изкуства и Bee Bop Café, в чиито пространства основно ще се случват събитията от програмата.

Фестивал „Театър на отговорността 2019“ се осъществява с подкрепата на Община Пловдив, Арт Офис, Винарна Загрей, “REOVOX”, Студио Lemon, хотел СПС. Всеки, който иска да посети събитията, може да разгледа програмата тук или да посети страницата на събитието за повече информация и подробности относно представленията и съпътстващата програма:
https://www.facebook.com/events/405055276659921/

ПРОГРАМА:
30.09 – „Сбогом, Йохан Райс” (вербатим театър) – Vox Populi – Държавен куклен театър- Пловдив – 19:00ч.
30.09 – Nearly dog (vinyl set), откриващо парти на фестивала – Bee Bop Café – 21:00ч.
01.10 – „Тук и сега” (интерактивен театър) – Playback theater – Bee Bop Café – 19:30ч.
02.10 – „Повече няма да ме видиш” (форум театър) – Театър „Цвете” – Национална гимназия за сценични и екранни изкуства – 16:00ч.
03.10 – „На острова” (арт хаус видео/ съвременен танц) – Body Graphics и Театър на отговорността – Открито пространство до Джумая Джамия (Константин Иречек- 5)- 20:00ч.
04.10 – „На острова” (арт хаус видео/ съвременен танц) – Body Graphics и Театър на отговорността – FLUCA австрийски павилион, пред Art news café- 20:00ч.
05. 10 – „Акция- Реакция”- работна среща на отговорните културисти- офиса на АКЕА „Медиатор” (Гладстон 1, сградата на Дома на техниката, ет. 2)- 14:00ч.
05.10 – „Help me Jones”, закриващ концерт- Bee Bop Café- 21:00ч.
06.10 – „Смъртта не е краят” (мултимедиен, документален театър) – Театър „Реплика” – Bee Bop Café- 19:00ч.

Цените на всички билети за фестивала са по 10лв, с изключение на прожекциите на „На острова” и представлението „Повече няма да ме видиш” (местата са ограничени), които са с вход свободен. Ако запазите билета си от някое от представленията от програмата, ще може да влезнете безплатно на концерта на „Help me Jones” в Bee Bop Café. Ако пък просто искате да ги чуете на живо, входът на място е 5 лв.

На 26 септември 1886 година в Габрово се ражда Ран Босилек, авторът на нашето детство. Истинското му име е Генчо Негенцов. Баща му е опълченец от Освободителната война и занаятчия. Умира, когато Генчо е едва на седем години. Ран Босилек има двама братя и две сестри, като всички получават висше образование.

Самият Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово и известно време работи като учител. Пише първото си стихотворение за своите ученици – „На косичка“ е публикувано в списание „Светулка“ през 1906 година. Учи славянска филология и право в Софийския университет и завършва докторат по право в Брюксел.

Известно време работи като адвокат, но обичта му към децата и творчеството го кара да започне да пише детска литература. Участва в редактирането на списание „Светулка”, редактира вестник „Врабче”. Редактор е в издание „Хемус”, където се издава списание „Детска радост”, едно от най-известните детски издания в България. Председателства „Дружеството на детските писатели”. Членува в Съюза на българските писатели. Той е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Умело съчетава лирика и проза.

Умира на 8 октомври 1958 година В София.

Завещава богато творчество, автор и преводач е на редица разкази, приказки и стихотворения, които днешните деца все още четат и обичат, а по-възрастните със сигурност помнят някои от стиховете му наизуст.

Припомняме си Ран Босилек с две красиви и тематични негови стихотворения:

Не бързай, есен дъждовита!

При нас не идвай още ти!

Когато лятото отлита,

тъй сладко слънцето трепти!

И най-мъничката тревичка

ламти тогава да живей!

За сбогом сладкопойна птичка

най-свидната си песен пей!

Почакай, есен мъгловита!

Не пращай още дъжд и кал!

Че бързо лятото отлита,

пък аз не съм се отиграл!

***

Сиромашко лято

Искам аз да ида

в слънчевите двори,

в приказките както

често се говори.

Слънчевата майка

там ще ме запита:

„Що дириш от Слънча

в есен мъгловита?“

— Диря, — ще й кажа —

сиромашко лято —

за голи и боси

слънчевото злато!

И тя ще помоли

сина златоглави,

и бедняци клети

той не ще забрави!

Летният театър на 65

Построен за около два и половина месеца и открит на 11 септември 1954 г. в източното подножие на хълма „Бунарджика“. Амфитеатърът е естествен, разположен във вдлъбнатината на тепето. Има 1800 места. Ремонтиран основно през 2007 г. с ажурно покрита сцена и местата вече са 2500.

Дълго още по-старите меломани от Пловдив ще помнят емблематичния концерт на Джейн Сверт с шведската група „Северните тигри“, „озверила“ милицията, която укротява с палки полуделите от „густо“ рокаджии. Тук пее и великата Тина Търнър (САЩ) и още Марино Марини (Италия), Клаудио Вила (Италия), Робертино Лорети (Италия), Милва (Италия), испано-френският певец Луис Мариано, много популярен в страната ни тогава от филма „Певецът от Мексико“ (1966), Женифер (Канада 1967), Тони Далара (Италия 1969), рок групите „Но То Цо“ и „Червените китари“ от Полша (1971), „Сребърни криле“ от Югославия (1980) , прочутата унгарска група „Омега“ (1980), „Бело Дугме“ от Югославия (1982), Микис Теодоракис (Гърция 1980), и още много известни чужди изпълнители.

Тук пeят и всички български естрадни изпълнители: Ирина Чмихова, Леа Иванова, Емил Димитров, Лили Иванова, Георги Минчев, Борис Годжунов, „Стакато“, „Щурците“, „Тоника“ и позабравените, но големи имена в българската естрада Атанас Капитанов, Сашо Димитров, Сиси Станева (с буквално мъжки басов глас), Мария Мицева.

Преди години има и Музикално-сатирични програми под ръководството на „Културен отдих и художествена украса“. В техния афиш има всякакви изпълнители, естрадни и народни певци и инструменталисти, хумор с големите ни комици Георги Парцалев, Енчо Багаров, Милка Янакиева, Саркиз Мухибян, Георги Калоянчев, Хиндо Касимов, Васил Попов, Татяна Лолова, Никола Анастасов, Стоянка Мутафова и др., и техните изпълнения са редовни на сцената на Летния театър.

Изнасят се оперни и балетни представления, концерти на симфонични състави. На голямата алея пред театъра е пълно с хора от сутрин до късно вечер.

Дори и да няма билети за съответния концерт, от вън се чува всичко и разходките стават още по-приятни.

Преди години с този изключително активен афиш, днес събитията в Летния театър са значително намалели, заради конкуренцията на лятно кино „Орфей“ и най-вече на Античния театър, но си е все така мил и обичан от пловдивчани.

*Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са  сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други,  събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

** Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“.

Още за книгата му може да видите ТУК.

Архитектурната перла на №21 e 9/10 частна общинска собственост, но администрацията видимо няма никакво отношение към паметника на културата

Иво Дернев

От близо пет години Под тепето алармира в свои публикации за една от най-красивите, но и сред най-занемарените пловдивски архитектурни перли- малкият дворец от края на 19в. на улица „Христо Г. Данов” №21. Прекрасната двуетажна сграда с огромен двор (единственият подобен по улицата, с красив фонтан и много зеленина) се руши от години. Опитите ни досега да разберем чия е собствеността на имота удряха на камък. Яно беше, че част от него е общински. Е, научихме как е разпределена собствеността и онова, което разбрахме, никак не ни хареса, тъй като е символ за безстопанственост от страна на Община Пловдив.

Оказа се, че само 1/10 от правото на собственост е частна. Десет процента от имота притежава Стефанка Коджабашева или нейните наследници. Родената през 1938г. жена получава право на собственост през далечната вече 1990г. с решение на тогавашния Общински народен съвет-Пловдив.

Другите цели 9/10 от правото на собственост върху паметника на културата с прилежащия му двор от близо декар е частна общинска собственост. Администрацията обаче никога досега не направи стъпка в посока съхранението, реставрацията и обживяването на архитектурното бижу. Нещо, което е длъжна да прави, още повече, че се отнася за сграда със защитен статут. Същото се отнася и за десетки други знакови постройки, в които администрацията е в съсобственост. Подобен крещящ пример за безстопанственост е великолепният Божилов чифлик.

Припомняме, че за красавицата на ул. „Христо Г. Данов“ № 21 е свързана с бурния и драматичен живот на Едмондо Вакаро, създателят на кино Екселсиор и управител на тютюневата фабрика „Български орел“ . Сградата има не просто архитектурна, а и историческа стойност за Пловдив.