На 26 септември 1886 година в Габрово се ражда Ран Босилек, авторът на нашето детство. Истинското му име е Генчо Негенцов. Баща му е опълченец от Освободителната война и занаятчия. Умира, когато Генчо е едва на седем години. Ран Босилек има двама братя и две сестри, като всички получават висше образование.
Самият Ран Босилек завършва Априловската гимназия в Габрово и известно време работи като учител. Пише първото си стихотворение за своите ученици – „На косичка“ е публикувано в списание „Светулка“ през 1906 година. Учи славянска филология и право в Софийския университет и завършва докторат по право в Брюксел.
Известно време работи като адвокат, но обичта му към децата и творчеството го кара да започне да пише детска литература. Участва в редактирането на списание „Светулка”, редактира вестник „Врабче”. Редактор е в издание „Хемус”, където се издава списание „Детска радост”, едно от най-известните детски издания в България. Председателства „Дружеството на детските писатели”. Членува в Съюза на българските писатели. Той е един от създателите на художествено оформената детска книга в България. Умело съчетава лирика и проза.
Умира на 8 октомври 1958 година В София.
Завещава богато творчество, автор и преводач е на редица разкази, приказки и стихотворения, които днешните деца все още четат и обичат, а по-възрастните със сигурност помнят някои от стиховете му наизуст.
Припомняме си Ран Босилек с две красиви и тематични негови стихотворения:
Не бързай, есен дъждовита!
При нас не идвай още ти!
Когато лятото отлита,
тъй сладко слънцето трепти!
И най-мъничката тревичка
ламти тогава да живей!
За сбогом сладкопойна птичка
най-свидната си песен пей!
Почакай, есен мъгловита!
Не пращай още дъжд и кал!
Че бързо лятото отлита,
пък аз не съм се отиграл!
***
Сиромашко лято
Искам аз да ида
в слънчевите двори,
в приказките както
често се говори.
Слънчевата майка
там ще ме запита:
„Що дириш от Слънча
в есен мъгловита?“
— Диря, — ще й кажа —
сиромашко лято —
за голи и боси
слънчевото злато!
И тя ще помоли
сина златоглави,
и бедняци клети
той не ще забрави!
