Лариса Илиева

Както сигурно вече знаете, в момента тече ХаХаХа ИмПро турне, което снощи посети Пловдив и остави у нас един страхотен спомен за великолепното представяне. 

Актьорите, които са създали трупата, са толкова талантливи, че за тях реквизита, сценария и репетициите са нещо ненужно. Единственото, което им трябва е партньорството помежду им и вие, като решаващи съдии. 

Именно в това е чара на всяко тяхно излизане на сцена. По всяко едно време нещо може да се обърка. Но именно за това се изисква силна воля, много опит, талант и разбира се, добри колеги, които да спасят положението, ако се наложи. :) 

За щастие, импровизацията в бар Баскиа мина като по вода... пардон – като по вино! 

Изумително е как петима души могат да боравят толкова сръчно с таланта си и освен това да се настройват за секунди един към друг. Очарователно беше и това, че съумяха да вкарат толкова различни роли в една посока на развитие и го направиха толкова блестящо, че публиката дори не забеляза колко трудно е това. 

Умишлено избягвам да ви преразказвам случилото се директно, защото една от основните идеи на трупата е да създадат всичко на момента и само за вас. Само за хората, посетили постановката и дали от себе си тя да се случи точно по този начин. Сякаш това е и причината всеки един, който някога е участвал в нещо подобно да не споделя подробности. 

А това според мен е напълно достатъчна причина, да се възползвате веднага щом имате шанса и да се включите в невероятното преживяване, което ще си спретнете заето с трупа ХаХаХа. 

Журито е избирало от общо 29 ръкописа, подадени в традиционния вече конкурс

Седем книжни издания ще финансира тази година общината в традиционния вече проект за подкрепа на пловдивски автори и важни за града писмени трудове. Журито на конкурса одобри стихосбирката на поета Иван Вълев „Лошо време“,  „Албум български икони – 15-19 век“, съставен от Градската художествена галерия, „Светът на Яворов“ на Стефан Памуком,  „Предисторически Пловдив. Въведение и архитектурно-археологически анализ“ на  Божидар Чапъров, „Копривщенските родове в Пловдив“ на Райна Каблешкова-Серафимова, романа на писателя Димил Стоилов „Невинни жени в Брюксел“ и „Когато Пловдив беше Меката на БГ рока“ на журналистката Добринка Димова.

Комисията тази година трябваше да оцени общо 29 ръкописи - 5 романа, 11 стихосбирки, два сборника с разкази, 4 чисто краеведски изследвания, детска литература и още редица разработки в сферата на изкуствознанието, литературната история, литературните изследвания, историческата литература, монографията и др.. Журито бе в състав  проф. Огнян Сапарев, Ангел Янков, Александър Секулов, Антон Баев, Младен Влашки, Владимир Балчев и Здравко Дечев.

Програмата за финансиране на пловдивски автори и важни за Пловдив издания е създадена през 2008 година по предложение на писателя и зам.-председател на Дружеството на пловдивските писатели Димитър Атанасов (1953 – 2014). От тогава до сега са проведени седем издания на Програмата, с едно прекъсване през 2009 г. До момента чрез нея е подпомогнато издаването на  близо 70 книги от различни художествени и публицистични жанрове. Повечето от тези издания впоследствие печелят големи литературни награди и обществено признание.

Според статута на Програмата всеки кандидатстващ проект може да разчита на финансиране от страна на Община Пловдив в размер до 3000 лева, като исканата сума трябва да е защитена с подробна оферта от издателството, което възнамерява да издаде съответния ръкопис.
По традиция всяка година Програмата стартира с голямо литературно четене на художествени текстове от книги, издадени с нейна помощ в предходната сесия. Това се случва в първия ден от Фестивала на книгата „Пловдив чете“ в културен център „Тракарт“. 
Експертната комисия, оценяваща постъпилите проекти е седемчленна и се състои от доказали се в своите области специалисти. Нейният състав се обявява след изтичане на срока за подаване на проектите, като се актуализира в зависимост от вида и жанра на постъпилите ръкописи.

С интересна статия под заглавие „Касите вече са отворени” Пловдив отново е в центъра на вниманието на немското издание taz. de /Die Tageszeitung/.

„Българският Пловдив е място с изключително богата история, с дълги традиции в изкуството. През 2019 г. градът ще бъде Европейска столица на културата”, се казва в статията.

„Съществува вечно съперничество между столицата София и древния Пловдив - вторият по големина град в България” – споменава изданието. „В момента победата удържа разположеният на 150 км в югоизточна посока от столицата - град Пловдив: през 2019 г. идва редът на победителя в състезанието за желаната титла, а именно Европейска столица на културата. Несъмнено видимите навсякъде пластове от хилядолетната история на града са наклонили везните. Там, в сърцето на града се намира античният стадион и откритите едва през седемдесетте години мраморни останки на римския театър, недалеч е огромната, наскоро ремонтирана средновековна джамия. Там са разположени и великолепните къщи на едрата буржоазия, предимно на еврейски и арменски търговски фамилии от 19 век, в които се тълпят туристи, на един от шестте хълма, които оформят картината на града, също както и комунистическите архитектурни изобретения.” 

„Потенциалът на града откъм специфични сценични пространства е вдъхновяващ, едно събитие като последния Оупън-арт-уикенд (Нощ на музеите и галериите) е съответно претенциозно и без съмнение доста иновативно събитие. Всички музеи са отворени 24 часа, хрумват им многостранни идеи и участват, когато български, австрийски, френски, американски куратори донасят изкуство в града, което съвсем не е им е чуждо”, продължава авторът на статията.

„Който все още мисли по стария начин и очаква облагодетелстване от всякакъв вид от горе, вече е загубил“ казва Веселина Сариева, галеристка и активна инициаторка на „Нощите/Пловдив“.

„Към тези, които са останали и отдавна имат международно реноме, като Недко Солаков, който превъзходно представя българското изкуство по света, спада и Правдолюб Иванов. Последната му работа с работно заглавие „Нагоре и надолу”- дървена конструкция от стълби върху високо, плътно изградено и фино разклонено скеле, води от две противоположни страни с тесни, стръмни стълби към опасна кулминационна точка, миниатюрно плато, на което няма място за друг. На въпроса защо не е напуснал страната както много други, той говори за свобода, за пропуснати възможности и за илюзии. Неговата творба се намира в ненапълно реставриран, впечатляващ, но поради архитектурната грандиозност трудно годен за използване хамам от 16 век, който в момента е приютил изложбата „Зрели и бесни“ на Сдружение „Изкуството днес” - Център за съвременно изкуство – Баня Старинна. Там са изложени творбите на хора на изкуството, които през 1990 г. са били млади, оптимистични и готови на всичко. Те са виждали мястото си в един глобализиран свят”, продължава изданието. 

„Това е точно онази генерация хора на изкуството, която – неофициално и основно - може артистично да трансформира митове и феномени от политиката, икономиката, обществото, културата и етиката на онези години и е достатъчно млада, за да насърчи донякъде в достоверна насока алтернативните разбирания. Това насърчава общинските политици. Те са въодушевени и запалени от идеята, и предпазливо отварят общинските каси. 

Все пак скоро Пловдив ще бъде културна столица!”, завършва статията.

От 24 до 27 септември в австрийската столица се проведе най-мащабното представяне на българско съвременно изкуство на престижния международен панаир viennacontemporary. Програмата на събитието включи тематична изложба, курирана от Яра Бубнова и Весела Ножарова; панелни дискусии и кратки разговори, курирани от Десислава Димова; исторически коментари за контекста в страната; специална публикация, разработена от Борис Костадинов и още много паралелни събития.

Основна част от българското представяне на панаира беше изложбата „Вариофокус – Артисти“, курирана от Яра Бубнова и Весела Ножарова. Изложбата показа работата на артисти, които не само създават стойностни произведения на съвременното изкуство, но и служат като неочаквани заместници на липсващите елементи, свързани с местни институции и артистична инфраструктура. Това са художници, които в повечето случаи действат още и като куратори, пищещи, организатори, мениджъри, дилъри и/ или колекционери на съвременно изкуство и изпълняват множество функции, необходими за правилното функциониране на художествения свят около тях.

В изложбата взеха участие над 50 български автори, с което „Фокус България“ се превърна в едно от най-мащабните представяния на българско съвременно изкуство в чужбина в последните години.  В изложбата присъстваха: Адриана Чернин, Александър Вълчев, Александра Чаушова, Алла Георгиева, Антон Терзиев, Боряна Росса, Боряна Венциславова, Даниела Костова, Destructive Creation, Емил Миразчиев, Димитър Солаков, Георги Димитров, Георги Ружев, Иван Мудов, Иван Костолов, Ив Тошайн, Ирина Георгиева, Искра Благоева, Калина Димитрова, Калин Серапионов, Камен Стоянов, Кирил Кузманов, Кирил Прашков, Коста Тонев, Красимир Терзиев, Лазар Лютаков, Лъчезар Бояджиев, Лубри, Любен Костов, Мариела Гемишева, Моника Попова, Миряна Тодорова, Недко Солаков, Нина Ковачева, Николай Занев, Олег Мавроматти, Петя Димитрова, Пламен Деянофф, Правдолюб Иванов, Самуил Стоянов, Светлана Мирчева, Сашо Стоицов, Станимир Генов, Стефан Николаев, Стефания Батоева, Стела Василева, Валентин Стефанов, Василена Ганковска, Вероника Цекова, Викенти Комитски, Вито Валентинов, Зара Александрова, Зоран Георгиев, Ясен Згуровски, Вальо Ченков, Войн де Войн.


Друга важна част от българския фокус на събитието беше паралелното на курираната програма видео представяне на резултатите от отворена покана към български артисти. Видео презентациите бяха избрани сред отзовалите се на отворена покана и включиха представяне на самите артисти, конкретни техни произведения, изложби, студиото и работата им като цяло. Видеата имаха за цел да отговорят на въпросите: кои са те, как определят изкуството си, какви теми и проблеми ги интересуват, какви материали и техники използват, какво е образованието им, как социализират работата си и в какъв контекст я представят. Видео изложбата постави задачата да се представи по-широка картина на това какъв е артистът днес, как рефлектира на обществото чрез своята работа, в какво се състои тя, какви са проблемите му и как се вписва в света наоколо.

Серия от дискусии се провед и около българския бар на художника Недко Солаков на теми предложени от кураторите Яра Бубнова и Весела Ножарова. "Икономика", "идентичност" и "производство" бяха в сърцето на полемиката относно състоянието на съвременното изкуство в България. Заедно с модератор и провокатор, участниците във всяка дискусия се опитаха да намерят отговори на важни въпроси, за които рядко се говори публично.

Програмата на събитието включи още много дискусии, разговори и срещи с художници и куратори, обединени от заглавието „OBJECTS MOVING MINDS IN SPACE“, и курирани и модерирани от Десислава Димова. Чрез сериите от разговори публиката имаше  възможността да се срещне на живо с ключови български автори и да се запознае с важнните за тях теми и проблеми. В рамките на дискусионнната програма бяха включени и панелът „Ключове към съвременното изкуство“ и разговори за различните проявление на българското изкуство днес. Беше осъществена и дискусия за колекциониране на българско изкуство с колекционерите Недко Солаков, Гауденц Б. Руф и Спас Русев.
 
„Фокус: България“ включи и специална публикация, която цели да отрази целия проект под формата на вестник, но и да запознае аудиторията с най-важните аспекти на българското съвременно изкуство. Публикацията е разработена по концепция на базирания във Виена български куратор Борис Костадинов и ще се разпространява безплатно напанаира viennnacontemporary.

Престижното представяне на българско съвременно изкуство на виенския панаир се реaлизира от фондация „Отврени изкуства“ и Sariev Contemporary и се осъществи с подкрепата на Министерство на културата, Гауденц Б. Руф (Цюрих, София), Национален фонд „Култура“, EVN Collection, Thyssen-Bornemisza Art Contemporary. Партньори по проекта са Български културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена, Ogilvy Group България, Pulsio Print.

След неприятната ситуация, случила се с уличния музикант, го потърсихме, за да каже от първо лице какво наистина се случва с котката, която спи в кутията му за цигулка. 

Обиденият музикант се съгласи да разговаря с нас и с удоволствие изясни ситуацията, в която е обвиняван, че упоява котка, за да бъде съжаляван от минувачите по улицата.

Вижте какво ни разказа той в следващото видео: