Дигиталната платформа The Andy Warhol Art Exchange е продължение на колаборацията на шведския бранд с попарт иконата Andy Warhol и ще даде възможност на един участник да спечели оригинално негово произведение

От началото на октомври Absolut представя Andy Warhol Art Exchange - най-голяма онлайн платформа за обмен на изкуство, вдъхновена от проекта Absolut Warhol, който продължава колаборацията на шведския бранд с най-известния попарт художник в света oт 1986 г. насам. Дигиталната платформа дава възможност на участници от целия свят да покажат креативния си потенциал и да спечелят творба на артист от друга точка на света. В oбмена участват много известни артисти от различни държави и континенти, а в края на годината един от всички участници в Art Exchange ще стане собственик на истинско оригинално произведение на самия баща на попарта Andy Warhol.

На сайта absolut.com/artexchange всеки може да създаде собствено изкуство чрез лесни за използване инструменти за обработка на изображения и дигитални творби. В тон с философията на Absolut, че креативната трансформация е възможна винаги и навсякъде, в сайтът ще могат да се качват почти всякакви файлове и дигитални формати, включително и от социалните мрежи Instagram, Facebook и Twitter. 

В платформата Andy Warhol Art Exchange на Absolut ще могат да участват всички на възраст над 18 години и веднъж в месеца от октомври до декември всички участвали ще получават дигитална творба на артист или участник от друга точка на света. Сред първите участници в Andy Warhol Art Exchange ще са и български дигитални артисти и художници Ясен Згуровски, Михаела Караджова, Ицо Птицо, YoVo, Искра Благоева и Теодор Лозанов.

За първи път днес официално Absolut представя и новата лимитирана бутилка, резултат от най-известната и значима арт колаборация в дългогодишната история на култовия шведски бранд. Оригиналната картина на Аndy Warhol, посветена на Absolut през 1986 г. и поставила началото на дългосрочния ангажимент на бранда към изкуството, е пренесена върху емблематичната форма на бутилката, предоставяйки на всеки възможността да отнесе вкъщи своя собствена творба на великия художник. Духът на Warhol ще бъде пресъздаден и в редица специални събития по целия свят и бутилката ще има своята специална българска премиера на The Spirit of Warhol парти на 11 октомври в подземния паркинг на Полиграфическия комбинат в София.

Видео презентация на Andy Warhol Art Exchange можете да откриете тук:
https://www.youtube.com/watch?v=NOHoEomfZC8&feature=youtu.be

Лентата ще се завърти в киносалоните в България от 21 ноември

Вече е ясно, кога зрителите ще могат да гледат „Съдилището“, на Стефан Командарев. Лентата ще е в кината в цялата страна от 21 ноември 2014-а година. Преди това филмът ще има своята световна премиера на 16 октомври, по време на един от най-престижните европейски фестивали - Международния кинофестивал във Варшава. Така „Съдилището“ ще стане част от тазгодишната програма на голямото събитие, наред със селектирани филми от цял свят. „Стартираме в А клас фестивал, където сме част от официалната конкурсна програма, което е важно както за филма, така и за българското кино“, споделя продуцентът и режисьор Стефан Командарев.

„Съдилището“, подобно на своя предшественик - „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, се появява, за да разкаже една от многото човешки истории, които режисьорът чува в своите пътувания из България и по-специално в Родопите. Сложните отношения между баща и син, цената на оцеляването и пътят от греха към опрощението – всички те са обединени от скала, наречена Съдилището. Филмът е заснет на уникални места по върховете на планината. Голям екип от каскадьори са помагали на актьорите за спиращите дъха сцени. Пълнокръвните образи са пресъздадени от Асен Блатечки, звездата на сръбското кино Мики Манойлович, Ованес Торосян, Ина Николова, Васил Василев – Зуека, Параскева Джукелова и Христо Мутафчиев – актьорски състав, който се е доказал на големия екран и театралната сцена. Филмът е ко-продукция между България, Германия, Хърватия и Македония.

След световната премиера във Варшава „Съдилището“ ще вземе участие в редица важни международни кинофестивали, като тези в Хайфа (Израел), Мюнхен (Германия), Люксембург, Гоа (Индия), Лондон (Великобритания) и други.

Йордан Велчев представя своето изследване, дългогодишен труд Балканският човек XІV-ХVІІ век  - Истории в седем книги, обединени в  тритомно издание, оформено от художника Яна Левиева.


За книгата ще говори проф. дфн Светлозар Игов

2 октомври, четвъртък, 18 часа

В добрите книжарници можете да намерите Балканският човек XІV-ХVІІ век, том 1 с меки и твърди корици. Предстои да бъдат отпечатани том 2 и том 3. Издава ИК Жанет 45.

И полетя в разсъмването - щастлив завинаги под звъна на слънчевия часовник.

Завинаги от върха на хълма.

Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето с кръвта на гълъби.

Йордан Велчев

В покрайнините на Истанбул и днес не­видимо стои селцето Йешилкьой, някогашното Сан Стефано. Тук на 3 март 1878 г. - след като десетилетия по-рано то се случило със създава­нето на държавите на гърците и сърбите - било прогласено освобождението и на българите. С това завършила една епоха, която в зората на балкан­ските нации носела най-големите чудеса и чиито уроци следващото столетие скоро щяло да забрави.

В летописа на Балканското възраждане Пловдив заема особено място. „При всичките злини, които врат в тоя град... - писал през 1874 г. Любен Каравелов, - в Пловдив се е зародила първата планета на българското възрождение."

Кога започва Възраждането на Балканите?

Какво е останало от епоса на предхождащото го балканско време между XIV и XVII в. днес, когато човек е сам, а мъртвите не живеят вече при него?

Нима Георги Стойков Раковски е прав, когато писал, че „народ без повестност е мъртъв нравствено"!

Из Балканският човек XІV-ХVІІ век, том 1

Иcmopuu в седем книги.

Съдържание:

Книга първа. Промененият човек
Първа част: Създаване на османският град (краят на XIV - XV в.)
Втора част: Османският град (XV - XVI в.)
Трета част: Планината Вента

Книга втора. Непромененият човек
Първа част: Градът на смутните векове
Втора част: Градът между 1400 и 1453 г.
Трета част: Църквите на османския град
Четвърта част: Митрополити

Книга трета. Балканският човек през XVI и XVII в.
Първа част: Време на статукво и промени
Втора част: Градът на същинската Османска епоха

Бележки
Именен показалец


Йордан Велчев е роден на 3 април 1949 г. в Пловдив. Завършва история във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”. Работил е като историк, главен художествен ръководител на Регионален телевизионен център – Пловдив, редактор на сп. “Военно-исторически сборник” при Военно издателство – София.
Пише поезия, есеистика, автор е на изследвания върху взаимоотношенията  на цивилизациите в контекста Изток – Запад, на сценарии за документални филми.
Издал е книгите: “Римски стадион” (стихове, 1979); “Старият Пловдив” (есе, 1983); “Нощна азбука” (стихове, 1984); “Анонимни жития” (историко-есеистична книга за личностите на Пловдив през първата половина на ХІХ век, 1987) – отличена с литературната награда “Светлоструй”; “Аркада” (стихове, 1993); “Милиони малки убийства” (поезия в проза и есета, 1997); “Сияе” (стихове, 1999) – получава годишната награда на Сдружението на български писатели.
През 2005 г. излиза от печат фундаменталният му труд в седем книги “Градът или Между Изтока и Запада ХІV – ХVІІ век”, в който чрез историята на балканския имперски град (Пловдив) изследва човека на Изтока и Запада в съпкупността от историите на различни, но съществуващи заедно в единен свят народи, религии, езици и култури през столетията от ХІV в. до началото на разрива между източния и западния тип цивилизации. За тази своя книга получава националната награда “Христо Г. Данов” за принос в българската книжовна култура – раздел хуманитаристика, повторно годишната награда на Сдружението на български писатели и литературната награда “Пловдив”.
В момента Йордан Велчев пише подробна (в контекста Изток – Запад) история на Балканския свят от праисторията, през Античността, Средновековието и епохата на възникване и развитие на националните държави, до съвременната епоха от края на ХХ век.  
Негови стихове са превеждани на английски, португалски, унгарски и руски език.
Живее в родния си град.

Международен фестивал Горски Резонанс събира света над Пловдив

Галерия Резонанс се превърна в една отворена галерия без граници. Пътувайки до Антарктида, Австралия, Венеция, о-в Тасмания, арт средището предизвиква резонанс в далечни екзотични континенти, представяйки българското съвременно изкуство. След броени дни обаче галеристите ще докарат световното изкуство тук, чрез жолям международен проект. В Чинарената гора на село Белащица се организира фестивал „Горски Резонанс”, извън пространството на галерията, в единение с природата. В изключително богата програма ще се срещнем с цели 77 артиста-ентусиасти, които опаковат идеите си все с различни материали и похвати. 

Самото селище чества 1000 години от своето основаване след битката през 1014 година между цар Самуил и византийския император Василий при Беласица планина. Според легендата българските ослепени воини са предадени на предания военачалник Никифор Скифи, управител на Пловдивска област преди 1000 години. Тези именно ослепени пленници преди 1 хилядолетие основават селището Белащица по името на Беласица планина и засаждат вековните сега чинарени дървета.

Самата Чинарена гора е много по-млада и уникална със своята трансформация след изсичането ѝ преди 70 години, когато тя буквално се възражда от унищожените дървета. Свежи филизи тръгват към небето и дават начало на една нова млада гора, стъпила върху вековните дълбоки корени. Има много символика в тази мистична атмосфера – смесица от усещането за силна гравитация от една страна и духовно възвисяване от друга. Исках да споделя тази впечатляваща гора и магичната ѝ енергия с всички, които имат сетива. Затова всяка година галерия „Резонанс” посвещава по един проект на чинарите – така се опитва да ги популяризира. Даже антарктиците са получили филми от нашите изяви в гората. Сега вече наричаме събитието Международен фестивал „Горски Резонанс” и го посвещаваме на 1000 годишнината от основаването на Белащица, съобщават от галерията.

Събитието ще се състои на 05 октомври, като кулминацията ще бъде в така наречения опалов час – най-романтичната част от денонощието. Светлото и тъмното ще присъстват символично и в самото времетраене на феста. В светлата част на деня – от 15 ч. децата от ателие „Резонанс” и всички малки художници ще оцветяват камъчета, които ще ни послужат за реализирането на една голяма мандала в гората.

За събитието идва Велислав  Георгиев /Will/ – скулптор, роден в България, но живеещ в Австралия от 30 години. Will ще обогати колекцията на открито със скулптурната група „Слепци с очи”. Тя е създадена като ехо от далечното минало, което представлява един актуален резонанс и в настоящия ни ден. Скулптурната група е метафорична интерпретация на историята, в основата на която лежи легендата за ослепените Самуилови воини. Художественото изпълнение на композицията напомня на стила на коренното население на Австралия – аборигените.

Лин Пламър от Австралия работи в областта на скулптурата от много меки „женски” материали. Ще очакваме нейното произведение, което тя ще ни донесе като изненада. А Родни Браун /Австралия/ ще представи видеоинсталация в тъмната част на денонощието, когато слънцето ще залезе в 7.05 ч. Интересното е, че видеото ще се прожектира върху сателитна чиния, окачена на чинарено дърво. Върху друга чиния ще се прожектират видеата на Севдалина Кочевска – „Дъх” и на Цветан Кръстев – „Плаващи пясъци”.

Сезар Пиментел от Бразилия ще ни представи, окачена на едно чинарено дърво, интерактивна инсталация от текстил, акрилна боя, лак, хартия, прежда  - „Пътуване към черната дупка”. Тя отвежда зрителя към епицентъра на битка между основните цветове и тъмнината, в едно пътешествие без начин за завръщане, на което, взаимодействайки с творбата, публиката ще открие смисъла на тази борба: липсата на светлина или нейното добавяне. Илюзията се създава от диагонални линии, които са базирани на мотиви от бразилския фолклор /представящи рибени люспи/, повтарят се неуморно винаги 7 пъти и  увличат публиката навътре в перспективата към една единствена убежна точка. Линиите приканват зрителя да стъпи върху творбата, да се разходи, да участва в нея, докато самият той стане част от контекста, и затваряйки дупката, бъде погълнат от инсталацията.

Група „Тъп-Дъб” е съставена от 7 млади артисти, обединени в общата си концепция за изкуството, социалните събития и обществото като цяло. В наименованието на тази формация дъбът като символ на мъдростта, вечността и знанието е противопоставен на ясната конкретика на моралното и интелектуалното затъпяване. Пърформансът „Пулс”, който младите артисти ще изпълнят е едно съчетание между визуалното и музикалното изкуство. Музиката, пречупена през призмата на твореца бива изобразена върху платното, камъка и дървото с допира на молива, рисуването с четката, играта с шпаклата върху работната плоскост. Звукът на хартията, извайването с длетото, шилото и чука трансформират различни звуци. Когато всички тези звуци се обединят, се създават тоновете и нюансите в изкуството и общия пулс на творението, който се материализира, трансформирайки се синкретично в пулс на живота.

Инсталацията на Нели Тодорова се нарича „Чиста съвест” и отразява ежедневната борба за и със съвестта. Оказва се, че тази особена нематерия в съзнанието ни има няколко форми. Едната от тях е изкуството. Белият лист, първичността на моливната линия и няколко мисловни извадки, навързани в артистична игра, материализират идеята в един реален образ – простор за „изпрана”, „изчистена” съвест. Няколко въженца, щипки... и един саморъчно направен простор ни връщат отново в реалното, в ежедневното и в една прашна миражна надежда за случващото се пречистване.

Русудан Кхизанишвили (Грузия) ще обогати мистичната атмосфера на чинарената гора чрез грузински препратки в творбата си „Пратеници”.
Както всички други произведения, така и маслената творба на Наташа Кюпова „Случки в Чинарената гора” ще бъде окачена на чинарено дърво и ще ни привлича със специфичната си светлина.
Работата на Йордан Калайков „Старият чинар” изобразява всичките състояния на вековното чинарено дърво през различните сезони.
Марек Сак от Полша ни е подготвил абстрактно синята си маслена творба „Споделени води”, а Лудвиг Золтан от Унгария – „Метаморфози” – полиптих с дървесно излъчване.
Желязното куче на Вячеслав Есенков (Украйна/България) ще ни пази в мистериозната гора, полегнало край чинара.
Мустафа Хаякър от Турция е нарисувал при пребиваването си в Пловдив „Леда и Лебеда”, масло върху платно.
Анна ла Стелла (Италия) винаги работи с два обектива. В нейната фотография “Legs on NY” тя наслагва образа на дълги дамски крака от реклама в градското пространство и небостъргачното излъчване на Манхатън. А нашите чинарени дървета ще бъдат много провокативен фон за дългите крака на модела.
Закалените ябълки са на Екатерина Костадинова, а дървения огромен охлюв – на Константин Денев, както и Лятата хартия на Лаура Димитрова ще обогатят изобилието от материали в произведенията на авторите.

Джеймс Уотсън от САЩ със заявка за много цветност и свежест ще ни държи в очакване до последно.
Металът за Давид, който е роден в Париж, е последното му изкушение. Неговият метален релеф „Tabula Rasa” е вик за свобода, сътворен с вдъхновение и замах, в който светлото и тъмното се редуват с чудесен ритъм и провокират въображението ни.

Всички произведения ще бъдат осветени през тъмната част на денонощието и ще допълват мистичната атмосфера на гората. Тези творби от различни материали   както и сателитните чинии, /освен скулптурите/ ще бъдат окачени на чинарените дървета, но без да ги нараняват по какъвто и да е начин. Нашата любов към тази Чинарена гора ще изразим чрез сърца с наименование „Горски Резонанс”, закрепени върху дрехата на всеки участник. Чудесните гласове на девойките от хорова формация „Евмолпея” ще резонират сред уникалния декор на Чинарената гора на специална сцена. Пак на тази сцена танцова формация „Елика” ще ни представи фолклорни интерпретации.

Французинът Жам Жа е съвременен творец и танцьор, който се вълнува дълбоко от еволюцията на личното възприятие и пространство спрямо днешния динамичен свят. Той ни кани да участваме и да наблюдаваме един „трансформанс” – transformance: кратък момент на вътрешно претрансформиране, който кореспондира уникално с трансформацията на Чинарената гора. А младата, красива цигуларка Радостина Стоянова ще ни доближи до магията на музиката.

Професор Светлин Русев идва в Пловдив на 2 октомври, за да даде старт на общата изложба на художниците Сули  Сеферов, Чавдар Петров и Здравко Палазов в галерия Филипополис. Маестрото ще открие вернисажа с кратко слово, посветено на авторите и живописните им платна. Началото на събитието е 18.30 часа. Ценителите очакват с голямо търпение изложбата, тъй като и тримата творци са изключително сериозни имена в живописта и у нас, и в чужбина.

Сули Сеферов е познат в Канада, Сащ, Гърция, Кувейт, Франция, Мексико, Полша, Швейцария, Япония, Англия, Югославия, Германия. Негови творби са притежание на Националната Художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, Пушкинския музей в Москва, галерия "Лудвиг" в Кьома и почти всички галерии в България и много частни сбирки в страната и чужбина. Носител на много Български и чужди награди и отличия. Кавалер на почетния легион на Франция за култура и изкуство.
Сули показва "добрия и лошия свят".  – ‘Единият, в който се спасявам, мъча се да се изолирам от другия, който е реален и е около нас”.
Има платна, на които художникът е изобразил просячета. Едното от тях сякаш е слязло от творбата на Смирненски  „ Братчетата на Гаврош”. И двете седят пред разкъртена стена. Така се нарича и цикълът, който ги обобщава – „Стената”. Второто просяче би могло да е от XXI век, но може да ‘идва” и от XVI или XVIII в.
„ Загледайте се в хората по улиците- срещаме и днес пресонажи, сякаш излезли от Дикенсов роман, други-от миналия век...., рисува с думи Сули.
Това са хора, които никога не са докосвали телефон, не знаят какво е телевизия, не могат да четат. Те живеят наистина в много отдалечен от нас свят, а около тях – супермодерни неща, компютри, лимузини... Нашият свят е много интересен за наблюдение. И ужасен, и отвратителен, и чудесен”, обобщава Сули.

Чавдар Петров има над 20 самостоятелни изложби. Творби на художника са притежание на НХГ и почти всички галерии в България, както и на частни колекции у нас и в Румъния, Сърбия, Украйна, Франция, Германия, Чехия, Австрия, Белгия, САЩ, Великобритания, колекция „Петер Людвиг”.