Нямам нужда да ме баламосват разни оправячи на България, казва художникът

Квантовата физика, цивилизации и много танц в поредната самостоятелна изложба на маестрото в Стария град

Трябва да се търси трайния художествен ефект от Пловдив 2019, смята творецът

Анастас Константинов отново изненадва с поредната си самостоятелна изложба, открита миналата вечер в студиото си в Стария град. Той дава пътя, истината и оставя да определим живота след картината, която в продължение на дванадесет месеца е рисувал. Усмихнати мраморни бюстове, отпътуващи от този свят под погледа на Архангел - нито мъж, нито жена, докосвайки ги само. И още нови 20 платна носещи в себе си танца. Експресия, която загатва познатия символ на триъгълника и рибата,  след един нов световен потоп. Анастас не е Атанас, Анастас не носи смъртта, той носи живота. Пещерното в Анастас отново излиза на светло, за да даде лек за страданието. Можете да видите изложбата в студиото на ул. Витоша 1 в стария Пловдив от 2 декември до 10 януари.

Повече от 30 години Анастас е на международната художествена сцена. Преди 1990 г. активно е участвал в демократичните промени чрез творчеството си, което предизвиква интервюта по радио Свободна Европа. По настоящем работи в Съединените щати по проект стартирал 2012 г.  Творбите му са включени в световни изложения като Арт Базел Маями Бийч и Фриз Ню Йорк. В Европа е представен от авторитетният френски критик и куратор Кристиан Ноорбенген.  Творбите му са притежание на Националната художествена галерия, Софийска градска и други галерии в България. Собственост са на акционери на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк и няколко значими колекции по света.

Какво показва Анастас Константинов днес?
Това е поредната ми самостоятелна изложба по това време от годината. Стана традиция да представям новите си работи предколедно, но хората не трябва да се подвеждат- сюжетите и темите в изложбите ми не са свързани с рождествените празници. Поводът е тази голяма картина зад мен- „Планетарен прах”, която е рисувана 12 месеца. Публиката ще я види за първи път. А за да оформя изложбата направих по-малки по размер картини.

Малките работи са обединени от темата „Танц”… Защо?
Явно му е дошло време за танци. Може би ми е по-танцувално, по-волно, по-ведро. В момента съм в момент от живота си, в който ми предстоят много важни неща в чужбина. Свързани с Германия и САЩ. Така че има един хубав хоризонт, който се очертава за новата година. Добре се чувствам, всичко е наред. Само преди две седмици и половина изпратих от България моя арт дилър, с който работим в Америка, така че се очакват много интересни работи да се случат. Той има планове за това голямо платно, което показвам сега, както и за онова от миналата година- „Квантово причастие”. Плановете за тези платна са по-сериозни от самостоятелната изложба, която ме очаква в Щатите. Харесаха се много и малките формати, които представляват едни издължени фигури на много силна контражур светлина. Тя изяжда контурите на фигурите, за да станат те много елегантни, много нежни, фини. Този ритъм и тази свобода, която има в камерните творби, е някакъв нов етап от моето творчество. Аз съм щастлив от това, което се получи. Не съм показвал такива работи досега.

Ново за творчеството изглежда и основата на изложбата- картината „Планетарен прах”…

Да, не съм правил нищо подобно досега. Отне ми година, защото това е многослойна маслена техника, няма предварителен ескиз, ражда се направо на платното. Нямаш право на грешка.

Тези очи на крилете какво символизират, накъде гледат?
Чух малко мнения на хора, които видяха картината предварително. Някои ги намират за Божествените очи, някои ги намират за архангелски очи, трети- за ангелски. Насъбрах много мнения досега. Това е важно, защото едно от най-трудните неща е художникът е сам да си разкаже картината. Защото тя въздейства на няколко нива. Първо те дърпа звученето на цвета, после като се доближиш може да влезеш в сюжета. След това вече има едно висше възприемане на творбата, когато тя ти действа пряко, емоционално. А това се доближава се до начина на правене, защото творбата се ражда от въображението на подсъзнанието. И ако тя успее да докосне зрителя на същото това ниво, тогава контактът е много директен. Обикновено не работя с предварителни ескизи, защото ако имам предварителна подготовка, цялата тази чувствителност, цялото това преживяване отива в подготвителната работа, а после художникът се превръща в изпълнител на собствената си творба. Тогава се губи този ефект. Затова е важно да се направи директно върху платното. Истината е, че такова платно се прави с много можене и висок професионализъм, освен с талант, разбира се. Иначе картината представлява едни отломки от човешки цивилизации, които летят в някакво планетарно пространство. Всички сме част от този планетарен прах. Напоследък много се говори за квантовата физика, и че ние сме част от цялото това пространство. Оказва се, че всичко това, което го е имало като информация, което цивилизации като египетска, тракийска са оставили, продължава да лети като информация в космоса. Неслучайно всички религии на земята се занимават с безсмъртието на душата.

В предните изложби имаше множество политически нюанси и разрез на обществените проблеми. Кое тревожи Анастас Константинов днес?
В моето творчество засягам всякакви теми. Да, съществуват и политически картини. Имам например един колекционер в Атланта, който си има страхотна падалка точно по тези мои работи. Той така е устроен. Но напоследък пък аз съм далече от политиката. Даже си хвърлих телевизора, защото последните предизборни агитации ми дойдоха малко в повечко. Нямам нужда да ме баламосват разни оправячи на България. Поредни оправячи. Истината е една- че трябва да се даде шанс на способните, кадърните хора, да правят бизнес, да творят, да създават. Те ще издърпат всичко останало. Но в края на краищата аз живея в един друг свят- света на изкуството, където злободневието сигурно не е толкова важно за самото творчество.

Колко вярваш в проекта Пловдив 2019?
Хаха! Имам усещане, че нищо не е направено и както върви- нищо няма да се случи. Като имаме в предвид и политическата обстановка, очертава се, че е твърде възможно до другото лято да нямаме правителство. А това означава, че пари до Пловдив няма да дойдат. Освен това мисля, че управлението на Фондацията трябва да е в ръцете на арт мениджъри.  Хубаво е нещо трайно да остане за града. А не плаж на Марица, или някакви стиропорени фигури в Капана например или някакви други нетрайни неща. Всъщност, мен никой не ме е поканил и не ме е попитал за моето мнение. Но трябва да се направи нещо трайно за града. Да оставим следа. Защото за културата на траките например съдим не по тяхната писменост, а по всичко онова, което е художествено наследство, това, което са оставили. Някаква трайна форма на белег на цивилизация. Работата не опира до няколко плаката и няколко брошури. Трябва да се търси трайния художествен ефект от Пловдив 2019. И друго- ако не докарат тук световни имена, нищо няма да направят. Или ако трябва да обобщим с усмивка- да оправят улиците на Пловдив до 2019-та, пак ще е добре… (смее се).

Заместникът на гения Марк Нопфлър – Терънс Рейс възроди най-големите хитове на бандата

Когато говорим за рок, няма как да не споменем някои величия от близкото минало, които тотално промениха звученето на световната музика. Така наречените легенди, които дадоха началото на нещо ново, от което всичко тръгна нагоре за рока. Можем да изпаднем в подробности и да ги изброим, но смисъл няма, защото всички знаят за кои групи става въпрос.

Dire Straits са едни от тези величия. Създадени през 1977 г. от Марк Нопфлър, Дейвид Нопфлър, Джон Айлсли и Пик Уитърс, техният блус рок разтърсва сцената със смислени текстове, отличаващ се китарен звук и приближаващи се понякога до кънтрито ритми.

През годините бандата се развива все повече, като бързо си печели приза „Легенди“ в рока, така че не е чудно, че няма как да водим разговор за качествена музика и да не ги дадем за пример.

През 1995 г. Марк Нопфлър окончателно напуска групата, за да се съсредоточи над солова кариера, но сега, през 2016-та членове на бандата се обединяват с нови попълнения, за да ни предоставят Dire Straits Experience. Оригиналните членове Крис Уайт и Крис Уитън събират останките от тези гиганти и така се възраждат от пепелта. Новодошлите изпълнители Майкъл Феат, Тим Уолтърс, Саймън Картър, Пол Джери и вокалът, заместващ Марк – Терънс Рейс, може да са нови имена за свикналата с оригинала, публика, но истината е, че професионализмът им е на също толкова високо ниво.

Това доказаха снощи, когато зала Колодрум се напълни заради двучасов концерт, посветен на най-емблематичните хитове на Dire Straits. Гласът на Терънс изключително много се доближава до този на Марк, затова разлика в изпълненията почти нямаше, а уменията му на китарата са забележителни. И не само неговите. Всички до един са чудесни музиканти, боравят с инструментите все едно пишат с химикал – толкова ловко, все едно е най-естественото нещо на света.

Публиката изпълни Колодрума. Толкова пълна за концерт не е била, а правостоящите бяха дори повече от седналите. Всеки танцуваше на топ хитовете – Walk of life и Money for nothing, която беше запазена специално за бис-а.

Артистите представиха незабравимо шоу и говореха за България с топли чувства. Помолиха присъстващите да направят така, че отново да се върнат някой ден и благодариха, че се отнасят с тях толкова добре. Терънс не пропусна да поздрави и предшественика си Марк Нопфлър, който е написал всички тези гениални лирики и без когото бандата нямаше да съществува. Колкото до нас, гражданите на Пловдив – отметнахме още една грандиозна музикална дата от годишния календар. 

Изложба „Коледен кът” на обредни хлябове и коледни сувенири бе открита днес в музейна къща „Недкович”.Събитието е част от Празници на светлината и надеждата в Стария град

Дългогодишният педагог Дорка Четрафилова представи трите оформени Коледни къта в „Недкович” и разказа за тяхната символика.

Първият кът е от Коледни картички с българска бродерия, като те са направени от деца от клуб „Здраве” на възраст от 11 до 15 г. Особеното при тях е, че се шият с кръстат бод, който се използва в шевиците на народните носии. Изработването на картички отразява традициите на българката за хармония, естетика и творчество.

Вторият Коледен кът включва: коледарско дръвче, коледарска китка, обредни хлябове, краваи и купа със сурово жито. Обредните хлябове се представят с пита „Боговица” с късмети и паричка.Нарича се така, защото е предназначена за семейството на Бъдни вечер.Питата се меси с чисти мисли и добри пожелания от най- възрастната жена в семейството, облечена с народна носия.С нея стопаните наричат бъдещето на дома и семейството през годината.

Питата се разчупва от най-възрастният член на семейството (мъж или жена), вдигната високо над главата с пожелание за здраве, мир и плодородие.Първото парче се нарича на къщата и се поставя високо на полицата с уважение към хляба. Второто е за Богородица, закрилница на дома и семейството, а следващите парчета се раздават  по възраст (започва се от по-възрастните към по-младите). Обредните хлябове за Бъдни вечер се разделят на три групи. В първата група са хлябовете за семейството 

(„Боговицата”). Втората група са за стопанството, с пластична украса, отразяваща дейността на фамилията.Третата група са коледарските краваи, включващи големия кравай с подходяща украса, предназначен за водача на коледарската група (приготвен от неговата изгора) и кравайчета за малките коледари във формата на подкова и кръг.

Купата със сурово жито съдържа още: орехи, кромид лук, чесън, ябълка и е символ на бъдещото плодородие в дома.Тя се поставя на масата на Игнажден, Бъдни вечер и Йордановден.

Третият кът е Новогодишният-той включва сурвачка и елха.Елхата е символ на плодородието и е привнесена от Европа в началото на XX век.Народната сурвачка е изработена от дрянова пръчка и природни материали-вълна, вълнени конци, пуканки, тиквени семки, фъстъци. Сурвакането на стопаните с пожелание за здраве, дълголетие и късмет се предава чрез докосване с дряновата пръчка и нанизите по нея от коледарите.

Коледният венец се прави от елхови клонки, гирлянд, пуканки, сушени плодове и скилидка чесън, която да гони злите сили.Той се поставя на вратата от външната страна и пази дома през мръсните дни (от Коледа до Йордановден).

Дорка Четрафилова и децата от клуб „Здраве” получиха грамота от директора на ОИ „Старинен Пловдив” г-н Минко Кафтански за принос в съхраняване на българските традиции.

Изложбата „Коледен кът” ще продължи до 6-ти януари 2017 г.

От Главната до тепетата, зимен Пловдив очарова и разчувства

Мина 1-ви декември, а с него се появи и коледната украса из града ни. Светлинките грейнаха, гирляндите се залюляха. Не само по Центъра, но и в парковете и отделните квартали, зимната красота е доминираща. На където и да се обърнеш, виждаш белота, камбанки и предпразнично настроение.

Пловдив е изначално красив, но когато бъде подчертан, става още по-прекрасен. А снегът някак си съумява да му придаде една кристална осанка, като от приказките на Ханс Кристиан Андерсен.

Дали ще е почти замръзналата Цар-Симеонова градина или някое от тепетата. Дали ще е централната елха, ледената пързалка или фигурата на Дядо Коледа до Римския стадион, всяка една част събужда усмивки и чувство на уют. Кара ни да си мечтаем за семейни вечери, камина и топла чаша какао или греяно вино.

Зимен Пловдив е въодушевяващ защото не е суров към обитателите си. Той ги милва, вместо да ги пронизва от студ, а бялата пелерина подтиква да скочиш в нея, за да играеш или градиш снежни човеци. Коледа идва, а с нея голямото пазаруване, подаръци, топли шалове и много снежни топки. Насладете й се!

Фотограф: Александър Карамфилов