На победителите ще бъде връчена парична награда от 2000 лв. и ще бъдат покрити разходите за път и престой по време на реализацията на терен

Гласуването на публиката в проекта „Нарисувай ми стена“ започна – всеки, който иска може да гласува на сайта на инициативата (www.narisuvai.bg ). 34 проекта на художници от цялата страна кандидатстват за възможността да украсят 4 знакови сгради в София, Пловдив, Пазарджик и Габрово. Партньорската инициатива е на Сдружение Трансформатори и  Оргахим АД – Русе. Платформата “Нарисувай ми стена” подкрепя реализирането на художествени решения за обществени  градски пространства и интериори на обществено значими сгради в цялата страна. (Молим,  ако използвате графичен материал от галериите да цитирате източника narisuvai.bg и името на съответния автор.)

Предизвикателството, отправено тази година към участниците е да предложат контекстуално тематично изрисуване на видима стена като създадат разпознаваема художествена  идентичност. Целта е реализираната стенопис да олицетворява духа на мястото и съвременния градски живот в България.

Предложенията първоначално бяха оценени от авторитетно жури от графични дизайнери и художници, представител на Оргахим АД и представител на града/обекта/общността ползватели на конкретната сграда. Допуснатите стигат до публично оценяване и са качени на сайта. Финалната дума има публиката чрез гласуване през сайта до 11ти юни 2016 г. От едно устройство може да дадеш само по един глас за всяко предложение във всеки град.

На победителите ще бъде връчена парична награда от 2000 лв. и ще бъдат покрити разходите за път и престой по време на реализацията на терен. За всеки обект при достатъчно предложения с висока художествена стойност журито и публиката ще излъчат по един победител, чиято творба ще бъде реализирана след допълнително детайлизиране на техническите детайли в периода юли-октомври месец 2016.

Конкурсът „Нарисувай ми СТЕНА – 2016“ търси финансовата подкрепа и партньорството на общини и ползвателите на сгради, които искат да бъдат част от конкурсната програма за осигуряването на наградния фонд на конкурса и престоя на художниците по време на работата им на терен. Партньорите от Оргахим АД- Русе осигуряват изцяло необходимите бои и техника за изрисуването на обектите. 

Да напишеш цял роман на диалект, още повече пък северозападен, и да използваш груб език и нецензурни думи в описанието на любов, семейни отношения и дори най-обикновени неща от всекидневието не звучеше като особено добра перспектива за успешна книга до  миналата есен. Тогава обаче на пазара се появи „Северозападен романь“ и разбърка клишетата.

Да, авторът знае как да предизвика литературните пуритани, но грубият език е само повърхността в книгите му. Под нея има и романтика, и смях, и истини, казани между редовете. Тази формула донесе успех и дебютната творба на Торлака се превърна в един от най-търсените романи и стигна до хиляди читатели не само в Северозапада, а в цяла България, че и извън пределите й.

И ето я следващата логична крачка - продължението на романа – „Автономията????“. Със същия неподражаем стил, с познатия хумор, но и с малко повече сарказъм, с обичаните герои, но и с много нови, втората книга развива сюжета от първата, но го разклонява и в много неочаквани линии. А наред с историята, която разказва, авторът се осмелява да каже директно и много истини за тази България, в която живеем. И определено знае как да ни разсмее и разплаче в рамките на няколко страници.

За четящите, незапознати с колоритния северозападен диалект, е предвиден речник в края на всеки от романите.

След като представи втората си книга в София, Велико Търново, Стара Загора, Бургас и много от северозападните градове, идва ред Стоян Николов да срещне „Автономията????“ и с пловдивските читатели. Представянето й ще бъде на 7 юни в клуб „Петното на Роршах“ от 21 часа. Събитието е включено в програмата на литературния фестивал „Пловдив чете 2016“ и началото му е малко след официалното откриване на феста.

Освен всичко случващо се по пъстрите улици на творческия квартал Капана, организаторите са подготвили и забавление за най-малките жители на града. Постановката „Вълкът и седемте козлета” се изигра на улица „Христо Дюкмекчиев” от куп млади и жизнерадостни артисти. Пиесата е съчетана с много танци и музика, а деца от всички възрасти се наредиха направо на паветата, за да наблюдават игривия спектакъл. Веселието кипи с всичка сила и няма изглед доброто настроение да приключи скоро. 1-ви юни несъмнено е посветен на детската аудитория, която заслужава да бъде забавлявана, защото няма нищо по-ценно от детето, което е бъдещето. В тази възраст, то е крехко и ранимо, но също така искрено, по-истинско от всичко на света. Ние, възрастните, осъзнаваме това, затова правим всичко възможно да видим усмивките огрели по лицата им. 

Небето над улица „Кожухарска” е цветно, но не от балони и знаменца, а от дамски бикини

Арт акцията „Капана суши” провокира дебат в квартала 

Да си сушим бельото или да шумим от удоволствие и живот, питат се посетителите на градската зона

С гащи вместо традиционните за Капана флагчета осъмна една от улиците в квартала на творческите индустрии. Дамски бикини във всякакви краски и форми бяха провесени над паважа на „Кожухарска” в атрактивна арт акция на незнайни творци. Гостите на Капана фест се опитват да разчетат посланието на инсталацията, опъната от фасадата на галерия Пойнт Бланк. Според едни долното бельо е окачено на „Кожухарска”, тъй като улицата и наемателите там ревнуват, че локацията им е останала някак встрани от основните събития на 5-дневния маратон. Така те подсказвали с чувство за хумор, че навсякъде в Капана може да бъде открито нещо интересно, което да ви усмихне. Според други пък, екстравагантната идея е неочаквана сатира към закачането на флагчета почти на всяка от пресечките в една от най-посещаваните градски зони. Така или иначе, импровизираният простор с бельо провокира дебат сред посетителите на феста. Задаваше се и друг основен въпрос: Какво искаме от Капана? Кварталът да живее като стотици други такива места по света, или да е тихо и замряло градско пространство, в което вместо хора, по улиците има проснато пране? Да си сушим гащите или да шумим от удоволствие и живот? Най-малко създава сянка и ражда някои розови помисли у мъжете, които се разхождат под редиците с бикини, коментираха на място гости на квартала. Всеки, видял инсталацията с гръмкото заглавие „Капана суши”, искрено се смя и забавлява на иновативното решение. Ако минавате през улицата, повдигнете глава, защото усмивката ще изгрее на лицето ви.

Малчуганите неспирно играят в артквартала на Пловдив. Допреди броени часове рисуваха и играеха Туистър, а сега подскачат на въже, навявайки сладка носталгия в сърцата на възрастните. 
Помните ли колко хубаво бе, когато и вие бяхте толкова мънички? 
Детската игра е най-сладкото нещо - създава нов свят, пълен с вълшебствата, сътворени от въображението. Безгрижна и весела, тя определено е любимо занимание и на вече пораснали деца.

Елате да скачате на въже и вие, заедно с дечицата! Оставете негативните емоции и си припомнете хубавите детски години!

Специални гости в Стария град в деня на детето бяха малчуганите от ЦДГ „Щурче”, които пяха песни и рецитираха стихове.Те бяха поздравени от директора на ОИ „Старинен Пловдив” Минко Кафтански и кмета на район „Централен” Георги Стаменов.

В резултат от обединените усилия на Националния литературен музей - София и Исторически музей – град Попово, изложбата представя играчки и вещи, които са свързани с бита, възпитанието и обучението на децата от края на 19-и и началото на 20-и век. Постерите, посветени на Алеко Константинов, Пейо Яворов, Дора Габе, Калина Малина, Змей Горянин, Йордан Стратиев, Светослав Минков и др., ни връщат в годините на тяхното детство, а след това ни препращат във времето на творческата им зрялост, когато написват чудесните си стихове и разкази за деца.

Наред с тях могат да се видят и оригинални илюстрации към детски издания на художниците Илия Бешков, Вадим Лазаркевич, Никола Тузсузов.

Експозицията се състои от 15 постера, по-едри детски играчки от края на 19-и и първата половина на 20-и век (бебешки колички, люлки тип „конче” и велосипеди), настолни игри – „Крачун и Малчо”, „Дама воденица”, „Игрите на Амур”, порцеланови и парцалени кукли от миналия век и много други. Най-старата играчка е от 1910 г.- пушка, на чийто приклад е изрязана годината. Най-оригинални са дървените играчки, направени от подръчни материали-орехи, дърво, царевичак, с които в началото на 20-ти век по-бедните деца са си играели.За момичетата любимата играчка е била парцалената кукла.

Децата от ЦДГ „Щурче” разгледаха с интерес изложбата и се включиха в работилнички, в които по шаблони изработваха момичешки и момчешки фигури.Под вещото ръководство на Румяна Пенчева-уредник на Националния литературен музей в София и Дияна Събева-уредник на Историческия музей в Попово, малчуганите лепяха дрешки и рисуваха аксесоари по свой избор.На своя празник получиха и много лакомства от служителите на ОИ „Старинен Пловдив”.

Изложбата ще гостува до 11 юли 2016 г.