Надя Захариева завършва Английската гимназия в Русе,  после учи Международни икономически отношения в УНСС. Въпреки че е икономист по професия, творчеството е неотменен спътник в живота й. 

Първият си сборник с разкази издава още през 2005 година. Той носи заглавието „Чат@разкази”. Нейни произведения намират място в едни от най-популярните и уважавани хартиени и онлайн литературни издания, сред които “Granta Bulgaria”, “Vagabond”, liternet.bg и hulite.net. Най-новото попълнение в работата на Надя се нарича “Чудо” и бе представено миналата вечер в култовата пловдивска бирария „Котка и Мишка”. Сборникът е своеобразно продължение на „Чат@разкази”, а самата авторка споделя, че в него защитава две тези – животът има смисъл и животът няма никакъв смисъл, като допълва, че показва страна от себе си, която хората не познават.

„Чудо”-то, което плени публиката, съдържа 17 различни разказа. Има тъжни и носталгични, има заразно забавни. Някои от тях са откъси от собствения й живот, а други са от този на познати лица. Например, има история за любимия на Пловдив клоун Кени и театър Хенд. Има разказ и за малката Вики от Kапана, с която Надя се е запознала съвсем случайно и са разменили едва няколко приказки. Тази кратка среща, обаче, е оставила отпечатък в сърцето на Захариева. След общо 10 години събиране на истории, ето че героите могат да се разпознаят по хартиените страници. Някои от тях едва ли са предполагали, че ще попаднат в книга.

Представянето в „Котка и мишка“ се превърна от литературна сбирка в истински приятелски разговор. Присъстващите искрено се забавляваха на разказите и хумористичното представяне, което бе направяно от близкия приятел на авторката, Петър Кауков. Tой е актьор и режисьор, кореняк пловдивчани от „Аджисана“. Освен че e бил зам.-директор на Младежкия театър в София, се е снимал в „Четвърта власт“ и е режисьор на редица постановки, сред които нашумялото представление „За теб“ с Христо Мутафчиев и Станимир Гъмов.

Освен веселите и забавни теми, се засегнаха и по-особени въпроси, като емигрантския живот. Надя е пътувала много, но смята, че ако човек си намери мястото тук и си изкарва хляба достойно, той няма да напусне България. Авторката сподели, че повечето й приятели са избягали, но така и не са намерили щастието.

И може би е вярно! Щастието се открива в онези малки чудеса – всекидневните, които пламват като свещ и също толкова лесно изгасват. Те са важни, а ако вярвате в чудеса и искате да ги откриете,  една малка книжка върши работа. Започнете от там, пък после, когато съберете смелост, може да покорите и света.

България е една от петте държави с най-многобройни тамплиерски ордени

Петък 13 става фатален, заради избиването на тамлиерската общност през 1307 г. във Франция

Лия Савова

Средновековие, мистерии, рицари тамплиери, тайни общества и загадъчни артефакти –теми, които може би на пръв поглед ни се струват далечни за нашите земи. И надали бихме могли така лесно да направим връзката между тях и България, ако вчера, точно в 19:00 ч. не бяхме посетили клуб "Петното на Роршах".

Не беше случаен четвъртък, а един от двата в месеца, когато в Пловдивско историческо общество се случва нещо интересно. В случая такова бе представянето на книгата "Рицарите тамплиери в историята на България" от  нейния автор Красимир Джамбазов, със съдействието на водещия на събитието Димитър Герганов.

За автора и книгата

Във връзка със своята първа и единствена към момента книга, Красимир Джамбазов споделя, че сякаш като на шега се е озовал до този момент, тъй като никога не си е поставял за цел да изследва любопитната тема толкова надълбоко.

Всичко започнало, когато като младеж Красимир започнал да колекционира оловни рицари, а след още няколко години – хладни оръжия. По-късно се запалил по историческите възстановки и започнал активно да се включва в провеждането на такива. Авторът не крие, че днес самият той е истински тамплиер. Наложило му се е за написването на книгата да се вмъкне в организацията, за да може да я изследва съвсем отвътре. Разказва, че причината да се заинтригува толкова много от тамплиерите е липсата на информация за тях, особено в рамките на българската история, където никаде не е срещал описани разликите между кръстоносци и тамплиери.

Красимир споделя, че е използвал няколко подхода за проучване: четене на книги, срещи с хора, внедряване в тайни общества и изолзване на техните контактите. Всичко това му е отнело 5 години, плюс още една цяла година, преминала в борба за отпечатване, докато най-накрая книгата вижда бял свят.

Мистериозният Орден на тамплиерите

Любопитно е как основаният единствено от 8 скромни рицари Орден, само за няколко десетилетия се превърнал в могъщ икономическо-политически фактор. Според разказа на лекторите, това станало възможно с помощта на парите. Домогвайки се до храма на Соломон, тамплиерите открили ценен артефакт, който е възможно да е бил знаменитият кивот или просто ценни документи, които са хвърляли светлина върху христианството. Знае се, че скоро след като се завърнали в кралството си, те били освободени от данъци. Така започнал възходът на тамплиерите, който се изразявал в изключително бързо замогване и хитри парични маневри дотолкова, че рицарите останали известни като банкерите на средновековието, на които даже кралете задлъжнявали.

Такъв бил случаят с френския крал Филип V Хубави, който решил да се измъкне от ситуацията, ликвидирайки рицарите и открадвайки им парите. Операцията му, оценявана като наистина впечатляваща, завършила успешно – на 13 октомври 1307 г. (петък), всички тамплиери в кралството били арестувани, в това число и знаменития магистър на Ордена - Жак дьо Моле. Именно поради голямото бедствие на тамплиерите и унищожението на Ордена, случили се тогава, петък 13-ти остава в историята като най-фаталният ден.

Последват неясни събития, които се превръщат в митове. Такава например е страховитата легенда за проклятието на Жак дьо Моле, който докато горял на кладата, проклел всички негови мъчители. Още същата година желанието му станало реалност – папата, френският крал, а по късно и децата му последвали Жак в отвъдното.

Орденът в наши дни и връзката му с България

Последните страници от книгата на Джамбазов проследяват развитието на Ордена до наши дни. Любопитен е фактът, че през последните години на 20-ти век, с рицарско звание били удостоявани и жените, които всъщност никога не са били дискриминирани, за разлика от други общества.

В България тамплиерите днес надброяват 500, което ни прави една от петте държави с най-многобройни тамплиерски ордени и дори тази година Великият магистрален съвет се е провел не къде да е, а в София.

Красимир споделя, че като първа стъпка в посока търсене на историческа връзка между тамплиерите и България, книгата му на този етап бегло застъпва тази тема. Авторът разказва, че се сблъсква с множество трудности в намирането на документи, тъй като архивът на тамплиерите се укрива и същевременно много от документите са загубени. Все пак в книгата му могат да се открият различни, все още неизследвани напълно, аргументи в подкрепа на тезата му за наличната връзка.

В рамките на вечерната сбирка, разказът на двамата лектори пое в още много посоки, като засегнати бяха още темите за богомилите, катарите, асасините, останалите съществуващи Ордени и дори масоните. Според Красимир тайните общества съществуват в наши дни, но пък от друга страна Орденът на тамлиериете е толкова отворен и достъпен, че всеки заинтересован и отговарящ на критериите би могъл да стане негов член, кандидатствайки през официалния сайт.

И така, омаяни от смелите рицарски истории, с удоволствие ще следим за още доводи в посока „българската връзка“, а така също ще очакваме с нетърпение поредното издание на Пловдивско историческо общество, което в случай, че изпуснете, не се колебайте да потърсите разказано тук.

Един български роман се пребори с романите на утвърдени автори като британския писател Джулиан Барнс и босненския Джевад Карахасан и спечели една от най-щедрите литературни награди - Ян Михалски. Българинът Георги Господинов е коронован с наградата Ян Михалски, пишат френски и немски медии днес.

В меандрите на индивидуалната и колективната памет Георги Господинов поема в търсене на своята идентичност, но също и тази на Европа и света, защото тъгата се разпространява, тъгата мигрира... Роман, който звучи като брилянтно оркестрирана енциклопедия, заявява журито.

Наградата се връчва от 2010 г. за изключителни постижения в световната литература, отворена е за книги в категорията фикшън и нонфикшън. Нейни финалисти и победители са писатели като Александър Хемон, Петер Естерхази, Дьорд Драгоман, Тимоти Снайдър, Серхий Жадан и др. 

По същото време дойде новината, че Френската телевизия Арте застава зад канадския проект на Теодор Ушев за анимация по романа „Физика на тъгата”. 

В последните часове се разбра, че „Сляпата Вайша” – филмът на Ушев по разказа от „И други истории” е финалист за най-престижната награда в света на киното – Оскар.

Коледните постройки пред Общината ще функционират чак до края на декември

На 26 ноември 2016 г., от 13.00 часа, на площад „Стефан Стамболов”, ще се състои откриването на  Немски Коледен Базар Пловдив 2016 г.

Базарът ще посреща своите гости до 25 декември 2016 г., всеки ден от 10.00 до 20.00 часа, с немски деликатеси и напитки, традиционни за предколедното време, както и с множество декорации и подаръци, музика и настроение.

Всеки след обяд Дядо Коледа ще посреща най-малките посетители на Коледния Базар, за да приеме поръчките за коледните им подаръци и да види какво са научили малчуганите през изминалата година.   

Както всяка година, гостите на Немския Коледен Базар ще могат да посетят и Социалната къща, в която фондации и сдружения ще представят социалните си каузи.

Бавно и методично се опитваме да променим вкуса на хората

Ако не търсим новото и качественото, сме обречени на тежък духовен провинциализъм, споделя певицата

Известната джаз изпълнителка, радио водеща и създател на Plovdiv jazz fest, Мирослава Кацарова, ще зарадва пловдивчани с предколеден джаз концерт на 2-ри декември в Дом на културата „Борис Христов“ от 19:30 часа. Той е озаглавен Time after time на песента на бунтарката на 20-ти век в Америка – Синди Лоупър. Десетина дни преди него, Мира застана пред Капана.бг и Паулина Гегова, за да сподели малко повече за джаз музиката и как бива приета тя от хората. Ето какво каза тя:

-Мира, разкажи ни малко повече за предстоящия концерт.

Концертът е празничен, но бяга от клишираното, консумативно разбиране за Коледа, в който е потънал цял свят. Той ще е източник на настроение и мечтателност. Ще разказва истории. Избрала съм характерни за 20-ти век песни, които имат тежест и красота. Например Shape of my heart на Стинг, Don’t explain, Mashkenada и други. Ще има доста бразилска и кубинска музика, но тя няма да е танцувална, а горчиво-сладка.

-Каква е разликата, когато направиш джаз аранжимент на вече популярна песен?

Когато една песен се вземе от джаз музикант, първата работа е да я рехармонизира. Джазът е танцувална и комуникативна музика. В нея няма анонимност между изпълнител и публика. Моята музика не е чист джаз, не заляга на старите тенденции. Правя нови неща, каня нови изпълнители. Ако не търсим новото и качественото, сме обречени на тежък духовен провинциализъм. Аранжиментите на песните, които ще изпълним са на Мирослав Турийски. Търсим различно звучене. В концерта ще има джаз трио, струнен квартет, брас секция и китара.

-Има твърдения, че джаз музиката е пред умиране. Какво е твоето мнение по въпроса?

Не съм съгласна! Целта ни е да покажем, че тази музика не е елитарна и има смисъл да се правят такива концерти. Подобни се случват във всяка голяма столица на Европа. Усеща се промяна между концертите, които съм правила преди 10 години и сега.

-Значи има интерес от страна на публиката?

Да, има. Публиката е шарена. Има представители и на младежта, и на по-възрастната част. Вървейки бавно и методично, се опитваме да променим вкуса на хората. Тези, които посещават джаз концерти, сякаш са подготвени. Те са запознати с идеологията на стила. Те са интелигентни и чувствителни. А когато музиката се разказва, артикулира се, тя достига по лесно до душите на слушателите.

-Наскоро излезе новият ти албум My cinema. За какво става въпрос?

My cinema включва песни и пиеси от филми. Една-две от тях, ще представя и на концерта на 2-ри декември. Това е смел албум, защото взима инструментални пиеси и ги превръща в песни. Музиката в него е отбрана. Не е шумна, не е агресивна. В него присъстват инструменталната пиеса от филма „Пина“, която е направена на танго, а аз написах за нея текст на френски език. Cinema paradise от Андреа Мориконе, също. Много дълго време исках да я направя и когато най-после успях да се свържа с него, той толкова хареса идеята, че ми даде правата за два дена. Албумът е нежен, с нотка на една неопределена носталгия. 

Директорът на Swiss Architecture Museum, Андреас Руби заяви интереса си да покани и представи в престижния музей в Базел изложбата "Живи пространства", с куратор Меган Луенбърг. Тя е продуцирана и реализирана от тазгодишното издание на международния фестивал за съвременна архитектура и градска среда ONE ARCHITECTURE WEEK в Пловдив.

Събитието бе презентирано в Лисабон по време на конференция на първата пан-европейска платформа за архитектура “Future Architecture”, чиито нов член е българският фестивал. Андреас Руби определи изложбата, посветена на жилищния квартал в "Тракия" като “изключително интересен проект", който съвпада с неговите виждания как трябва да се представя архитектура на широката публика. Това е и причината той да проявява желание да покаже изложбата в швейцарския музей. 

"Живи пространства" бе част от деветото издание на ONE ARCHITECTURE WEEK, който се проведе между 30ти септември и 9ти октомври. Кураторът на изложбата - американката Мегън Луенбърг, живя в панелния квартал Тракия повече от година, за да изследва нагласите и средата там. Самата тя определя изложбата като “жива и интерактивна лаборатория”, която ни дава шанс да се поучим от процесите, които продължават да променят и до днес облика на квартала. 

Повече от 30% от населението на България живее в панелни блокове, които с времето са се превърнали с символ на масовото строителство от социализма, което се асоциира с монотонност и сивота. Жилищният комплекс “Тракия“ е проектиран през 70-те години и е представлявал смел опит за промяна на негативната слава на панелките. С цел да създадат разнообразие и индивидуалност, проектантите са експериментирали с нови идеи за съжителство, различни композиции в обемите на блоковете, както и необичайни градоустройствени решения.

Когато новите обители на квартала се нанасят, те идват изпълнени с оптимизъм, но и със собствени идеи за живеене. Затова не просто изпълват малките кутийки, а активността им прекрачва праговете на собствените им домове. Балконите масово се остъкляват и се превръщат в кухни, детски стаи, а понякога и спални.

Разнородните начини за себеизразяване превръщат фасадите на блоковете в колажи. Около самите сгради хората започват да създават градинки и да изграждат импровизирани конструкции, които да им позволяват воденето на социален живот. За четиридесетте години, откакто ж.к. “Тракия” съществува, кварталът претърпява значителни промени, дело на неговите обитатели. Водени от идеите си за собственост, индивидуалност и ежедневните си нужди, и днес те продължават да създават своите живи пространства.

“Живи пространства” разглежда квартал “Тракия” като реалност, в която работата на архитектите се преплита с тази на гражданите в едно равностойно партньорство. Изложбата разказва за процеса на проектиране и последвалата адаптация, за да предложи един нов поглед към разбирането ни за обитаване.

Изложбата е жива лаборатория, която ни дава шанс да се поучим от процесите, които продължават да променят и до днес облика на панелните квартали, както и да се замислим за тяхното бъдеще.