Близо половината от публиката на Античния театър ще е от чужбина

Меломани от цял свят ще атакуват Пловдив на 22 септември, когато група Кататония ще взриви Античния театър. Първия концерт на бандата се очаква да привлече фенове от всички краища на планетата. По-малко седмици преди концерта, предварителните продажби показват, че съотношението на български фенове спрямо гости от чужбина ще бъде почти 50 на 50, като се очакват зрители от Великобритания, Канада, Германия, Франция, Холандия, Испания, Полша, Италия, Унгария и други. Като Изабел и Норман, които ще предприемат дългото пътешествие от Канада, за да присъстват на безпрецедентното шоу с оркестър на култовата група на древната сцена под тепетата. Те са публикували свои снимки на официалното събитие в социалната мрежа. Там е публикувал и Патрик Видавски от Полша, който се хвали, че ще измине 1529 km, за да присъства на концерта.

Кататония ще изпълнят 12 от песните в програмата си заедно с Филхармонията на Държавна опера Пловдив под диригентството на Левон Манукян. След това, групата ще представи още песни самостоятелно. Билети за концерта с цена 40 лв (регулярни) и 65 лв (golden circle) ще откриете в системата на www.Eventim.bg. В деня на шоуто ще бъдат съответно 50 и 75 лв.

Изложбата е специален акцент в програмата на фестивала Нощ/Пловдив 2016

Обединена българска банка показва за първи път пред почитателите на изкуството най-ценните си художествени произведения. Изложбата „НЕ/ПОЗНАТИ“, подредена във всичките зали на Градската художествена галерия, включва 47 творби от 37 майстори на живописта и графиката. Колекцията на банката наброява 225 творби на обща стойност над 400 000 лв., които според художествените си качества са разделени в три фонда – златен, сребърен и бронзов.

Финансова институция с дългогодишни традиции в подкрепа на българската култура и изкуство – Празниците на изкуството „Аполония“, Софийската опера и балет, НАТФИЗ, Варненско театрално лято, фестивала „Сцена на кръстопът“ и други – ОББ разкрива нов аспект в активната си корпоративна социална отговорност.

В продължение на близо пет години, със съвместните усилия на служители на банката, експерти в изкуствознанието и музейната работа и реставратори, произведенията от всички клонове на ОББ в страната са описани, заснети, реставрирани и рамкирани. По-голямата част от тях остават в интериорите на банковите клонове, а с тези от Златния фонд е подготвена експозиция, придружена с луксозен двуезичен каталог, както и сайт, в който могат да бъдат видени всички произведения от фонда: www.ubbcollection.bg

Представените автори са добре познати за специалистите и за по-широката публика: Александър Поплилов, Анастасия Панайотова, Антоний Софев, Атанас Михов, Бойчо Григоров, Борислав Стоев, Васил Маринов, Веско Велев, Вълко Гайдаров, Генчо Денчев, Григор Първев, Деньо Чоканов, Зафир Йончев, Златка Дъбова, Златьо Бояджиев, Иван Попчев, Иван Нинов, Иван Табаков, Иван Христов, Иваничка Панева, Йордан Кисьов, Кирил Станчев, Константин Трингов, Марко Монев, Наум Хаджимладенов, Никифор Цонев, Никола Димитров, Никола Танев, Николай Русчуклиев, Радомир Мандов, Тодор Димитров, Харалампи Илиев, Христо Каварналиев, Христо Стайков, Цветан Радулов, Цвятко Димчевски, Юли Минчев.

Непознати са конкретните творби – картините на Харалампи Илиев, Васил Маринов, Радомир Мандов, Никола Димитров, Златю Бояджиев, Кирил Станчев, двустранният морски пейзаж на Христо Каварналиев,  посветените на Освобождението на България композиции на Александър Поплилов и Григор Първев, специално създадените за банката колажи от банкноти на Йордан Кисьов. Шест от графиките, които идват в изложбата от Самоков, са със сюжети от Априлското въстание и са посветени на неговата 100-годишнина.

Изложбата „НЕ/ПОЗНАТИ“ ще започне своето пътешествие от Пловдив – Европейската столица на културата 2019 г. и през 2017 г., когато ще отбележим нашата 25-годишнина, ще премине през десет града в България – родните места на авторите на произведенията, споделят главният изпълнителен директор на ОББ Стилиян Вътев и Радка Тончева – изпълнителен директор на ОББ.

Относно първото й представяне в Градска художествена галерия, директорът Красимир Линков споделя: „Градска художествена галерия – Пловдив изпълнява мисията си да представя пред българската публика значими изложби с творби на утвърдени автори. Картините от Златния фонд на колекцията на ОББ ще привлекат интереса както на ценители, така и на широк кръг почитатели на изобразителното изкуство. С тази изложба Галерията продължава политиката си да запознава пловдивчани и гостите на града с престижни сбирки, собственост на известни колекционери, а вече и на институции“.

Филмът е отличен с две награди – на Earth Day Film Festivl  в Сан Франциско и Awareness Festival в Лос Анджелис

На 20.09.2016 г. /вторник/ в конферентната зала на НБ „Иван Вазов“– Пловдив ще бъде представен документалния филм „Живот след Вавилон: Дневници на Джунглата“ на Лазарина Тодорова – режисьор, видеоредактор и продуцент. Авторката учи и работи в Сащ и Канада, а от 2012 г. – живее и твори в Коста Рика. Потапянето й в южната Карибска джунгла е време, в което изключва гласа на големия град, за да се вслуша в собствените си мисли.

„Живот след Вавилон: Дневници на Джунглата“ е документален филм, който включва историите на четирима преселници от САЩ и Израел, които са се преместили в Коста Риса, за да  създадат алтернативен начин на живот. Джунглата, непокорният тропически климат и смайващата сурова красота на флората и фауната са психологически фон за личен катарзис, преоткриване на себе си и създаване на нов пълноценен живот.

Независими артисти показаха как могат да бъдат възродени сгради като тютюневите складове чрез изкуство и творчески индустрии

Какви тайни крие построената през 1931 година от Цар Борис III сграда

Църква с икона на Цанко Лавренов съжителства с творци и техните ателиета в доходното здание на Зографския манастир

Стефка Георгиева

Как могат да бъдат съживени тютюнените складове в Пловдив? Този въпрос се търкаля в общественото пространство от много време и дори след изпепеляването на Тютюневия град е на дневен ред. Какво точно трябва да бъде направено, за да бъдат социализирани тези сгради, да станат притегателни центрове? Докато едни се питат, други действат. Те намериха решението, но някак остават в страни от вниманието, тъй като не се афишират кой знае колко. Пловдив е един великолепен град, в който добрите примери ни дебнат зад всеки ъгъл, но не всеки съумява да ги забележи. Един от тях се намира в самия център на града, точно до началото на пешеходния мост, в южната му страна. Това е великолепна огромна сграда, построена преди повече от 80 години. Какво се случва с нея, четете в следващите редове.

Историята

Строителството на сградата е започнат през 1930 година, и е завършен в края на следващата, по поръчка на Цар Борис III. Той поискал да бъде изградено доходно здание на Зографския манастир, което да предаде на монасите от Атон, които често протягали ръка на българския народ.  Духовниците дарявали средства, златни накити, а често и гостували у нас, когато народът ни е имал нужда от помощ. Първоначално сградата е била приют за ранените по времена Чирпанското земетресение. В последствие, около 1934-1935г. се превръща в Окръжна болница, която лекувала стотици пациенти. Макар да е била медицински център, с идването на промените, хора от подземния свят превзели сградата по неведоми и твърде съмнителни начини. Те я ползвали с неясно предназначение, но в рамките на няколко години, двамата съдружници, които я окупирали, били убити, а сградата отново била върната на атонските монаси.

Настояще

Към днешна дата, бившата Окръжна болница все още е на Зографския манастир, но не е стопанисвана активно. На партерния етаж има редица магазини, адвокатски и нотариални кантори, магазини и студия за красота. Това е най-апетитната част от сградата, защото може да се ползва за търговска дейност, коментират някои от хората, помещаващи се вътре. Ако се вгледате от фасадата откъм Щаба на армията ще ви изненада една красива и стара камбана, която буквално виси на три метра от тротоара. Още повече ще се изненадате, ако видите табелата под нея и вратата, която най-често стои заключена. Това е параклисът на Зографския манастир „Св. Цар Борис”, изграден веднага след като царя дарява сградата на монасите. Камбаната му рядко се чува, но пък вътре си е напълно действащо духовно кътче. Което крие една изключителна реликва- икона на Цанко Лавренов, копие на иконата „Св. Георги” в Зографския манастир.   

Бъдеще

Освен с духовен живот и търговия, оказва се, че сградата, която архитектурно и по обем много напомня за тютюневите складове, пази още скрити тайни и разказва чудни приказки за интересни хора и света на изкуството. Минавайки покрай нея дори може да не я забележите, заради занемарената фасада или дърветата, която я крият с клоните си.  Помещенията й обаче кипят от живот и преливат от цветове.

Само преди около 2 години започва плавен и неочакван процес по социализирането на сградата с инструментите на културата, макар това да не е било съвсем планувано. Един от пловдивските артисти и познат художник – Иван Костолов, решава да си направи ателие вътре. Така той повлякъл крак и след него различни творци преоткрили мястото за създаване на работно студио. Сред тях са Динко Ангелов, Любомир Атанасов, Иван Костов, Христофор Балабанов, Любо Кръстев и  други хора на изкуството.

Сградата не е ремонтирана от години и окаяно се нуждае от реновиране, но носи такъв дух и заряд, какъвто са й придали нейните обитатели. По стълбите ще ви посрещне голяма жълта котка, нарисувана със спрей директно върху стената. Послания, рисунки и плакати изникват отвсякъде, а етажите са просторни и ще ви е нужно премного време, за да разгледате цялата сграда. Особено имайки предвид, че не във всички коридори има осветление.

Повече са местата, на които мазилката и боята се лющят и падат, отколкото здравите такива. Дограмата е дървена и поставена преди поне 30 години, но творците вътре съумяват да се справят със ситуацията и всеки се грижи отделно за помещението, което е наел. Динко Ангелов, например, ни разказа, че през зимата, температурата в стаята достигна градуси, близки до нулата, но това не пречи на духа му да се бори със зимната обстановка и да си постави калорифер с надежда да стопли помещението.

Различните ателиета се редят едно след друго, предимно заключени от всеки един от наемателите. Коридорите са дълги и тесни, а на местата, на които осветление липсва, може би бихте си помислили, че е декор от филм на ужасите, но не. Усещането е по-скоро, като че едно голямо семейство се е събрало заедно и живее под един покрив. Да, такава е емоцията, която група хора се събират не само, за да работят заедно, но за да вдъхнат нови живот и енергия на отдавна забравено пространство.

Макар и не всички, по-голяма част от артистите ще отворят ателиетата си в Нощ/Пловдив, която наближава все повече. Освен че посетителите ще могат да разгледат тяхната работа и местата, на които работя, ще има и дискусия, дебат или разговор, в зависимост от това как протече вечерта, а темата ще бъде историята – как се пише тя и защо се повтаря, но с известно чувство за хумор, допълва Динко Ангелов.

Избрах да направя ателието си в тази сграда, защото мястото е страхотно. Крие много дух и история, много артистизъм има в него, казва друг от творците, които съживяват доходното здание на Зографския манастир- Христофор Балабанов. Като вляза вътре и не ми се излиза. Това място ми дава свобода, волност, усещане за пълно удоволствие от работата, допълва той. Фотографът знае, че постройката е била болница, от което би следвало да крие скована енергия, но той не усеща нищо подобно там.  Това е остров. Когато сградата е в такова състояние, това дава дух на старинност, все едно си излязъл извън времето. Тук не си в матрицата. Всички, които идват при мен също много се радват да ме посетят и да пребивават в ателието ми. Хубавото е, че когато някой повлече крак, подобни сгради бързо се пълнят със съдържание, с живот. Придобиват дух. Хората на изкуството, когато са заедно, по някакъв начин си помагат, обменят енергии и идеи. Така сме и ние тук- десетина души сме, ходим си на гости, черпим опит, гледаме кой какво прави, коментираме, помагаме си. Така се раждат идеи, в това заимстване на енергии, казва Христофор.

Сградата ще е локация в Нощта с общото название Ателието.  Изложба “Есента на Леонардо” ще открие Динко Ангелов. В нея той разглежда Йозеф Бойс и Леонардо Да Винчи в техните златни години. Темата на изложбата е Конвергенция. Христофор Балабанов пък ще е част от програмата с прожекцията “Баба Дана - пазителката на зелениковия манастир”. Тя презентира поредица от интервюта със социално активни лица, които са живели нестандартен живот. Целта е да се запази истинноста и усещането за отминалата епоха на Комунизма и Прехода. Неподправените емоции и разкази на достигналите преклонна възраст интервюирани ще пренесат духа на времето - така новото поколение ще може да се запознае от първа ръка с миналото.

Главният прокурор гледа „Ничия земя” на Стоян Радев

Намръщен и без охрана в театъра се появи главният прокурор Сотир Цацаров. Обвинител №1 влезе в Храма на Мелпомена, за да гледа спектакъла на Стоян Радев „Ничия земя” на Народния театър. Представлението бе поставено в Камерна зала на Драмата, в рамките на фестивала Сцена на кръстопът.

Цацаров не бе особено доволен, че бързо се превърна в център на внимание, но трябваше да го преглътне. Бе дошъл специално за постановката по филмовия сценарий на Данис Танович, който разкрива гледна точка за войната между босненци и босненски сърби. Главният прокурор аплодира играта на Филип Аврамов, Валери Йорданов, Йосиф Шамли, който за поддържащата си роля спечели Аскеер, Йордан Петков, Зафир Раджаб и Лили Сучева.