Displaying items by tag: пловдив

СЕДМИЦА НА ЗАНАЯТИТЕ  (26 юни – 2 юли 2017 г.)

Тази година Регионален етнографски музей – Пловдив празнува своя 100- годишен юбилей. Последното десетилетие „Седмицата на занаятите“, провеждана в двора на музея, стана традиционно за нас и посетителите ни събитие. Вие сте хората, които го правят възможно, цветно и неповторимо. Затова Ви каним отново да сме заедно на празника, а всеки идвал тук, знае, че и делниците ни са изпълнени със смях, глъчка, танц и веселба. 

Срещата на занаятчии от цялата страна ще е както обикновено през последната седмица на месец юни 2017 г. в двора на Регионален етнографски музей – Пловдив. Знаете, че мястото е от нас, а работата от Вас, а каквото си изкарате „харно да Ви е“.

 В двора на музея ще се съберат – дърворезбари, иконописци, ножари, оръжейници, медникари, бижутери, грънчари, кошничари, дървостругари, майстори на музикални инструменти, плетене на колани на кори, плъсти, кукли, рисувани яйца, стъклопис, майсторки на кене, плетиво и везба и др. В духа на добрата традиция през цялата седмица ще има демонстрации на различните занаяти. Тази година наш гост ще бъде и майстор-грънчар от гр. Зайчар (Сърбия). 

Много от занаятчиите с годините се превърнаха в наши приятели, чувстват се част от кръга съмишленици на музея, защото при нас всичко се прави с мерак, с душа и сърце.

Гостите ни могат да усетят магията сами да изработят нещо под вещия поглед на майстора, защото всяко изделие си има собствено очарование. Туристите получават всичко – и скъп спомен от посетеното място, и още по-ценно да закупят нещо, на чието сътворение са били свидетели. А за участниците остава майсторската вечер (петък – ден на майстора), с много изненади от наша страна.

Желаещите могат да се потопят в духа на миналото всеки ден от 9.00 до 19.00 часа в двора на музея. 

Заповядайте! 

РЕГИОНАЛЕН ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ – ПЛОВДИВ

Ако през последните 20 години са проучени общо около 35 обекта, то само за 2016-та са проучени 30

София Христева за поругаването на архитектурно-историческия комплекс от частни собственици

Стефка Георгиева

Как да се справим с огромното културно и историческо наследство, което разказва за Пловдив от хилядолетия насам? Как да съхраним архитектурно-историческия резерват Стария град? Какви са бедите, сполетели археологическите находки и има ли добри примери, към които можем да отправим поглед? Това са само част от въпросите, които си зададохме миналата вечер в Балабановата къща на едно дългоочаквано събитие, а именно инициативата „Виж и съхрани Старинен Пловдив“. 

Инициативата бележи своето начало на неслучайна дата, а именно 18 април – Международен ден за опазване на паметниците на културата. Първата сесия от поредица срещи, които ще продължат и през следващите месеци, се проведе под надслов „През очите на археолога“. Началната тема не е случайна, тъй като археолозите са първите хора, които би следвало да стъпят на даден обект в Стария град. Би следвало, защото не са един и два случаите, в които тази стъпка бива пропускана. Те са началото и своеобразната основа, върху която да стъпят след тях реставратори, консерватори, архитекти и строители.

Самият форум бе открит от заместник-директора на ОИ „Старинен Пловдив” Светлозар Чичиков и ръководителя отдел „Експозиционна и фондова дейност” в общинското предприятие Виктория Карацанова, които приветстваха публиката – археолози, реставратори и архитекти. Домакините заявиха, че ще се радват да присъстват и граждани, тъй като пловдивчани все по-често се интересуват от наследството, завещано от прадедите ни.

Веднага след тях, думата взе археолог София Христева, която е ръководител на разкопките на Небет тепе. Тя коментира не само бутафорните предложения, но и добрите варианти, при които може да бъде показано Небет тепе на посетителите. „Миналата година работихме месец, тази година ще са три. С бавни стъпки напредваме“, заяви археологът, който сподели, че Небет тепе е застрашено от саморазрушение заради човекопотока, който преминава там ежедневно. Тя допълни още, че с нейните колеги обмислят варианти, в които да бъде ограничено, но само частично, обхождането на тепето от туристи.

Десетки бяха примерите, които археолог Христева даде и които са ако не с фатални, то с изключително тежки последици за археологическите находки. Макар нечистите намерения на инвеститори да са опорочили големи площи, които ще останат непроучени, се забелязва оптимистична тенденция. Ако през последните 20 години са проучени общо около 35 обекта, то само за 2016-та са проучени 30. Да, по-голям е броят на обектите, които са частна собственост и вратите им няма да бъдат отворени за любопитните очи на посетителите, но поне обществото все повече се вълнува от темата за опазване на историческото и архитектурното наследство.

Факт е, че един от най-добрите примери за социализация на историческото наследство е Античния театър. Христева заяви, че силно се надява той да не остане и единственият. Разказа за взривени крепостни стени, за отказ на частни собственици да възстановят ценностите, които притежават и други, които открито нехаят за историята, която разказва земята под краката ни. Тя, заедно с нейните колеги и присъстващите в Балабанова къща, са единодушни, че археолози, реставратори, консерватори и архитекти трябва да работят в екип, за по-светло бъдеще на Стария град.

След приключване на първата сесия, любителите на класическата музика се  насладиха на клавирен концерт с участието на младия пловдивски пианист Васил Начев, който е възпитаник на Кралския Колеж за Музика в Лондон и Консерваторията „Гилдхол“ за Музика и Драма. В своя рецитал той представи произведения от творчеството на Бах, Лист, Хайдн, Шопен и Метнер.

Следващата срещна на специалистите в областта, на която са поканени и пловдивчани, ще се състои след два месеца.

И това лято на Небет тепе ще има активен археологически сезон

Днес отбелязваме Международния ден за опазване на паметниците на културата 

18 април е повод да се привлече общественото внимание във всички страни по света към ценностите на собственото им и общочовешкото културно наследство и да се приобщят нови участници към усилията за опазването на паметниците на културата. Денят се чества от 1984 година по решение на ЮНЕСКО.

Когато живееш в Пловдив няма как да не поставиш акцент в програма за отбелязването на тази дата в  върху Стария град. До сега от архитектурно – историческия резерват честваха 18 април с тематични изложби посветени на културното наследство. Днес Общински институт „Старинен Пловдив“ стартира една нова дългосрочна инициатива: „ВИЖ И СЪХРАНИ СТАРИНЕН ПЛОВДИВ“. Събитието започва в 16 часа в Балабановата къща. Цялата програма за деня може да видите ТУК.

По повод Международния ден на паметниците на културата и на световното културно наследство с ресорният зам.-кмет на Община Пловдив Амелия Гешева разговаря Таня Грозданова.

Г-жо Гешева, Вие сте и емоционално и професионално свързана със Стария град, защото оглавявахте управление „Старинен Пловдив“ преди да станете зам.-кмет по култура и опазване на историческото наследство, тоест имате и по-широкия поглед към това, което се случваше и предстои на Трихълмието. Какви са новите неща, който да очакват пловдивчани и гостите на града през тази година?

От 2012-а до момента там се извършени много целенасочени дейности, които касаят опазване на културното наследство, но в същото време и обживяване на Стария град. Тази година повечето от проектите, които сме си поставили, вече са съгласувани с Института за паметници на културата. Започнахме вече с пренареждането на калдъръма. Колегите от Строителна дирекция са изготвили план, върви се секторно по отделени улици, тъй като не е възможно да затвориш целия Стар град, за да извършиш съответните строителни дейности. Аз например съм изключително щастлива, че като един човек, който отиде в управлението на „Старинен Пловдив“ през 2012-а, хвърли много обувки по улиците там. Сега идете и вижте - днес тази улица, която води от „Цар Борис III Обединител“ към Лапидариума, изглежда различно. Калдъръмът е пренареден, има осветление. И това  ще се случи в почти всички участъци, като първоначално ще е около Античния театър и входно-изходните точки за Стария град. Тази програма започна през 2012 малко по малко продължава да се развива.

Ключовото за „Старинен Пловдив“ тази година е че ще бъде отворена къща Клианти. Това ще се случи в началото на интензивния туристически сезон – от средата на май до началото на юни, предпоагам. Знаете, че това беше един от обектите, в които общината хвърли много емоция, но и много средства. Защото 2012-а къщата, която беше започнала да се прави по проекта на ЮНЕСКО, беше оставена в ситуация, в която имаше само фасади, а вътре дори бе непроходимо. Днес там е много различно.

Продължава работата по Етнографския музей. Предстой реставрацията на втората част на фасадата на сградата. Работата в обекта ще приключи до края на годината.

Продължава ремонтът на Античния театър. Сега ни предстои съвместно с Археологическия музей да поработим върху експонирането на надписа, който беше открит миналата година и на пространството под сцената, по което все още тази година вървят дейности по договора за реставрацията на Античния театър.

Предвижда ли се и тази година да се продължат дейностите на Небет тепе, които започнаха миналата?

Да, целево от програмата, която Община Пловдив има за археологически разкопки. Вече са приведени 100 000 лв. от бюджета на Археологическия музей. В момента сме в процедура, в която музея трябва да получи своите разрешителни, за да продължи разкопките и това лято на Небет тепе ще има активен археологически сезон. В последствие, в зависимост от това, което ще излезе по време на разкопките ще се вземе решение как да продължим нататък.

Освен всичко друго, което ще се направи по фасади на къщи, знаете м.г. бе реставрирана банята на къща Хиндлиян, за нея има по-дългострочна програма и тази година „Старинен Пловдив“ ще работи и по нея.

Имаме идеи за привличане на повече туристите с по-богат културен календар. Радващото е че от 26 май нататък, юни и юли сцената на Античния театър е вече запълнена със заявки за събития. През септември картината е идентична. Тогава всяка вечер има събития в Стария град. Освен това всяка една от институциите направи свои културен календар, който е синхронизиран между всички директори на институции, музеи и Градска галерия. Така първо - няма дублиране на събития и второ - има повече знакови такива.

Нещо, което може би малцина знаят – тази година акцент е и Градска художествена галерия (ГХГ). Работи се по сградата на „Съборна“. Имам уверението, че директорът на ГХГ, че проекта за сградата трябва да е готов до началото на май, за да бъде внесен в Института за паметници на културата за съгласуване. Междувременно сме внесли и два проекта за достъпна среда, които касаят изграждането на достъп за хора с увреждания в сградата. Чакаме от Агенцията за хора с увреждания резултати за ГХГ и Балабановата къща. Надявам се на добри резултати.

След отварянето на опциите на Европейския финансов механизъм и програмите, които са свързани с развитие на културния туризъм, имаме готовност да внесем предложения, които ще касаят опазване на културното наследство на Пловдив във всичките му аспекти.

Какво още може да се направи така, че встрани от събитията, които се провеждат регулярно в Стария град, да виждаме повече хора по улиците му, да бъде жив като всички такива места в Европа?

Това една тема, която касае развитието на Стария град години назад. Аз съм споделяла с вас, например, когато бях директор на „Старинен Пловдив“ открих една преписка. Тя е писана от небезизвестния Начо Културата, в която той казва „Ние сгрешихме, когато затворихме всички къщи, за да бъдат музеи или творчески бази“. Това е което ние се опитваме сега да направим - да населим целия Стар град с живот. Първо - чрез тези институции, които съществуват. Второ - да създадем нови пространства.

Такъв е казусът с ул.“Стръмна“. На нея с решение на Общински съвет сградите са предоставени на Регионална занаятчийска камара – Пловдив.  От тях имам уверението, че през месец май ще отвори занаятчийска чаршия. Хората ще могат да наблюдават демонстрации на живо и да участват в тях. Предвиждат още образователни работилници за деца, които във всички дни от седмицата ще могат да се срещат със занаятчии и техните умения, и съответно да придобият такива умения.

Истината е, че и за нашия Стар град, както и за всички останали подобни ситуации в България е изключително важно да насочим фокуса към туризъм на преживяването. Всеки, които идва в едно такова историческо място, трябва да има какво да преживее. И това минава през опитването на вкусна храна, през посещение на концерт или друго събитие, което би представлявало за него интерес.

По казуса за общ билет за всички музеи и галерии в Пловдив до къде стигнаха нещата?

От години работим по него и мисля, че вече има малко светлина в тунела. Има реална възможност Пловдив да се окаже първият град, който ще има такъв общ билет за всичките си културни институти, нищо, че те са различни юридически лица.

Не знам дали ще успеем да реставрираме монументалната творба в идеалния й вид, но поне ще се опитаме да я запазим, коментира Деян Дънешки

Капана.Бг ви информира за лошото състояние на мозайката на Георги Божилов – Слона, която е експонирана в сградата на Централна поща в Пловдив. Мухъл, обезцветяване на някои сегменти и пълна липса на други обезобразяват монументалното произведение на изкуството от години. По темата разговаряхме с Мия Божиложа, дъщерята на Слона, която предложи мозайката да бъде демонтирана, ако собствениците на пощата не могат да я опазят и съхранят.

Относно този проблем се срещнахме с изпълнителния директор на „Български пощи“ Деян Дънешки. Той коментира за Капана.Бг, че се предвижда лек ремонт на сградата, визирайки течащия покрив. „Разходите за ремонт на цялата сграда са огромни, а ние сме в съдружие с Тодор Колев,  който притежава почти 2/3 от сградата. В моменти на съдружие, финансовата част е много деликатна и трудна“, коментира Дънешки.

По повод самата мозайката, която е потърпевша от лошото състояние на сградата, директорът заяви, че от „Български пощи“ са мислели по темата за съхранение и опазване на произведението на изкуството. Той допълни, че ще се изчака подходящото време за ремонт на самата сграда, по време на който ще се обмислят варианти за опазване наследството на Слона. „Не знаем дали ще успеем да реставрираме мозайката в идеалния й вид, но поне ще се опитаме да я съхраним“, заключи Дънешки.

311 души гласуваха в анкетата на Lostinplovdiv.com

„Паваж и Атлас“ си поделят първото място

Пловдивският гид Lostinplovdiv.com се допита до мнението на местните хора по темата: Кой е най-добрият ресторант в града под тепетата? Читателите имаха на разположение 3 седмици, за да гласуват за своя фаворит, като всеки имаше възможност да посочи различно заведение.

Само преди броени минути стана ясно и кой е победителят в номинациите на клиентите. Оказва се, че първото място се отрежда не на един, а на два пловдивски ресторанта – „Паваж“ и „Атлас“, които спечелиха сърцата и небцата на хората, а явно са привлекли и верни клиенти. Сред всички 311 души, които участваха в отворената анкета, заведенията оглавиха класацията с по 48 гласа за всяко от тях. В допълнителния въпрос: „Кое място бихте препоръчали на гостите на града?“, отново неминуем фаворит е „Паваж“, което тотално го изпраща на върха на класацията.

Веднага след тях дуото първенци в класацията се нарежда и „Le Petit Paris“, който е впечатлил клиентите си не само с изискана кухня, но и с ефектен дизайн. Малкият Париж грабва сребърния медал с 42 гласа, а на трето място се класира ресторант „Мавруда“, който е подкрепен от 35 души. Третият в класацията спечели вота и на много от туристите в града, които са останали наистина впечатлени от кухнята.

В анкетата на Lost in Plovdiv читателите бяха номинирали общо 68 заведения. Ето тези от тях, които получиха над 10 препоръки от конкурса на гида:

4. Ресторант „Гребеца“ – 24 гласа

5. Ресторант “Torro Grande” – 23 гласа

6. Ресторант „Hemingway” – 20 гласа

7. Jagerhof – 19 гласа

8. Ресторант „Мемори“ – 16 гласа

9. Ресторантите „Глухарчето“ и “Happy” – 14 гласа

10. Ресторант „Смокини“ – 12 гласа

11. Ресторант „Сол и Пипер“ – 11 гласа

12. Ресторант „Одеон“ – 10 гласа

Това са заведенията, които бяха оценени най-силно в анкетата. Гласувалите потвърдиха в запитването, че най-важното според тях е добре приготвената храна. В своите критерии, пловдивчани поставиха на второ място качеството на обслужването и отношението на персонала към посетителите. Удобната локация остава на трето място, а цената се оказва последният фактор, по който жителите на античния град категоризират заведенията за хранене.

Освен общо 14-те ресторанта, които си поделиха първите 12 позиции сред общо 68 заведения за хранене, препоръките също не спираха да валят. Сред препоръчаните заведения, които гостите на града трябва да посетят, не са само ресторанти. Иначе “ToMato” е едно от най-предлаганите места, а след него се нарежда ресторант “Porky’s BBQ”, „Старият Пловдив“, „Филипополис“ и „Хеброс“,“Raffi Bar and Gelato”.

Мястото за хапване на паста на крак “La Pasta”също спечели вниманието на клиентите, а извън тези категории, пловдивчани завиха, че препоръчват още бирария „Котка и Мишка“.

Макар съвестни граждани да оставят книги в Цар-Симеоновата градина, само 2 творби останаха в дървеното съоръжение

Дървената къщичка за книги в Цар-Симеоновата градина не е нищо ново. Съоръжението бе поставено в зелената зона преди повече от година с идеята любителите на литературата не само да прочетат нещо ново, но и да споделят любими четива с останалите или просто да оставят вътре четива, които си търсят нов дом. 

За пореден път, обаче, малкият дом на литературата в сърцето на града бе опразнен. След две акции, които се проведоха миналата година, през пролетта и есента, за набиране на книги за къщичката, дървените полици се изпълниха с най-различни творби за малки и големи. Макар до скоро все още да се намираха четива, които привличаха погледите на минувачите из Цар-Симеоновата градина, книгите безследно изчезнаха.

Повечето от пловдивчаните, с които разговаряхме, не се учудват от повторението на ситуацията. „Виждаш книга, харесва ти и я взимаш. Лошо няма, но нека се оставя нещо в замяна“, споделя за КАПАНА.БГ 64-годишната леля Добринка, която е редовен посетител на библиотеките и читалищата в града.

КАПАНА.БГ призовава гражданите, които имат ненужни книги вкъщи, да оставят по една в дървената къщичка. Литературата е, за да бъде четена и споделяна. Нека дарим по нещо от себе си.

В състезанието "Бързо, лесно, точно" се включиха 250 деца от детските градини на Пловдив и областта

СУ "Св. Св. Кирил и Методий" – Пловдив награди най-добрите деца математици от детските градини на Пловдив и областта. Това се случи на специално организирано тържество, където малчуганите научиха своите резултати, а най-добрите получиха специални награди. Наградите бяха връчени лично от Таня Николова -  директор на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Пловдив.  Организаторите на събитието съобщиха, че са очаровани от отличните резултати на голяма част от децата.  Голямо впечатление прави добрата подготовка на малчуганите, което се дължи на професионалната работа от страна на техните учители в детските градини от Пловдив и областта.

Събитието е свързано със състезанието „Бързо, лесно, точно“, което премина под патронажа на областния управител на Пловдив Здравко Димитров и събра 250 от най-добрите деца математици на Пловдив и областта.

Състезанието включва решаване на тест с 15 задачи за 40 минути. 

Организатори на проявата са СУ "Свети Свети Кирил и Методий", УН "Св. Св. Кирил и Методий – 2001“.

Резултатите от второто математическо състезание  „Обичам математиката“, което е за деца от 4,5,6 и 7 клас и е с формата на НВО  ще бъдат обявени по-късно днес в сайта на училището.