Заглавието на изложбата е провокирано от изказване на Алберт Айнщайн превърнало се в афоризъм

„WE NEVER THINK OF THE FUTURE. IT COMES SOON ENOUG / НИКОГА НЕ МИСЛИМ ЗА БЪДЕЩЕТО. ТО ИДВА ДОСТАТЪЧНО БЪРЗО“

2 – 16 декември 2016

Изложба живопис

 (откриване: 2 декември, 18 ч.; галерия РЕЗОНАНС, ул. Парчевич 14, Пловдив)

група “ANSWER 51”

Автори:

КОНСТАНТИН КОСТОВ, ЯНА СТОЙЧЕВА, ТРЕПКА ПЕТКОВА, МИРОСЛАВ МИРОНОВ, МАРТА РАЙХЕЛ, ДИНА СТОЕВА, МАЯ СТОЙКОВА и ТИНА ХАМЗЕ

Наскоро ми попадна статия за способността на писателите да предусещат или предначертават бъдещето. Тя е озаглавена „Бъдещето, в което вече живеем“ и разглежда как писателят понякога е пророк. Как десетки художествени измислици са се сбъднали в детайли след години, което и предполага въпроса дали това е случайност при някои или резултат от гениална проницателност при други. Самият Оскар Уайлд твърди, че не изкуството подражава на живота, а живота на изкуството. Действително, блазнеща за всеки писател или човек на изкуството ‚ е мисълта за това да бъде пророк на своето време, което обаче се отдава на единици. Дали словото има удивителната способност да се материализира или пък творческите личности притежават ясновидски способности? Такива способности обаче биват приписвани и на художниците, като често те са определяни като изпреварили мисленето на съвременниците си, и техните послания успяват да се разчетат едва от последващи поколения. Тук обаче материята е основният носител на въплътените от художника мисли и енергии в самия акт на създаване на картина.

Обединяването на образи за бъдещето, без това да е повод да мислим за него - това е отправната точка, макар и с всички условия за усложнение по пътя на осъществяването на една предварително заложена утопия. Заглавието на изложбата е провокирано от изказване на Алберт Айнщайн превърнало се в афоризъм. При първото му посещение в Ню Йорк е посрещнат от група американски журналисти. Тъй като той е говорел предимно немски, за да се осъществи самото интервю се налага да превеждат доброволци. Накрая интервюиращите го питат дали е очаквал, че интервюто ще бъде такова изпитание каквото се оказало че е. Той отговоря: „Никога не мисля за бъдещето. То идва достатъчно бързо.“ В случая на предстоящата изложба на група млади автори този отговор се превръща във въпрос. Въпрос за виждането на едно бъдеще, неговото предусещане или материализиране. Подобно разглеждане за бъдещето обаче, е поставено в контекста на две едновременни направления – от една страна като търсене или утвърждаване на собственото бъдеще, а от друга параметрите и стойностите на онова, което очаква всички ни.

Името на групата „Answer: 51” лесно може да заблуди, че авторите, които седят зад нея, имат намерението да дадат отговори чрез своето изкуство. Закачката в името, което избрахме да ни обедини, препраща към откъс от романа на Дъглас Адамс „Пътеводител на глактическия стопаджия“, в който напреднала цивилизация построява свръх компютър за да получи отговор на въпроса: „Какъв е отговора за смисъла на вселената, живота и всичко?“. Оказава се, че компютъра след множеството калкулации успява да отоговори само „42“, а ако искат по-изчерпателен отговор на подобен въпрос се налага създаването на много по-сложна машина, в която Дъглас Адамс припознава човека.

Подобен на отговор като този от книгата: „42“, е нашият - „51“- номерът на ателието в Художествената академия /на проф. Андрей Даниел/, което беше повод за срещите и разговорите за изкуство на нас младите живописци. „Answer:51“ обаче вместо отговор се превръща в генератор на въпроси, един от които е „Мислим ли за бъдещето и идва ли то достатъчно бързо?“.

Константин Костов