Бяхме като в окото на бурята, коментира Валентин Драгнев

Щетите в комплекса след стихията са големи, предстоят ни две-три седмици ремонт

Личното ми мнение е, че огнената унищожителна сила в Тютюневия град е абсолютно организиран и умишлен палеж, коментира пловдивският ад от вчера собственикът на спортен комплекс Total sport, Валентин Драгнев. Тютюневият склад, в който се помещава центъра бе спасен само благодарение на реакцията на огнеборците, а самият Драгнев е изкарал една безсънна нощ около обекта си. Той е категоричен, че не може да се говори за случаен инцидент или небрежност, както и изключва възможността пламъците да са тръгнали от непредпазливост на бездомник, намерил убежище в някой от изгорелите складове.

Бях там през целия пожар. Комуникирах, слушах, наблюдавах и съм напълно убеден, че тук има умисъл. Подобна стихия не може да стане случайно, тъй като горя от много токи, а не само от едно огнище. Просто пожарът лумна на различни точки, а и няма как да се прехвърли толкова бързо върху няколко сгради. Версията за клошара пък е много удобна. Преди години имаше хора, които обитаваха няколко от складовете, но в последно време такива не са забелязвани, поне от екипа на Total sport, обясни Драгнев.

Той подчерта, че щетите в комплекса му са големи, но на фона на общата злина в Тютюневия град, са нищо. Бяхме в окото на бурята. Голямо зло сполетя този прекрасен градски архитектурен резерват, допълва Драгнев. Изчислява, че ремонтът на спортния център след пожара ще е между две и три седмици. Част от покрива на комплекса, над масовата дамска съблекалня е изгорял, има сериозни щети във фитнеса на втория етаж. Целият е опушен, тъй като пламъците са влезнали от зазиданата топла връзка със склада на Кудоглу. Стопен е протеиновия бар, както и две пътеки за тичане, а също и два фитнес уреда за гърди. Изгорели са още две плазми. Водата от покрива също е нанесла поражения.

Ще се опитаме да се възстановим бързо и да пуснем всичко да работи. До тогава няма да функционираме на пълен капацитет. Ние ще се оправим, но Тютюневият град вече на практика го няма, не крие тежкото си разочарование от случилото се Валентин Драгнев. 

За съжаление някои от собствениците на складове нямат интелигентността да разберат, какво притежават и как да го използват доходоносно, а гледат на имотите си като ценно парче земя в центъра на Пловдив

Има много хора, които са на тръни от случилото се с паметниците на културата. Архитект Мария Стоянова е една от тях, която сподели личното си мнение с нашата медия. Мнение изпълнено с болка и ужас. Ето и нейните думи:

Потресена съм от това, което се случи. Никога не съм си представяла, че мога да изпитам такава болка и безпомощност , подобна на загубата на близък човек.

Толкова години говорим и пишем, и обсъждаме, и предупреждаваме и показваме какво се прави по света. И не само архитектите на Пловдив, но и по-голямата част от културната ни общност оценяваше и се бореше за оцеляването на тютюневите складове като част от идентичността на града ни.

Докладът, който през 2012 подготвихме с колеги по повод конференция, организирана от фондацията Пловдив ЕСК 2019 целеше точно това- да направим анализ на съществуващото положение, да покажем като архитекти, какви са начините за опазване на тази територия, имайки предвид нейните специфични проблеми и да представим как по света се отнасят към сградите от индустриалното наследство. От проучванията, които направихме тогава, запомних на-силно едно изречение – „Модерната концепция за съхранение на архитектурните обекти е да запазим за поколенията архитектурния исторически спомен на местото, като адаптираме и даваме нов живот чрез нови функции на старите сгради.“

Надявах се силно, след като Тютюневият град стана част от апликационната книга на Пловдив 2019, да се случи нещо със запазването но складовете, но уви! Надявах се да станем част от европейските маршрути за индустриално наследство, но уви!

За съжаление Община Пловдив беше само наблюдател и не предприе нищо, като стопанин на града. Не се използваха и механизмите, които Закона за културното наследство дава на общини и държава. Разбирам големия проблем с частната собственост, но общината не биваше да стои и гледа 15 години как се рушат тези сгради пред очите й. Отново давам за пример общината на Хамбург и пристанищните складове, които са били изцяло частна собственост. Изчетох много материали, как това там се е случило. Всичко е ставало по инициатива на Община Хамбург, която е направила концептуален и бизнес план, като впоследствие се е сформирало сдружение със собствениците и ги е убедила в икономическата и обществена стойност в запазването на историята на града им.

За съжаление някои от собствениците на складове нямат интелигентността да разберат, какво притежават и как да го използват доходоносно, а гледат на имотите си като ценно парче земя в центъра на Пловдив.

Затова и в КАБ РК Пловдив решихме тази година да обявим архитектурен конкурс „Тютюневият град- идентичност, обновяване, приобщаване“ като част от Архитектурен форум Пловдив 2016. Подготвяхме лектория и широк дебат, на който да присъстват и собствениците на складовете. Разговаряхме с изтъкнати български икономисти. Това, което те ни посъветваха е, нашият конкурс да доведе до законодателни инициативи за промяна в българските закони, когато трябва да се защитават паметници на културата, които са частна собственост, както и да подпомагат собствениците на такива сгради.

Последните месеци в Пловдив си отидоха сгради, които бяха част идентичността, специфичността и духа на града ни – тютюневия склад на Одрин 8, къщата на ул. Иван Асен, къщата на ул. Отец Паисий 13, а сега и трагедията с още 4 тютюневи склада.

Утре Съветът на КАБ РК Пловдив се събира по спешност, за да решим, как ще продължи Архитектурния форум Пловдив 2016 и какво ще предприемем като реакция на случилото се.

Най-важното в момента е да се укрепят останалите стени от изгорелите складове, докато се реши съдбата им. Все още не е късно, но трябва това да стане много бързо, защото тези стени са се държали от дървените подови конструкции, греди и колони, които вече ги няма. .

Да опитаме да спасим поне малкото, което остана от тютюневите складове!

България обяви пред света, че не просто не цени културното си наследство, а го изпепелява, казва шефът на Едно

Директорът на платформата „Едно“ излезе с публично изказване, относно трагедията, която вчера сполетя Тютюневия град и изпепели три от складовете, обявени за културно-исторически паметници. Ето какво написа Асенов в социалните мрежи:

"Самозапалилият" се склад в Пловдив е най-ярката метафора за това, че България днес гори, а ние се държим сякаш това е кадър от красив игрален филм, получил номинация за Оскар в категорията "специални ефекти". Време е да осъзнаем, че ни остана само една нестабилна фасада, защото всички подпори вече изгоряха.

Усилието, щедростта и родолюбието на един велик българин - дарил тези красиви сгради на общината в името на общественото благо, вчера беше обявено за нищожно. България обяви пред света, че не просто не цени културното си наследство, а го изпепелява. 

Заедно с това неосъзнато изпепелява и себе си.

В тези пламъци изгоря и един от важните проекти, с които Пловдив спечели титлата Европейска столица на кутурата. Като общество, ние имаме достатъчно закони, които да защитят публичния интерес в този случай, независимо, че сградата е частна собственост, именно защото тя е паметник на културата от национално значение. Каквито и да са отговорите от тук насетне - ясно е едно: законите не се спазват и чувството за безнаказаност е толкова силно, че да позволи на достатъчен брой хора да си мислят, че могат да правят каквото си поискат, използвайки евтини трикове с идеята, че всички останали са глупци.

Срам ме е, чувствам тъга, безсилие и гняв... 

Когато в началото на 90-те почти цялото ми семейство емигрира, бях твърдо решен да остана, защото вярвах, че страната ми ще се промени и че за да се случи това, трябва да дам моя скромен принос в този процес. Единственото нещо, което ми даваше сили през всички тези години, беше точно тази вяра и приемането на работата като удоволствие и кауза. Това е и което ме оставяше "над водата" във всички моменти, в които през мен са минавали тайфуни от несправедливост, неразбиране, лъжи и обиди. Винаги е имало и другото и неговата сила никога не е била по-малка.

Днес, заедно с подпорите на този склад, изгоряха и моите собствени подпори. 

Колко пъти всеки от нас е в състояние да си удари главата в стената и после да излекува раната? Моля се за смирение и търпение, защото благодарение на вълшебството на живота знам, че даже след най-тъмната нощ започва нов ден.

Снимка: Лина Кривошиева

Зверският пожар снощи вдигна на крака много жители на града. Такъв пожар не е имало от години и сигурно цял живот ще го помним. Режисьорът Георги Стефанов – Визиото е стигнал още по-далеч – заснел го е с дрон, от високо, така че всичко да се види. Кадрите са покъртителни и ти втълпяват чувството за апокалипсис. Не плътски и граждански, а културен.

Георги пусна видеото си в социалните мрежи, за да могат всички да видят до къде стига безхаберието и да се активизират. Специално за нашите читатели го предоставяме:

https://www.youtube.com/watch?v=a3zpenlD5n4

Все още не е ясно дали периметърът ще се разшири повече, отколкото е

Познахте го, нали? Отвън сякаш нищо не се е променило. Но отвътре нищо не е останало! След близо 15 часова борба на пожарникарите с мощната природна стихия, четири склада са изпепелени и само външната им фасада все още се крепи, като по чудо.

Тази сутрин огнеборци нямаше. Останали са само журналисти, полицаи и минувачи. Някои не бяха запознати с инцидента и питаха какво се е случило. Други обсъждаха причината за пожара – умишлен или не? „Няма сграда, няма проблем“ се превърна в мото на събитията, като много хора, напълно непознати ми споделиха мнението си, че някой има изгода от срутването на постройката. За сега обаче, никой не ни дава каквото и да е обяснение в това отношение. Не ни се дава дори и насока. Зам. кметът на „Обществен ред“ Георги Маринов каза пред пресата, че за сега Общината има за цел да обезопаси района. Все още не е ясно дали периметърът ще се разшири повече, отколкото е, но с падащите късове бетон и тухли е напълно възможно.

Полицията е водещата инстанция на този етап, категорично отсече зам. кметът. Предстоят разследване и проверки. Не можем да кажем друго все още.

Твърде много са мненията, че пожарът е дело на собствениците на фирмата. Чува се дори името на Георги Бранеков.  Всички тези съмнения идват първо заради случая със склада на „Одрин“ 8, който е в окаяно състояние. Второ заради идеята, че складовете са били необитавани и няма как огънят да е пламнал случайно. Трето заради специфичния ден събота, който като че ли се налага като еквивалент за „Денят, в който умира култура“. 

Нещата са неясни, културните паметници малко по малко се ронят, а целият квартал е напоен от миризмата на изгоряло. 

Десетки сигнали за бездействие от страна на пожарната заляха редакцията ни

Пловдивчани са в истинска паника! Тютюневите складове продължават да горят, а по думите им, пожарникарите бездействат. Никой не си мърда пръста, за да потуши огъня, който гори в сърцето на тютюневия град, пише ни Кирил, който е силно обезпокоен за здравето на семейството си, което живее в непосредствена близост до пожара.

Цял ден пръскат с вода, а като се стъмни и пръста не си мръдват, сякаш не ги виждаме, пише ни друга наша читателка, Силвия, която преди броени минути е била на мястото на нестихващите пламъци. Районът все още е отцепен, но хората са пуснати да се приберат по домовете си. Те, обаче, съвсем не са спокойни, тъй като не знаят дали огъня няма да продължи да се разпростира от сграда на сграда.