Капана.БГ

Капана.БГ

Любимата музика на автора на огледалния Проект 0, който преобрази Капана, Кирил Кузманов, вече звучи по нашето малко радио вдясно на сайта. Един от най- емблематичните български млади артисти гостува на Виктор и Стефка в предаването Молескин, което ние много харесваме. Чуйте го!

Постановката Агенти, която беше спрягана за сценична версия  на изключително нашумелия сериал Под прикритие, така и не показа нищо от екшъна освен неговите актьори. От ролите си на полицаи и бягащи от властта, на сцената ни се показаха четирима брокера с техните шефове, един излъган клиент и леко раздразнена полицайка-феминист.
Това не е представление с дълбок смисъл или екзестенциална тема, но пък може да те разсмее със сигурност. Макар и не на всички от публиката да им понесе, около десетина човека станаха и си заминаха още преди средата, останалите искрено се забавляваха на именно тази ненатовареност от страна на сцената. Всъщност самите актьори не издържаха на поривите си, като Теодора Духовникова, която се разсмя на два пъти, което би могло да бъде прието като гаф ако публиката не беше изпаднала в истеричен смях заедно с нея. Роберт Ямакиев докарваше до сълзи със своя руски акцент, а щом Ивайло Захариев, Иво Йончев и Любен Кънев се появиха само по боксерки, макар и да се играеше под звездите, изведнъж температурите нараснаха и женската част от аудиторията започна да се препотява.
Българският театър върви по стъпките на своите американски колеги. Все още с бебешки крачки и с доста неща за изглаждане, родните постановки започват да засягат теми, които никъде другаде не можете да видите все още. Агенти е борбата в бизнеса, овцете срещу вълците, кражбите, сделките и подкупите. Тя е проблемът на израстването в бизнеса и колко евтина е човешката душа всъщност. Жив език, на места с доста вулгарности, представлнието не трябва да се гледа като Под прикритие на сцената, а като един собствен и жив организъм.

Тютюневите складове се превърнаха в дом на най-младата партида български дизайнери.

Изложбата Партида 4 събира прототипи, модерни хрумвания и оригинален талант на едно място. Чанти, които се превръщат в детска мебел, канапе, което с едно движение би могло да бъде страхотна кухненска маса. Ексцентричността също не липсваше – подвижната кухня беше най-голямата атракция от целия проект. Това са 4 пазараски колички, които са построени като кухня заедно с мивка, скара и табла за рязане.  Самата й конструкция е изключително актуална в момента, тъй като нещо подобно би могло да бъде идеален вариант при бедствени положения. Етажерка, която може сам да си оформиш, както ти хареса и както би било удобно за твоя собствен дом. Половин колело, което също беше един от най-големите фаворити, както и детските дървени играчки с магнит, за да бъде по-лесно на детето да сглобява.
Това не е просто изложба, а доказателство, че българското производство има какво да покаже и нашенският творчески ум е безграничен. Все още с бавни стъпки, младите дизайнери експериментират, но и съчетават красивото с нужното. Ежедневието ни е такова, че се нуждаем от лесно преносими мебели, неща, които са две в едно. Всичко е съобразено с начина на живот в едно българско семейство, нуждите на новия век и естетиката, на която всички държим. One Design Week представя Партида 4 за четвърти пореден път, като никога не повтаря дизайнери. Нашата цел е не само да направим изложба, а да дадем поле за изява на младите творци, каза координаторката на проекта. 

Ученици подкрепят Силвия Димитрова при дебюта й пред публика


Силвия Димитрова е най-новото име в българската проза. 12 е сборник с разкази – кратки, но пък изключително въздействащи. Започнат без да иска, при прочита на четири от разказите, приятелка на Силвия й казва, че много й напомнят за месеци от годината. Така се ражда и идеята за 12 – всеки разказ съдържа в себе си нотката на някой от дванадесетте месеца. Какво все пак я мотивира? Тя е ръководител на Ателието по творческо писане в ЕГ“Иван Вазов“. Дори на самото представяне на книгата й беше пълно с нейни ученици, а нейното желание е било децата да знаят, че им преподава добър и качествен писател.

Десетки хиляди хора са се захващали с писане, но нямат съдба, докато Силвия има, каза нейният редактор Недялко Славов. Кратките разкази са висш пилотаж в писането, който Димитрова управлява добре. Сама казва, че никога повече не би могла да напише нещо подобно и даже не иска. Това са дванадесет разказа, които флиртуват с читателя и го карат сам да търси и намира своята собствена логика в нехронологичната подредба на месеците. Да убиеш детето си, така Силвия описа единия си разказ „Виктория“, чиято главна героиня е посветена на дъщеря й. Трагичен край, който се опитва да прикрие или деформира, но разказът си е изисквал своето. Тя пише ударно и яко, органично, а думите й остават в теб като дъх на сладко вино.

 

Четвъртък, 26 Юни 2014 03:00

Програмата на ONE DESIGN WEEK днес

Програмата на One Design Week за 26.06.

10:00 - 19:00 Урок по политика
10:00 - 13:00 VELLOMOBILE
10:00 - 13:00 НОМАДИ ВЪВ ВРЕМЕТО
11:00 - 16:00 ARTECNICA И ЗАНАЯТЧИИТЕ
11:00 - 13:00 ДЕЦА ПРАВЯТ ВЕЛОСИПЕДИ
15:00 - 17:00 VELLOMOBILE
17:00 - 19:00 РЕДИЗАЙН С ВЕЛОСИПЕДНИ ЧАСТИ
17:00 - 18:00 СЪВРЕМЕННИЯТ НОМАД
18:00 - 20:00 Възможният Капан
20:00 - 21:00 Red Bull CURATES Canvas Cooler
21:00 - 00:00 Alexfuko
23:59 - 03:00 Moustache Love

Кирил Николов
 
Изкуших се да напиша мнението си. Това изкушение често ме бъзва по задника и, както става обикновено с глупавите хора, едва оттам тръгва към главата.
Всички доста пострадахме от социалистическата еклектика. Когато отмина нейното време, така да се каже със закономерността на естествената смърт, се появи футуризмът на разрушението. Улиците и фасадите в населените ни места заприличаха на лицата ни – Пеньопеневският възторг сякаш завинаги бе заменен с редуващите се изражения на апатия и фрустрация. И така започнахме да съзерцаваме гадориите около нас, да ги псуваме и да виним за тях Вълшебникът от Оз. Помните ли го? В края на тази прекрасна притча той се оказа най – обикновен и разкаян чичка-измамник. „Вълшебникът” сам се развенча пред добротата и сърцатостта на Дороти - истинската вълшебница. Жалко, че това послание се чете само като детска книжка.
Хайде да не гледаме само лошото!
Има, и все по – често се радваме вече, на хубаво сирене, салами и хляб. Има много, ама наистина много хубаво БГ вино и БГ кино. Има прекрасна музика, романи, поезия. Има невероятни лекари, инженери, земеделци. Чат-пат има възхитителни юристи. Е, заради много от тях лошите си тръгват като „победители”, но това е добре. Не ругайте! Добре е, защото „побеждават” не Те, а побеждава Правото над Некомпетентността. Един ден ще си тръгне и тя – Злата магьосница от Запад, чиято илюстрация в споменатата вече книга ме стресираше като малък, бе унищожена от Дороти с най – обикновена вода...
Отклоних се. Исках да кажа, че Хубавото вече се случва. Гадателите на Берлускони биха били безработни, ако вместо космобрътвежите им попоглеждахме из реалната История. Кърджалийските времена отстъпиха пред родния Ренесанс, а на неговата основа Родината ни дълго време беше първа сила.
И ето – градът ни е чист както никога в моя, вече не съвсем кратък живот. Градинките са зелени и повечето от тях - окосени и поляти. Уличните платна стават все по – асфалтирани, а тротоарите обикнаха пешеходците. Екстериорът се обновява ентусиазирано, археолозите вече не са безработни. Птичките дори пеят някак по – гръмогласно от преди.
Разбира се, всички естетически решения не са безспорни, а някои от тях са направо смущаващи, но това са детски болести – те не вещаят смърт.
Културните явления зачестиха и в болшинството си са действително културни. Натрапчивостта и спорната стойност на някои от тях са дразнещи, също както монументализмът им, чиято пъпна връв с Априлския пленум сякаш е непокътната. Ама нейсе - Величията няма да се сърдят от небето, нали за това са велики.
По – важното е, че мирише на култура из Града. Капана става творческо сърце и утилитарните му павета могат да се прочетат и като Кубизъм – едно голямо цяло, аналитично надробено на кубични молекули, чието единство е завладяващо.
Хубави барове, рецитали, творчески представяния... Най –после и заведения, в които троянската керамика, шашлиците и сачовете са под вето...
И ето, да си дойда на думата:
Прочетох тук материала за заведението „Да, за теб” и, понеже го посещавам, ми хрумна да напиша всичко това.
То е готино – модерно и културно по външни белези място: локация, интериор, меню, обслужване. Мисля, че е готино и по същество. Т.е. посещава се от готини хора. Погледнато на прима виста има симбиоза. Само дето тези хора милиционерски са изблъскани покрай стените и трябва да си анорексик, за да събереш гъза си на дизайнерските столчета с инквизиционен нюанс. Няма как да се насладя докрай на прекрасния чай, вино и домашни вкусотии, защото карантиите ми – към които се устремява всичко това, са смачкани, а мозъкът ми – за който иначе е предназначено всичко това, е в каданс.
Поради това, фалцетният възторг в прочетения материал ми дойде малко в повече.
Обаче аз харесвам заведението, защото наистина е културно място. А може би Новата култура изисква да ни е малко кофти и когато ни е гот.
Няма как, нали сме си у дома.
Аз и ще остана тук – харесва ми да виждам, че има смисъл.
 
 
 

Арт експертът на откриване на изложба от One Design Week

Британецът разглежда австрийски продуктов дизайн
 
Британският арт експерт Робърт Палмър се завърна в Пловдив. Човекът, който ни консултира в надпреварата за културна столица на Европа, дойде за поредица от работни срещи в най-важния финален манш на голямото състезание. Снощи той бе гост на откриването на поредна изложба от програмата на One Design Week. В Баня Старинна бе представен съвременния дизайн от Австрия като продукт, но и като процес. Бяха показани реален продуктов дизайн на 70 артисти от страната- от столове, през легла, та до детски заигравки тип биберон, както и типография, индустриален дизайн и прочие.  
 
В три различни секции са показани три съвсем различни лица на австрийския дизайн- реални продукти, историята на създаването им и награждавани проекти от сферата на комуникационния дизайн. Погледите привлякоха мебелите и невероятните домашни потреби- от футуристична кутия за съхраняване на храна, през прибори за хранене в екстравагантни линии, чаши за вода и вино, солници и щипки за лед, дори концептуален модел ски. 
 
Работим с години да променим нещо, което се промени за една седмица. Благодаря на организаторите на този форум. Пловдив е знаков като град на художници, писатели, музиканти, а сега вече е и дом на дизайнери и съвременни артисти, доволен каза на откриването на изложбата кметът Иван Тотев.
 

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…