Капана.БГ

Капана.БГ

"Наполовина съм бенинец (Бенин е в Африка), една четвърт арменец и една четвърт българин. Но България винаги е била моята родина и Пловдив моят град."
 
Самюел тъкмо завърши гимназия и обмисля бъдещето си. Накъде ще го отведат мечтите и целите му? Дали към Англия, където е приятелката му или любовта му към Пловдив ще го мотивира да остане тук? Пътищата пред млад човек като него са толкова много,разнообразни и вълнуващи - дано Сами намеря своя път в живота. 
 
Още истории вижте в страницата на  Humans of Plovdiv: http://humansofplovdiv.com/
 

За 16-ти пореден път в града под тепетата ще се проведе eдно от най-популярните и обичани културни събития в Пловдив - лятната кинофиеста ФИЛМОВИ НОЩИ ВЪВ ФИЛИПОПОЛИС. От 10-ти юли до 3-ти август в лятно кино “Орфей” ще бъдат реализирани  48 прожекции с начало 21.10 и 23.30 часа.

 В рамките на 24 дни можете да гледате премиери, любими фестивални хитове, световните киношедьоври, балкански комедии и най-обичаните заглавия на българското кино от последната година.

 В категорията ПРЕМИЕРИ може да видите няколко заглавия под звездите, които със сигурност ще направят летните нощи по-емоционални и различни.

“24 ВКУСА ОТ НЕАПОЛ” ще ви запознае с различните лица на малкия италианския град, по чиито живописни улички ще ви разведат местните жители.

 “ВЗЕМИ КРАСИВОТО С ТЕБ” е филм за духовното пътешествие по целия свят на Брайс Лемън и сестра му Алиса. От индианското племе Малеку и древните египтяни до съвременния свят, те осъзнават, че всеобщото търсене на щастие е това, което в крайна сметка ни обединява.

В “ДЖАПАНАР” 23-годишният Том сбъдва мечтата си, като изминава 12 000 мили с колелото си без карти и пътеводители.

 Лятото е време за любов! Не пропускайте адаптацията на прочутия роман на Мохамед Недали и най-гледан филм в Мароко за последните 5 години “ЛЮБОВ В МЕДИНАТА” - разказ за тайните страсти на бунтаря Тами.

В “ЛЮБОВ И ПОДОЗРЕНИЕ” пък с Робърт Патинсън, Джеймс Франко и Робърт Дауни-младши ще изживеете пет истории, които разкриват пълната палитра на любовта.

 “ХИЛЯДА ПЪТИ ЛЕКА НОЩ” е друго премиерно заглавие, където в главната роля на един от най-добрите военни фотографи в света е невероятната Жулиет Бинош.

 Рубриката ФЕСТИВАЛНИ ХИТОВЕ ще ви срещне с някои от най-интересните и харесвани от заглавия от последната година. Сега е моментът да гледате тазгодишният носител на „Оскар“ за чуждестранен филм - “ВЕЛИКАТА КРАСОТА”.

“ИВ СЕН ЛОРАН” е трогателен и вълнуващ поглед към ранния живот и творчество на гениалния дизайнер, а “КУТИЯ ЗА ХРАНА” ще ви направи свидетели на една любов в Мумбай, възникнала и живяна само чрез бележките в кутиите за храна.

 Ако сте пропуснали през март сега отново имате възможността да гледате скандалния филм на Ларс фон Триер “НИМФОМАНКА”. Филмът, който успява по невероятно дълбок, философски начин, да разкаже „поетичната история за еротичното пътешествие на една жена от нейното раждане до 50-ата й годишнина”.

 В “ПОСЛЕДЕН КВАРТЕТ” може да видите големия Филип Сиймур Хофман в една от последните му роли.  Райън Гослинг определено ще нагорещи още повече топлите летни нощи с филма “САМО БОГ ПРОЩАВА”, а “С ТРАБАНТ ИЗ АФРИКА” ще пропътувате 20 000 км в най-евтината кола на света през най-бедния континент. Това се казва пътешествие!

 Касата в лятно кино Орфей ще работи всяка вечер от 19.30 до 23.30 часа.

Цените на билетите са 5 лв за прожекциите от 21.10 часа, 4 лв за прожекциите от 23.30 часа и 3 лв за филмите от рубриките УДИ АЛЪН И БАЛКАНСКИ КОМЕДИИ.

Хората още щъкаха наляво надясно към 9 без 5, а в 9:00 Конюшните вече бяха претъпкани и всички с нетърпение очакваха на сцената да се появят виновниците за стълпотворението от хора. Обичайно заподозряният за пловдивчани Стефчо автографа не пропусна да впише в дебелата тетрадка Иван Лечев. Музикантът отново се появи с жена си, чиято подкрепа получава на концерти не за пръв път.
 За  читателите на Капана.Бг Иван Лечев сподели огромната си любов към Пловдив. Завърших в музикалното в града под тепетата и живях година и половина тук. Влюбен съм в него. Имам и роднини тук - чичо ми художникът Христо Стефанов е пловдивчанин.  Цялото семейство са хора на изкувството. Свирят, рисуват. Жена ми е актриса - пее, танцува, с нескрито вълнение разказва Иван. Двегодшният му син също показва признаци, че музиката му харесва. Нямам клип на телефона си, за да ви покажа как свири на играчка барабан.
Mузикантът в момента участва в пет проекта и се оформя една заетост на сцената, която го радва. Виждаме се, и дори да не е често, поне не си омръзваме. На сцената на Конюшните, Лечев си спомня с усмивка за красиви спомени. За в бъдеще и по-конкретно на есен, за проекта ФСБ симфония, ще очакваме студиен запис. Обичайните Заподозрени обичат работата си и това личи на сцената. Забаляват се помежду си и така забавляваха публиката.
  Според брилянтния китарист в България е малко неуместно да използваме думата турне. Така е, хората по света обикалят 120 града, ние тук се гъзарим с  по 3-4. Това е смешно, с усмивка споделя Лечев.
Емоциите се засилваха с всяко следващо парче. Токът си поигра със сцената като на моменти спираше и тръгваше, но положението беше овладяно.
На масите грейнаха свещички и атмосферата стана наистина романтична.

Вярвам, че когато свърши съзнателното мислене, идва подсъзнателното, което е истинското, сподели Росен Марковски


Галерия Pinacotheca Nikolov приканваше всеки с чаша розе и лека испанска музика да влезе вътре. Какво се случваше след прекрачването на прага? Експлозия на емоциите. Абстрактът е може би един от най-неразбраните стилове в рисуването. Някои го намират за проста драсканица с четката, докато за други е вулкан от историята на създателя. Росен Марковски излезе пред пловдивската публика с изложба на цикъла „Малките неща”, рисунки от цикъла „Фотографии с масло” и част от колекцията си на живописни платна с еротична тематика. Зад всяка една негова картина се крие история, чувства и спомени. Жените, които ще видите на платната са си реални личности, но не просто някоя любовница, а човек, който му е оставил впечатление или е наблюдавал достатъчно, за да овековечи в рамка. Абстракцията е най-чистото отразяване на това, което се случва вътре в тебе. Марковски го обясни така – ако тръгнеш да рисуваш целувка, можеш да нарисуваш анатомията с кожата, кокали, гънки, докато самата целувка е биотокова и най-искренно става, когато е със свободно движение на четката.  Експозицията няма крайна дата, но в следващите десет дена със сигурност може да намерите самия автор в галерията.
Росен Марковски може да се похвали с над 40 самостоятелни изложби, от които само пет в България през последните години. Няма смисъл да се правят изложби в България, обяснява той тази ситуация. Казва, че да направиш изложба е изключително скъпо удоволствие, като дори в най-малките галерии му излиза около 500 лева. Абстрактът, с който се занимава през последната година го карат да кани хора в тесен кръг, макар и по-рано да е искал да има по изложбите му някой, който да е по-известен. Промяната дължи на осъзнаването, че това, което прави не е за всеки. Марковски има изложби в Германия, Норвегия, Франция, Чехия и Унгария и макар там също да няма големи успехи споделя, че самите хора са настроени другояче към изкуството, че има общество, което се интересува специално от абстрактното изкуство.
С Христо работим отдавна и си остана традиция изложбите ми да са представени от него, коментира Марковски галерията, която е приютила изложбата му. Макар и чистата случайност да е там, намира за страхотен камерния ефект, който създава самото пространство, както сам се изрази – за малко хора, но потбрани.

Ценители на хубавата музика се събраха днес в арт център Тракарт. Там преди броени минути приключи кларинетното матине. То бе организирано по повод приключването на Кларинетна академия 2014, ръководена от известния наш музикант Илиан Илиев.  Очевидно бе за гостите, че учителят беше подготвил прекрасно своите ученици, които ги зарадваха с въздействащи изпълнения.  Младите таланти се представиха на изключително високо ниво, достойно за световните сцени. След  концерта публиката и участниците заедно с Илиан Илиев се отдадоха на сладки приказки с чаша вино и вкусен кетъринг.

А ето и кои бяха виновнците за създалото се невероятно усещане у присъстващите:

Велислава Пежгорска
Добромира Ваклинова
Георги Янев
Константин Кирянов
Петър Танески
Димитър Дзанев
Велко Георгиев
Кристиан Костадинов
Едуард Сарафян
В програмата: Ф. Менделсон, Е. Боца, Дж. Росини, Дж. Гершуин, С. Меркаданте и др.
Клавирен съпровод; Ирен Капеловска

Доста ценители на хубавото вино се събраха снощи в ресторант Famous House. Там бе представена линията вина от бутиковата италианска изба на Едуардо Миролио.Сред, избраните напитки бяха Roero Arneis "Cayega“, Gavi del Comune di Gavi "Monserito" , Langhe Favorita. Всеки от гостите на заведението имаше възможността да усети върху небцето си тръпчивостта на танините и деликатността на ароматите във всяка глътка  вино. Хората, за които симбиозата между виното и подходящата храна е празник за сетивата бяха напълно удовлетворени. Домакините от Famous house се бяха погрижили за подходящо меню към класните питиета.

За присъстващите това бе едно незабравимо дегустационно преключение, което им даде възможност да научат повече за божествената напитка, за традициите и сортовете.Защото пиенето на вино е изкуство и стил на живот.

 

Колекционерът Димитър Инджов: Отвратително е, че българи са залели света с фалшификати на изключителния маестро

Днес той е щастлив горе, тъй като името му е там, където трябва да е- на върха

34 платна на изключителния Жорж Папазов- художникът, за който света говори от половин век, а България най-често е мълчала, са подредени и чакат публика в новата Зала 1 на Градската художествена галерия. Ценителите имат невероятния шанс да се докоснат до шедьоврите на роденият в Ямбол баща на сюрреализма благодарение на един човек, с мисия- меценатът Димитър Инджов. Колекционерът в една изповед- поклон пред човека и твореца Жорж Папазов пред КАПАНА.БГ.
България има само няколко световноизвестни художника- Боянският Майстор - 13в., минем през Жул Паскин, Жорж Папазов и може би Христо Явашев. Това са четиримата значими и признати със своята дейност. Сред тях е Жорж Папазов, за съжаление много години хулен, пренебрегван, при това в родната си страна. Но последните тенденции показват отношението на света към творчеството му. Негови картини вече се продават за стотици хиляди евро. Не го казвам, защото имам много картини от него, а защото един българин получава своето достойно признание. Едно скромно момче, тръгнало от Ямбол, с вид на герой от Монпарнас, стига върха.

Папазов първо отива в Чехия да учи паркостроене и строеж на вили, запознава се с реализма, след което за първи път започва да има желание да рисува, да се докосне до акварел, до молив. Малко по-късно се запознава с немския експресионизъм, с изкуството на Малевич, Кандински и започва да се увлича първо от реализма, по-късно от експресионизма, после от линейната и геометричната абстракция, за да може в един момент да достигне до прозрението да рисува своите сънища, мечти, своите настроения и емоции по един самобитен, невероятен начин. Креспо, един от основните теоретици на световното изкуство, описвайки в своите книги Монмартр казва за Папазов: Той беше сюрреалист преди всички други. Това е истината. Жорж Папазов е първият сюрреалист в света, един от най- значимите и качествените експресионисти на планетата. Изключителен, невероятен художник, който със странния си характер и с огромното си въображение понякога кара много свои критици и недоброжелатели да го коментират като варварин, като странник, като див селянин. Дори самият Креспо казва, че Папазов в последствие се преобразява и става един голям мъж, с една голяма глава, с един голям корем, една голяма уста, но се преобразява и в един голям художник. Да, по-късно Жорж Папазов наистина заприличва на своята рода- все едни здрави бохеми. Но това са най-невзрачните и незначими неща. Всеки от нас изглежда така, както го е създал Създателя, важно е какво носи вътре в себе си. Оная душевност, онази неподправена необходимост да изрази себе си.

Папазов се възхищава от всичко. Велико изкуство, възклицава на скалните рисунки. В един момент, когато вижда българските шевици, халища, престилките на бабите си, той оценя и казва: Какво е изкуство- нещо, до което ние никога не можем да достигнем. Той е точно от тези хора, които осъзнават, че колкото и да сме съвременни, колкото и някои да претендират за модерност, колкото и някои да претендират за познание, тези наши старите отци, бащи, с босите крака, напуканите пети, скъсаните дрехи наистина са стигнали много по-далеч, отколкото ние някога ще стигнем.

Жорж Папазов е изключителен талант, живял във време на велики художници. Човек, чийто картини са стояли в експозиции заедно с Пол Клер, Хуан Миро, Брак, Пикасо, Андре Дьорен, Морис Вламенк. Творец, който приживе не успява да получи това призвание, което заслужава. А истината е, че както казва Оскар Кокушка, Папазов е маестро, който оказва влияние на редица големи световни и европейски художници. Това е.

По-голямата част от моя живот съм събирал картини от Жорж Папазов. Някои казват, че имам най-много. Може би в света, или Европа, или България. Не знам и няма значение, нямам мегаломански претенции. Имам около 40 работи, В ГХГ съм показал 34. Но имам претенции, че притежавам едни от най- качествените и стойностни негови творби. Имам и негови програмни работи, с които минава през свои мини периоди в живота и творчеството. Тръгвайки през чешкия реализъм, минавайки през немския експресионизъм, абстракцията, за да достигне върховете в сюрреализма и в един вид сюрреалистичен абстракционизъм.
Изключително земен, изключително качествен човек, който както е бил бохем, както по цели нощи са се запивали с приятелите си Андре Дьорен, Морис Вламенк, така е посрещал на гости в своята вила Пикасо. Той решава да се оттегли от Париж, където има два апартамента- в единия остава съпругата му Беатриче, в другия дъщеря му Мириам. В нейния апартамент съм ходил- на булевард Клиши на Плац Пегал. В един момент се оттегля, отива в Прованса, с помощта на руски архитект изгражда една къща, цялата от камъни. Има едно лозе, портокалова градинка, а комшии са му Пикасо, Шагал, Матис. Ходил съм и там. Бил съм на всяко място, свързано с него, защото много го обичам и уважавам. За съжаление неговото творчество  е разпиляно, не се знае къде са голяма част от неговите картини.

В един момент, рано или късно , Жорж Папазов ще бъде оценен и ще е там, където му е мястото- редом до Пикасо, Брак. Един човек, тръгвайки от натурата, от родния си бит, започва да анализира всички тези културни пластове, които наследява, да ги осмисля, понякога теоретизира и в писмен, вид. За да ги превърне в един момент в отделната форма, в отделната натура, в знак. И служейки със средствата на ритъма, на колорита, с формата изгражда едни невероятни картини, които са изключително значими за световната пластическа култура като цялост, подход, като начин на виждане, на реализация. Защото философията на неговите картини е композицията. А неговата композиция е философията на самия автор. Той чувства нещата съвсем интуитивно. Виждайки нашите халища например той счита, че това са първите абстрактни творби в света. Да умееш да виждаш е дар Божи, а да умееш да го притвориш е друг талант, а да умееш и да го правиш честно, почтено и откровено, и целият си живот да посветиш на това- велико е. А в същия момент да си низвергнат от много хора. Най-лошите писания за Папазов съм чел от българи, при това интелигентни хора.

Смея обаче да кажа, че той е щастливец, тъй като е бил наясно с мисията си. Днес съм сигурен, че там някъде, където сега ни гледа отгоре, той е доволен. Човек, който много пъти се е опитвал да подари своите картини на България, и в крайна сметка се опитва да ги смили да му приемат работите, като в добавка им е подарявал картини на Дега, Реноар, Сутин, Брак, Пикасо, а нашата културна общественост и нашите политици отказват да приемат това дарение… на един невъзвращенец. На един вражески елемент… не знам каква простотия е била измислена. Факт е, че този човек от мнозина видни интелектуалци е отхвърлян. И в чужбина от някои е приет скептично. Дори самите сюрреалисти го загърбват.  Техният Гуру Андре Бретон създава стройната организация на сюрреалистите, от която няма влизане или излизане. И понеже Папазов е свободолюбив човек, попадайки при тях отказва да спазва правилата им, сектантските им разпоредби. И става хулен от собствениците си сподвижници. Години наред този човек реално не съществува за тях, в книгите им, отсъства от аналите на течението. А един Пикасо ще си губи ли времето да му ходи на крака на гости и по цял ден да си говорят за изкуство? Сега съм горд съм, че съм дал едно малко зрънце за възраждането на интереса към този човек, да може делото му, живота му, неговата мисия наистина да получи признание и да бъде там, където той заслужава. На върха.

Иначе ние българите сме олимпийски шампиони по оплюване на най-качественото и стойностното, което притежаваме. Не знам какво генно сбъркано имаме. Освен великите и прекрасни хора, които има нашата държава, болшинството в един момент почва да отрича всичко стойностно. Все някой от чужбина трябва да дойде и да ни отвори очите. Да каже: Слепи ли сте, вижте за какво става въпрос. Та да признаем очевадното. Сега от нас трябва да е инициативата, ние трябва да направим нещо за този човек. Той е дал живота си. Ако  можем и ние да дадем нещо за него.

Донесъл съм тук и каталозите, за да видят всички, че тези картини тук са истински. Скоро се видях с един приятел, собственик на галерия в чужбина, който казва: Какво нещо сте българите- до което се докоснете и го изцапвате. Защото в момента целият пазар и в България, и в Европа, е залят с картини на Жорж Папазов, които не са рисувани от него. Те ги правят българи, и ги изнасят в чужбина. Което е тъжно, гадно, отвратително. Но в световната кармична памет всичко се помни, всичко се връща. Казвам го на тези, които цапат, които мърсят духовното пространство. Рано или късно всеки от нас ще си получи това, което трябва. А мястото на Папазов е едно- на върха на световното изкуство.

 

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…