С пиеса, посветена на Елисавета Багряна и Дора Габе, Народният театър гостува в Пловдив

Мария Каварджикова, Бойка Велкова и Ева Тепавичарова изиграха два пъти "Две", в рамките на ден, на сцената на Кукления театър

Мария Каварджикова разчувства пловдивската публика с блестяща игра в "Две" на Таня Шахова. Спектакълът на Народния театър за първи път гостува в града под тепетата, като напълни два пъти залата на Кукления театър – от 16 и от 19 часа. Сериозен интерес към постановката на Юрий Дачев, посветена на 120-годишнина от рождението на Елисавета Багряна и 125-годишнината от рождението на Дора Габе, имаше от учители и ученици на Френската гимназия и на СОУ "Патриарх Евтимий". Талантливите актриси оставиха безмълвни всички в залата и с лекота ни пренесоха в Дома на Съюза на писателите в Хисаря, където протича действието в пиесата.
Мария Каварджикова за поезията и ролята й на Елисавета Багряна пред КАПАНА.БГ и Анелия Дракова.

Остава ли Ви време за поезия?
Ами тя, поезията, си е някаква неизменна част от мен. Не в буквалния смисъл, но като един романтичен човек си я нося.

Писала ли сте стихове някога?
Не, не съм правила опити. Мисля, че няма да стигна до това.

Най-подходящото заглавие на стихотворение за Вашия живот?
Чакайте сега, много ме затруднихте. Може би… Не, то не е "Безразсъдно", то е "Безмилостно".

Как приехте предизвикателството да изиграете ролята на голямата българска поетеса?
Имаше тежки колебания, защото това са страхотни личности, поетеси, жени. За онова време са имали поведение, което доста е предизвиквало гнева на обществото. Подходих към ролята като към предизвикателство – трудно, тежко. Преминах през тежък период - с колебания, с много тръшкане – вкъщи, по време на репетиции.

Как се стига до това на сцената да играете така, сякаш цял живот сте била Елисавета Багряна?
Партньорство, режисура, облягане върху драматургичен материал, най-вече партньорство. И оттук нататък, четене на литература за Багряна и Дора Габе – техни стихове, биографиите им. Има един-два документални филма за Багряна, доколкото знам, но не съм ги гледала нарочно, защото ме беше страх. 

Най-яркият Ви спомен от репетиционния период, освен тръшкането и колебанията, за които споменахте?
Ако Ви кажа, че е само тръшкането, може и да не ми повярвате. По принцип репетициите са тежко нещо, но пък когато излезе премиерата и когато публиката започне да вика: "Браво! ", като че ли повярвахме, че се е получило. Иначе се колебаехме до последно. И сега си ги имаме колебанията, защото не знаем как ще бъде прието.

Това е първата среща на "Две" с пловдивската публика. Какви са впечатленията Ви, минути след представлението?
Най-много ми хареса тишината в салона. Това, че публиката слуша и според мен оценява какво се случва. Не мога да видя от сцената, но мисля, че публиката беше развълнувана.

Като цяло Пловдив как Ви въздейства?
Мисля, че това е най-прекрасният град на света. Казвам го без никаква куртоазия. Тук винаги съм идвала с изключително удоволствие, дори и само на разходка, а когато имам представление, винаги с благодарност към пловдивската публика, която е уникална. Пак го казвам без куртоазия.

Как си почива Мария Каварджикова?
Тя не си почива. Тя просто не си почива. Тя се движи бързо и безмилостно, тя говори бързо, въобще всичко е динамично. Почива си, като спи, ако може да заспи.

Какви книги обичате да четете? Остава ли Ви време за други, освен свързаните с някоя роля или представление?
Тук бяхме преди месец и половина с "Последният янки" по Артър Милър, на Ивайло Христов. Когато подготвям някое представление, гледам да изчета пиесата, така че за друга литература, като че ли не остава време. В случая с "Две" се зарих в книги на Багряна и Дора Габе. Но се надявам лятото да попадна на някое криминале, съвсем различно от четивата по време на сезона.

Намирате ли нещо общо между себе си и Багряна?
Мисля си, че е била много по-смела и дръзка жена от мен.

Какви са плановете Ви за това лятото?
Малко море, малко планина, като че ли нямам други планове.

Кино или театър?
Различни са нещата, но живият контакт с публиката, нищо не може да го замени.

"Две" е премиерен спектакъл от сезон 2013/ 2014 на Народния театър "Иван Вазов". Режисурата е дело на Юрий Дачев, сценографията и костюмите на Радина Близнакова. Музиката е на Асен Аврамов, а фотограф на пиесата е Атанас Кънчев. В ролите: Мария Каварджикова, Бойка Велкова, Цветомира Даскалова.

Студентите на големия режисьор още звънят на съпругата му в търсене на Пътя

Големият Крикор Азарян се върна в любимото си място- театъра. Семейството , приятели, колеги и ученици успяха да визуализират сред себе си един от най-великите български театрални режисьори със спомена за него. Преди пет той се качи на горната сцена, а на 15 март щеше да навърши 80 години. Какъв по-хубав начин да отбележиш такъв юбилей ако не чрез книга пълна със спомени?

„Алхимия на играта” бе представена в рамките на Пловдив Чете в двора на Драматичния театър. Името й идва от първия разказ-спомен в нея, който принадлежи на проф. Красимир Спасов. Редакторът Венета Дойчева и Валя Раданска, съпруга на Коко и съставител на този сборник, застанаха пред пловдивската публика, за да разкажат повече за самия Азарян от написаното в книгата, защото както казаха самите те – удоволствието в една книга е да се прочете, а не да се разкаже. Споделиха за двете неща, с които Коко най-много се е гордеел в живота си – че е арменец и че е пловдивчанин. Роден под тепетата, творческият му път започва тук. Любовта му да чете съчетана със страстта и респекта към самите твърди корици ясно са се отразили на цялостното му творчество. Валя сподели колко често й звънят студенти на Крикор, колеги и все хора, които са го познавали с думите, че им липсва режисьорът, тъй като няма с кого другиго да споделят терзанията си и кръстопътите в професионалния си път. Да поемат ли тази роля, да примат ли да се преместят в друг театър, да направят ли това или онова – във всеки един такъв момент се сещаш първо за големия Коко. Неговите студенти са го приемали като баща и именно това води до идеята за продължение на книгата.

Крикор е бил практик. По време на преподаването си никога не е използвал готови лекции, а е говорел в зависимост от самата ситуация, но все пак неговите студенти имат записки. Втори том ще представлява точно съчетание от тези записки и лекции.

Освен всичко, Крикор Азарян е бил духовен учител на изключителен брой хора. Той остава жив измежду стените на всички театри, в които някога е стъпвал. Според Валя и Венета всяко представяне на книгата е съпътствано с духа му, тъй като вчера в театъра книгите просто падаха една след друга, а на предишните им участия даже и чашите са падали. Дали е вярно или не, знаем само, че Крикор Азарян ще остане завинаги жив и в театъра, и сред страниците на „Алхимия на играта”, и във всичко.

Ойя Бардар бе гост на откриването на Пловдив Чете

Големите центрове в Европа вместо да обединяват разнообразието, като че ли се отнасят арогантно към него, коментира тя

Една от най-известните турски писателки, журналистки и общественички Ойя Бардар застана зад Пловдив в битката за Културна столица на Европа. Това се случи снощи, на церемонията по откриването на фестивала Пловдив чете, чийто гост бе една от първите интелектуалки в южната ни съседка. Не го правя заради това, че ми домакинствате, искрена съм. Този град трябва да заеме позицията, която заслужава- културна столица на Европа. Все още не съм се запознала твърде детайлно с Пловдив, но от това, което видях вече съм сигурна, че градът ви съчетава толкова много култури, че е естествен център на Европа. Много епохи и цивилизации са оставили своето в културното наследство на този град- Рим, Византия, Турция. Дори комунистическия строй е оставил важна и знакова следа, както видях. Вие заслужавате да сте културна столица и да приемете това призвание с чест и гордост, обърна се към гостите на събитието Бардар.  От опита ни от Истанбул искам да ви посъветвам и пожелая много внимателно и добре да използвате това, което имате и призванието, ако го спечелите, предупреди тя. Големите градове са центрове. Може да се тълкува грешно, но големите центрове в Европа вместо да обединяват разнообразието, като че ли се отнасят арогантно към това разнообразие, допълни още писателката.  Тя каза още, че градовете, заслужаващи да бъдат културни центрове, не трябва да са толкова големи и космополитни, а да съчетават културното разнообразие, наследството на много етноси и  да не се отнасят с високомерие към различните.