Образователната платформа включва лекции на теми, свързани със съвременните  арт медии и концепции и форум за колекционери на изкуство

От тази събота, 15 ноември започва четвъртото годишно издание на образователната платформа „Въведение в съвременното изкуство“, която включва серии лекции и дискусии, организирани от фондация „Отворени изкуства“. Платформата се радва на огромен интерес в предните си издания и тази година включва три лекции от различни експерти на теми, свързани с изразните средства и концепциите в изкуството, и една среща с голям български арт колекционер. Всички събития ще бъдат модерирани от куратора и критик Вера Млечевска и ще се провеждат в Софийска градска художествена галерия в четири поредни съботи от 15 ноември до 6 декември от 17 до 19:30 часа. Достъпът до лекциите е свободен и става с предварително записване на e-mail Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. 

Тазгодишният синтезиран курс е обединен от темата „Медия или концепция“ и ще бъде воден от теоретици и изследователи на изкуството. Целта на лекциите ще бъде да приобщят по-широка публика към визуалните съвременни изкуства, като фокусират вниманието към някои ключови за разбирането на изкуството теми. Ще бъдат разгледани различни теми и медии в изкуството на нашето съвремие и български примери в контекста на глобални художествени течения.

Първата лекция ще се проведе на 15 ноември по темата „Когато се наливаха основите”: съвременното българско изкуство през 1990-те“ от Диана Попова. Лекцията ще има за цел да хвърли светлина в 90-те години на българското изкуство. Лекторът е пряк наблюдател на ключови процеси от зората на българското изкуство през 90-те, както и един от първите му критици и куратори. Диана Попова е от първите, които се стараят да дадат публичност на своите съвременници - артисти, както и свидетел на болезненото разкъсване на българската сцена и навлизането на нови изразни форми в българката художествена среда.

Следващата лекция на 22 ноември ще бъде на тема „Технология отвъд средствата. Една история на дигиталните изкуства“ на Рене Беекман. Той ще ни въведе в новите територии на дигиталните изкуства и ще направи необходимите разграничения, за това какво е дигиталното изкуство и какви са неговите исторически корени. Следващата събота на 29 ноември ще чуем лекция по темата „Соцреализъм: преди и след“ на Светлана Куюмджиева, която ще ревизира един спорен период от изкуството - соцреализмът. Всички теми и лекции ще са отворени за свободна дискусия и въпроси от публиката.

Тазгодишният курс „Въведение в съвременното изкуство“ ще завърши на 6 декември с нов формат събитие - „Форум Колекционери“ с участието на колекционера Георги Войнов. Събитието има за цел да срещне публиката с меценатите на изкуството и да представи колекционерската практика. Частното колекционерство стои в основата  на много днешни световни музеи в Европа и наред с публичните средства, колекционерството е един от двигателите, които подкрепят съвременното изкуство днес.

Образователната платформа „Въведение в съвременното изкуство“ стартира през 2011 година по инициатива на фондация „Отворени Изкуства“ и галерия „Сариев“, разработвана съвместно с куратори и изкуствоведи, между които Светлана Куюмджиева, Весела Ножарова, Вера Млечевска. Създаването й е мотивирано от необходимостта за генериране на контекст на съвременното изкуство в България. Дейностите протичат в различни структурни етапи – специализиран образователен курс, отворени лекции, разговори с творци и др.
 
Досега гост–лектори на платформата са били творците Стефан Николаев, Недко Солаков и Ергин Чавушоглу, Лъчезар Бояджиев, Красимир Терзиев, Петер Цанев, Борис Мисирков и Георги Богданов, Правдолюб Иванов, Боряна Росса. Представени са различни теми, свързани с историята на българското и световното съвременно изкуство, концептуализма, дигиталното изкуство, съвременната фотография, сайт-специфик арт, пърформанс и други жанрове и форми.

Информация за тазгодишните участници:

ВЕРА МЛЕЧЕВСКА е куратор и критик, завършила е Национална художествена академия в София и университета по изкуства и дизайн Констафак в Стокхолм. В нейната практика е била куратор на различни изложби, от които; „Персона”, галерия ИСИ-София, „Трансгресии” галерия „Кредо Бонум“ 2011, „Краят и Отвъд“, Баня Старинна - Пловдив, 2011 и „Ритуали на обичайното“, 2012. Като критик има публикации в различни издания като в. Култура, сп. Лик и Blistermagazine.com. Вера Млечевска е и член на фондация „Изкуство – дела и документи“ в парньорство с екипа, на която разработва общи образователни и интердисциплинарни културни проекти.

ДИАНА ПОПОВА e изкуствовед, критик, куратор, журналист. Родена на 21 септември 1958. Завършила Художествената академия в София, специалност „изкуствознание” през 1983. През 1990-те год. работи като редактор във вестник „Култура“. В критическите си статии изследва широк спектър от явления в миналото и съвремието на българското изкуство, като акцентира на неконвенционалното, иновативното, концептуалното. В работата си като редактор подпомага развитието на цяла плеяда млади критици и изкуствоведи. На страниците на вестник "Култура", както и на други периодични издания, представя изявите на новото поколение български художници и помага съществено за успешния старт на кариерата им. Активно стимулира развитието на националния дебат по проблемите на съвременното изкуство. От 2009 е автор и водещ на предаването „Музей в ефира” – БНР, програма „Христо Ботев”.

РЕНЕ БЕЕКМАН е завършил медийни изкуства в художествена академия „AKI“, Енсхеде, Холандия, през 1992. Роден в Холандия, той живее и работи в София. Беекман е един от основателите на програмата "Дигитални изкуства" в НХА, където преподава "История и теория на екранните изкуства", "Нет.арт", "Интерактивни системи за изкуство" и други предмети. Заедно с Албена Баева е създател на Реактив, студио за интерактивни инсталации за музеи, реклама и събития.  Основател и съорганизатор е на Dorkbot Sofia. Съосновател и съорганизатор е на Игнайт София, xfilm lectures и xfilm festival. Съосновател и куратор е на първите 2 издания на Da Fest. Сред работите му у нас са интерактивната видео среда за представлението "Цветята на корана" в Народен театър "Иван Вазов" през 2003 г. Неговата работа е включена в публична библиотека в Нагоя, Япония и се дистрибуира от LIMA, Холандия и The Kitchen, САЩ.

СВЕТЛАНА КУЮМДЖИЕВА (р. 1977) е критик и куратор, базирана в Пловдив, България. Завършила е Изкуствознание в Националната художествена академия, докторант е на БАН с дисертационен труд върху социалистическия реализъм в българското изкуство. Работила е като седмичен наблюдател за визуални изкуства на в. Култура, консултант за съвременно изкуство на различни издания в България и арт редактор на Abitare Bulgaria. От 2003 до 2013 работи като куратор в галерия Credo Bonum - София (основана през 2003 като галерия СИБАНК). Понастоящем работи като главен експерт в дирекция "Култура, образование и развитие" на Община Пловдив. Светлана Куюмджиева е съучредител на фондация "Изкуство - Дела и Документи" и член на ICI.

ГЕОРГИ ВОЙНОВ е роден и живее в България. Завършва основното си и средно образование в страната, след което висше образование в Румъния – Клуж и Букурещ – Академия за икономически науки, със специалност Международни икономически отношения. Живял е и работил девет години в Румъния. Колекционира произведения на изкуството от 1986г. Основно присъствие в колекцията му имат румънските и български автори. Лично предпочитание има към графиката и рисунките.
Колекцията е споделена мечта осъществена съвместно със съпругата му Дана Войнова. Във времето си търпи развитие, като в последните 7-8 години главният интерес се насочва към модерно и съвременно изкуство  предимно от млади автори. И в момента колекцията е отворена за нови попълнения, като към традиционните графика, живопис и скулптура се прибавят и мултимедийни творби. 


---

Вход свободен
Записване на адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Операта вкара зрителя в спектакъла

Да отидеш на опера е една традиция, изискваща изключителна подготовка. Всички знаем, че е нужна естетика и нужната доза култура за подобно нещо, че има дрескод и от какво значение е да бъдеш запознат с произведението предварително. Дали обаче един афиш е достатъчен да те вкара в магията на операта? Едва ли! За това от пловдивската опера се погрижиха почитателите на това изкуство да вникнат в дебрите на премиерния Макбет, канейки ги в кухнята на представлението.

Макбет плаши като заглавие, като игра и като режисура. Това е едно произведение, чийто главни герои са лошите, а не добрите, на което сме свикнали. Това е постановка, която успява да се преплете със сегашното състояние на държавата. Това е алчноста и Съдбата, от която не можеш да избягаш. Алчността и нейните последици. Реално се изисква смелост, за да бъдеш режисьор на подобен спектакъл, а Нина Найденова е доказала вече, че не се страхува от нищо. Макбет прави своята премиера на българска сцена преди цели десет години. От момента на поставянето си, успява да се извиси до световната сцена. Сега, отново благодарение на Нина Найденова, Макбет възкръсва именно на пловдивска сцена. Усещането да си на репетиция може да се сравни безпроблемно на това да си на самия спектакъл. Възможността да видиш няколко дена преди премиерата сценографията, която те оставя безмълвен. Въртяща се сцена, която в един миг е котела на вещиците, а в следващия се превръща в замък. Да видиш на сцената актьор, който бива гримиран и подготвян за предсталвение ти доставя усещането, че ти си част от цялата подготовка за големия ден.  Всеки един от публиката можеше да се качи на самата сцена редом до артистите и да усети какво по-точно представлява една репетиция. Светлините, димът, декорът, че дори и мечовете, които ще са част от спектакъла, бяха предоставени на зрителите. Много от тях се почувстваха част от самия спектакъл, а това именно търсеше като ефект екипът на операта. 

Само така може да се търси решение за реализиране на идеите за сградата, коментираха от администрацията на културен дебат

Харесаха се идеите за корекции в Наредбата за обществения ред в частта за  шума в градска среда

Бъдещето на Кино Космос, промени в Наредбата за опазване на обществения ред, по-лесен достъп до информация, свързан с общинската собственост, контролът върху лошите стопани на културни паметници. Това бяха част от въпросите, които бяха поставени на първия от поредицата дебати в зала Лотос- Дома на новороденото в рамките на проекта „Българска мрежа за граждански диалог“. Темата на стартовата публична дискусия от инициативата бе „Достъп на независимите културни оператори  до общинската инфраструктура за култура”, като на горещите столове пред публиката седнаха Илиан Иванов, директор Дирекция „Правно нормативно обслужване“ в общината, директорът на Дома на културата Ива Гешева, Деси Христозова, артмениджър- събития и фестивали в общината, директорът на фондация Отворени изкуства Веселина Сариева, директорът на сдружение Изкуство Днес Емил Миразчиев и зам.-председателят на Камарата на архитектите Мария Стоянова.

Общината и неправителственият сектор не са врагове, откри дебата Илиян Иванов, с което протегна ръка към диалога с представителите на НПО-ата в залата. Те отвърнаха  със същото. Намираме разбиране в диалога с общината по повод работата ни в Кино Космос. В момента се търсят начини целогодишното ползване на сградата като културен център и ремонт на самия салон, но трябват средства, каза Мария Стоянова от КАБ, след което подчерта, че на този етап не е ясно как ще продължи взаимодействието между архитектурен колектив Космос с администрацията. Тогава обаче се разбра, че собствеността на сградата ще бъде сменена от публично общинска в частна общинска. Припомняме, че преди близо четири години именно тази промяна на собствеността доведе до безпрецедентното активиране на гражданското общество под тепетата и спасение на сградата, която днес можеше да е многоетажен паркинг или 10-етажен стъклен билдинг. Илиян Иванов подчерта, че само тази форма на собственост позволява гъвкавост при търсене на решение за реализиране на идеите за киното, тъй като в противен случаи общината няма полезен ход. Бяха посочени и примери от публично-частно партньорство, с каквито киното може да бъде предоставено в ръцете на добри стопани от неправителствения сектор, които да си сътрудничат с местните власти в развитието му. Тук обаче се появи и резонния въпрос какво е съдържанието зад това „Добри стопани” и как общината разбира това словосъчетание. Мария Стоянова подчерта, че при желание от страна на местната власт архитектите могат да подготвят през зимата проектна документация, с която да се направят и първите стъпки в това киното да заработи отново като кино.

Спомена се проблемът с големите трудности при организиране на събитие или фестивален формат в градска среда, свързани с контактуването с много институции, честа липса на информация и комуникация, чиновнически спънки и прочие. Да разчистим пътя на случването на културни събития чрез ясни правила, призова Веси Сариева.

Константин Бобоцов апелира към администрацията да следи културния интерес на града, а други участници в дебата пожелаха да научат как да се разбере кои собствености са общински и кои частни. Информацията за това е качена в сайта на общината, отговориха представителите на администрацията. Те се замислиха сериозно на предложението за райониране на града в Наредбата за обществения ред и сигурност, която забранява шума след 23ч. през лятото и бута много от културните прояви на открито. Не забравяйте, че Пловдив е топъл южен град, в който обаче живеят студени хора. Които обожават да водят дела срещу общината и да припечелват пари съдейки я. Жалват се дори от косачките, с които се поддържа градината пред самата община. Има хора, които живеят за това да съдят общината, както морално, така и финансово. Но идеята за райониране и определяне на зони в града, в които да се случват събития до по-късно, е добра и може да бъде подложена на обсъждане, коментира Илиян Иванов.

Той разкри, че е много вероятно общината скоро да разполага с още две места за култура в Стария град, след като е поискала от държавата две емблематични къщи там- Недкович и Данчовата къща. Колкото до падащите културни паметници той разкри, че на инспектората в администрацията му отнема 3 години, за да открие всички наследници на знакови сгради, пръснати по всички краища на света. Намираме един от съсобствениците в Австралия, пращаме му известие, че ще бъде глобен, ако заедно с другите съсобственици не извърши ремонт на сградата си, а се оказва, че не е получил известието, разкри директорът на правния отдел.  

Дискусиите платформата „Българска мрежа за граждански диалог“ продължават и в следващите дни. Инициативата е на Център за култура и дебат „Червената къща“, а партньор на дебатите в Пловдив е фондация „Отворени изкуства“.