Пловдив има полза от ONE ARCHITECTURE WEEK, защото фестивалът служи за катализатор на градска промяна

Състоянието на квартала показва състоянието на града

Директорът на фестивала ONE ARCHITECTURE WEEK Любо Георгиев застана пред КАПАНА.БГ, за да разкрие детайли от съдържанието на второто издание на седмицата на архитектурата под тепетата, защо е важна тя за града и с какво ще го промени. Фестивалът стартира след броени часове. Началото е в петък, 10 октомври, а финалът ще е на 19-ти. Какво ни очаква през тези близо десет дни Любо разказва пред Паулина Александрова.

Какви са лично вашите големи надежди за Капана?
Аз си представям, че Капана може да бъде място, пълно с живот. То някак си предразполага - малките улички, малките неща, те са част от един много човешки мащаб. В този смисъл, за малкото време, в което съм в Пловдив осъзнах, че Капана е един вид сърцето на града, исторически е било и би могло отново да бъде пак. Сега е малко странно, че това сърце сякаш е спряло и ще бъде наистина добре ако се съживи и това ще е доста емблематично за целия град. Както Катрин Сариева, така и аз смятам, че Капана е символ на целия град и състоянието на Капана всъщност показва състоянието на града.

В този смисъл в какво състояние е градът в момента?
Погледнато отстрани е пълен с доста добре изглеждащи места, но не трябва да се изпуска и фактът, че хората се изнасят към София или чужбина. Може би причината е, че тук не е достатъчно атрактивно, било то като заплати или наличие на работа. Но всъщност идеята за Капана като квартал на творческите индустрии е това той да бъде вид индустрия, т.е. да бъде начин за привличане на пари, на знания, на хора - можещи и работещи, които да работят тук и които да произвеждат тук. Мисля, че Капана може да стане точно обратното на това, което е в момента - нещо атрактивно, нещо ново, защото Пловдив по принцип се асоциира с красивия древен град и представата за него е ориентирана към миналото - статична, прекрасна, но не е интересна толкова с новото, с авангардното. Идеята за Капана е насочена точно към това да бъде място за съвременно творчество, с хора от съвременния свят, правещи неща, които са адекватни съм съвременното състояние на света. Това за мен е много важно.

Заглавието на феста тази година е "Възможното невъзможно". Кой е възможният и кой е невъзможният Капан?
Има една изложба, която е озаглавена "Възможният Капан". Тя е изследователски проект, иницииран от архитекта Бойка Огнянова. Той е между различни университети - Пловдивския университет, Софийския и УАСГ. Студенти от различни специалности гледаха Капана, мислейки си за това, как може да бъде превърнат в квартал на творческите индустрии, т.е. възможностите, които се крият в него. За мен възможният Капан е този, който е пълен с хора, а невъзможният - да е пълен с коли, да е паркинг, да остане такъв, какъвто е в момента. Промените са започнали, но колите все още са тук, на такова малко пространство те са много осезаеми, те те задушават, убиват те.

Кои са петте най-важни намеси в Капана?
Петте? Ние имаме дванадесет. Сега ме карате да дискриминирам, така ли (смее се)? За мен всяка една е значима. Може би най-важните са тези, които ще останат, т.е. ще оставят трайна следа в града. Това са „Ядрото“, „Повърхност“ и „Фасада“. „Ядрото“ е между ул. Загреб и ул. Куртевич, което е единствения празен терен в Капана. „Повърхност“ представлява препавирането на улица. Така или иначе Общината препавира и ние свързваме това с един от нашите участници като предлагаме тя да направи намеса, правейки специфичен проект за този препаваж. „Фасада“ представлява реконструкцията на една фасада на ул. Христо Дюкмеджиев.С този проект целим да повдигнем дебат за културното наследство в Капана , тъй като тук има много сгради, които са културни паметници, но всеки си прави каквото си иска с тях. Искаме да покажем един добър пример за това как човек може да ремонтира фасадата си и да го направи със стил и уважение към миналото, но и с нова графична идентичност. Друга много интересна намеса е „Тунелът“ на Алдо Джаноти от Австрия, което всъщност ще е симулация на построяването на тунел. Алдо ще направи копки, т.е. ще започне да копае тунел от Капана. Въпросът е до къде ще се простира? Така той ще започне да пита хората за тяхното мнение и тук идва интересната част. Алдо Джаноти е организирал цяла строителна площадка за този проект, където ще направи изображение на идеите на хората за това къде да свърши този тунел. Много нестандартна намеса е "У дома той е турист" на Експириънс Економис от САЩ, защото е пълна с изненада. Това ще е един вид театър, който ще се играе в странни пространства, ще се говори за града и преживяванията на хората в него. Този проект си има цяла режисура и ще е интересно за всякакви хора, защото не е нужно да си архитект, за да имаш впечатления от града.

Кои според вас са най-важните имена сред участниците в ONE ARCHITECTURE WEEK?
Имаме три неща, в които събираме най-важните имена - „Намеси“, „Сблъсъкът на титаните“ и „Форум“. В инициативата „Сблъсъкът на титаните“се събират три имена на трима много известни архитекти - Асер Ортега, Васил Кайков и Инге Хаудсмит.Те работят в три различни бюра по света. Чрез тази инициатива целим да покажем на хората нещата от кухнята на работата, а не просто готовите проекти. С тази цел правим работилница със студенти и лекции. Другите важни имена са на седемте лектора във „Форума“. Всички те са изгряващи звезди, т.е. хора, които тепърва ще привличат голямо внимание към себе си. Независимо, че те вече са познати и работя много добре, има голям потенциал в това, което те правят, който още не е разгърнат напълно.

Има събития, свързани с Тютюневия град. Какво мислите за него като част от пловдивската култура и архитектура и как виждате развитието му в бъдеще?
Той не заема централна част във фестивала, защото това място е отредено на Капана. В Тютюневия град имаме три обиколки и един филм на Пенка Калинкова. Тютюневия град е много важен за Пловдив. За сега на него не му е отредено толкова голямо внимание в ONE ARCHITECTURE WEEK , но може би той ще е водеща тема, която ще засегнем в следващите години - индустрията в града. Лично за мен това е много ценно място. Не съм виждал другаде в България такова струпване. Жалко е, че там се виждат няколко практически паднали и други, които са на ръба на падането сгради. Много е важно за града те да бъдат запазени, но знам и колко е сложна ситуацията с възстановяването им. Силно се надявам Общината да намери начин да взаимодейства със собствениците им и да бъдат запазени тези изключително ценни пространства.

Има интересен проект за ул. Христо Дюкмеджиев. Можете ли да ни разкриете подробности по него?
Това е проектът "Повърхност" от Нур ал Сайех от Бахрейн. Все още нищо не мога да разкрия по него, защото още е в процес на подготовка. Нейната мотивация е свързана с разглеждането на уличното пространство като място, където хората се срещат. Там, където има и конфликти, има и неочаквани запознанства, има и непредвидимост. Това е пространство, което е достъпно за всички, независимо от статута им, финансовото им положение, религия или етнос. Точно това тя иска да засегне на място като Пловдив, което е мултикултурно, с разнообразие на националностите и етносите. Нур ал Сайех иска да наблегне на улицата като място на взаимодействието между всички тях.

Защо този фестивал е важен за Пловдив и каква добавена стойност за града ни ще има второто му издание тук?
ONE ARCHITECTURE WEEK е най-голямото архитектурно събитие в България и това, че се провежда в Пловдив от една страна привлича внимание, било то медийно, или на инвеститори , от друга - хора и от трета - форматът цели с присъствието и дейността си да промени към по-добро мястото, където се състои. За това се правят и тези Намеси. Пловдив има полза от фестивала, защото вкарва нови идеи и прецеденти, и служи за катализатор на градска промяна.

Вече няколко месеца живеете в Капана. Как усещате това пространство?
Това е супер странно място. Това, което ми прави впечатление е, че доста малко хора живеят тук. Вечер само 2-3 лампи светят по домовете на хората. Това пространство го усещам някак интимно, защото нямам двор, нямам стълбище, входната ми врата е направо на улицата. В този смисъл - харесва ми! Човек може много лесно да се приобщи и да стане част от това място, защото то е много човешко.

Къде сте живял преди Пловдив и какво сравнение може да се направи между Капана и други места по света?
В хронологически ред на обратно съм живял в Пекин, в Ротердам, в Холандия, във Венеция и в Единбург. Капана ми напомня най-много на Холандия точно заради това влизане в къщи директно от улицата. Това е много типично за холандските къщи и създава една директна връзка с улицата. Точно тази връзка е в основата на Капана. Аз не го възприемам като улици и отделни затворени пространства, а като едно цяло, защото пространствата тук са толкова малки, че когато правиш нещо, улицата ти се явява дневна. Като се има в предвид, че Капана е бил чаршията на Пловдив, го свързвам донякъде и със Скопската чаршия. Тя обаче си е все още с дюкяните, но като структура на уличките и усещането е подобна на тази тук. Капана обаче е едно уникално място. Не съм виждал такова другаде.

Аз не вярвам в електронната музика, не я харесвам, защото е много механична, каза легендарният музикант

Буквално разграбват билетите за фестивала

Предстои десетото юбилейно издание на международният фестивал Пловдивски джаз вечери, който е една от емблемите на  в културния календар и живот на града. Тази година форматът е малко по-различен като ще премине в 4 поредни вечери и ще има по един концерт. От 9ти до 12ти октомври феновете на джаза ще могат да се потопят в любимата си музика.

Билетите за откриването, когато на сцената ще излезе великият Милчо Левиев, както и за концерта в събота, са вече разпродадени, това заяви днес зам. кметът Стефан Стоянов.

В четвъртък първи на сцената на Дома на културата ще се качи световноизвестният наш емблематичен музикант Милчо Левиев. За първи път пред пловдивска публика той ще представи своя албум Son of the clown. Композициите в него са своеобразен джазов диалог с театралната музика на ранния Панчо Владигеров, писана през 20-те години на миналия век за постановки на Макс Райнхарт в Берлин и Виена.

Много съм радостен, че билетите вече са разпродадени. Слушателите ще могат да чуят класическа музика приплетена с джаз. Има места, на които не сам пипнал нито една нота на Владигеров и пак звучи като джаз. Направих всичко това с може би най-добрите сътрудници като Ицко Финци, Стоян Янкулов- Стунджи. Аз исках да съчетая електронна музика с акустична. Аз не вярвам само в електронната музика, лично аз не я харесвам, защото е много механична. Затова смесица между двете се получава много добре.  Александър и Константин Владигерови, внуци на Панчо Владигеров, ще свирят на тромпет и пиано, така че зрителите ще имат възможност да чуят и техните изпълнения. Те живеят във Виена и бе много трудно да синхронизираме програмата си, но в крайна сметка успяхме. Благодаря и на Петър Салчев, който е много важен инструмент в цялата организация. Много сме доволни, че с помощта Петър Салчев успяхме да направим сега вокала с двама певци, а не както до сега с един, който се изпълняваше от Вики Алмазиду, сподели Милчо Левиев.

Петър Салчев допълни, че след концертите на голяма сцена в по-непринудена атмосфера почитателите на джаза ще могат да се срещнат със своите любимци в Bee Bop cafe, където джаз вечерите ще продължат с джемсешъни и като нищо могат да се превърнат в джаз сутрини.

15-минутен аплауз взриви Концертна зала на премиерата на спектакъла

Паулина Александрова

Колаборацията на филхармония, опера и театър "Човекът от Ла Манча" предизвика истински фурор сред пловдивчани. Повече от 15-минути публиката аплодира артистите на крака на премиерата на мюзикъла и не ги пускаше да се приберат. Букети валяха по Орлин Горанов и Мариан Бачев, пременили се в средновековни костюми, за да пресъздадат един от най-великите романи в света в ролите на Дон Кихот и Санчо Панса. Изключително успешното превъплъщение на Орлин Горанов в Рицаря на печалния образ наистина докосна публиката. Екипът успя да изпълни поставената си цел - да внесе доза благородство в иначе жестокия ни живот. Мариан Бачев показа на хората, че всеки алчен Санчо Панса може да се осъзнае, и да се прероди в един истински Дон Кихот в бурните предизборни дни.Знаково и на място.

Публиката стана свидетел на първата лицензирана версия за България на оригиналната бродуейска продукция "Човекът от Ла Манча", която е на сцена вече десетилетия. Действието се развива в Испания, Севиля в края на XVI век. Дон Мигел де Сервантес (Орлин Горанов)  и неговият прислужник Санчо (Мариан Бачев), са хвърлени в тъмница по заповед на Светата Инквизиция по обвинение в престъпления срещу Църквата и ще бъдат разпитани, и евентуално съдени. В затвора, обаче, попадат на Съда на затворниците - убийци, крадци, изнасилвачи, измамници, проститутки и техният тартор Губернатора (Кръстю Кръстев), които се забавляват като “съдят” всеки нов затворник. Те винаги признават подсъдимия за “виновен”и присъждат отнемане на всичко, което може да се ограби от него. Сервантес обаче, има нещо толкова скъпоценно, колкото живота му – ръкописът на един от най-великите романи за всички времена – “Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча”. За да го запази, той пожелава да се защитава, като изиграе комедийно представление по романа си за невероятно смешните приключения на  рицаря Дон Кихот и верния му оръженосец Санчо Панса.

Сълзи от смях и тъга предизвика интерпретацията на Борис Панкин не само у публиката, но и на сцената. Емоционалният финал предизвика блещукания в очите на някои актьори. Минорното настроение обаче не продължи дълго, защото колоритният Мариан Бачев отправи закачка към зрителите "Пийте по една вода и се върнете да гледате представлението отново, ние ще го изиграем още сега!". Сълзи май блеснаха в очите и на самия Орлин Горанов, който благодари на публиката с няколко дълбоки поклона.  

Със смесени емоции от радост и тъга, и малко повече благородство в сърцата напуснаха Концертната зала пловдивчани. От нея си тръгнаха и бурните овации, които се пренесоха и продължиха на скромния, но стилен коктейл след премиерата.

Променят лицето на града във второто издание на ONE ARCHITECTURE WEEK под тепетата

„Възможното невъзможно” оставя трайна следа под тепетата

Пловдив ще има ново архитектурно лице в следващите 20 дни, а и след тях. Обликът на града ще бъде променен за второто издание на фестивала  ONE ARCHITECTURE WEEK под тепетата. Той стартира в петък и ще продължи до 19 октомври с идеята „Възможното невъзможно”, която цели да остави трайна следа в градската среда. Предстоят ни едни изключителни близо десет дни с свръх богата международна програма и едни от най-големите имена както на българската и световна архитектура, но и от съвременна артистична сцена. Селекцията от лекции, изложби, филми, детски работилници, намеси и акции в градска среда е впечатляваща дори за най-големите европейски подобни формати.

Изборите минаха, отново е време за култура, обединиха се всички участници в днешното представяше на афиша.Да, след вота ни предстои един много силен месец, като архитектурната седмица е един от гвоздеите на октомври. Още с първото издание на ONE ARCHITECTURE WEEK постигнахме много трайни намеси в градска среда- Капана например. Сега той ще е център на фестивала и ще бъде дообогатен и променен. Проведохме най-големия международен архитектурен конкурс, правен от публична институция в България- този за площад Централен. Продължаваме в тази посока, като за това издание на ONE ARCHITECTURE WEEK идват португалските архитекти, автори на одобрения проект за площада. Те ще участват в професионалния форум в рамките на фестивала, но и ще работят детайлно по проекта и реализирането му си със специалистите от общината, откри срещата с медиите зам.-кметът Стефан Стоянов.  От петък Капана ще е фестивалното градче на Пловдив. Той ще е основната локация на ONE ARCHITECTURE WEEK и ще приеме множество събития- изложби, лекции, дебати, прожекции, архитектурни дейности.

„Големите надежди” са идейната рамка на фестивала тази година. Капана е изключително място, сърце на града от толкова време. Днес обаче има загубена социална динамика, а това е нашето предизвикателство- да превърнем квартала в отворена градска лаборатория. В нея архитектурата няма да е предмет на дебат само между архитекти и професионалисти. Отваряме рамките, като сме предвидили програмата да не спира, да върви. Като например създаване на проект за препавиране на бъдещата пешеходна Христо Дюкмеджиев. Продължават и Беседките за Капана. Много от проектите са на автори, които не са архитекти в традиционния смисъл- хора, които се занимават с музика или танц например дават мнение за архитектура, обясниха архитектите Христо Станкушев, Стефан Минков и Светослав Мичев от студио dontDYI, куратори на тазгодишното издание с тема „Възможното невъзможно".

Фестивалът се опитва да поддържа постоянни промени в средата, които да остават във времето. Тази година са включени 12 проекта за градски интервенции, които ще работят с тъканта на квартал Капана. Един от тях е прекрояване на обществено място в сърцето на района- така нареченото Ядро на Капана. Това е единственият общински парцел в него, който вече се превръща в пространство за култура и социален живот. Той ще е и „подаръкът” на   ONE ARCHITECTURE WEEK. То ще бъде създадено от норвежкото архитектурно бюро Гaртнерфуглен съвместно със стажантите на ONE ARCHITECTURE WEEK. Студиото съобразява проекта с характера на самия квартал и функциите му по време на фестивала, за да превърне Ядрото в място за лекции, презентации и дебати, прожекции, работилници, партита и отворена зона, която привлича публика с различни интереси и възраст.Ядрото остава в Капана и след феста, за да социализира мястото. То е подравнено, вече са полагат дървените плоскости, които ще служат за основа, а над тях ще има дълго платнище за съхранение на пространството и хората в него от дъжда.

Заглавието „Възможното невъзможно” е отворено за интерпретации. Искаме да върнем невъзможното като категория днес, когато всичко е възможно, когато всичко е на една ръка разстояние. Възможното ни отнема желанието да искаме и търсим нещо различно. Това ни прави инертни, кастрира желанията ни. Идеята е да можем да си представим нищо извън очевидното, към което да се стремим. Този процес би довел до резултати, които са различни, а и нещо повече, каза Светослав Мичев. 

Проектът за улица Христо Дюкмеджиев пък се казва “Повърхност” и е на един от лекторите в професионалния Форум на ONE ARCHITECTURE WEEK 2014 Нура Ал Сайех. Тя ще препавира настилката и ще даде идеи за озеленяване например. За този проект Сайех е вдъхновена от социалните, религиозните и политическите контрасти в Пловдив. Улицата е едно от най-публичните пространства във всеки град и работейки с повърхностния й слой, авторката ще стимулира възприемането на публичното пространство като място за взаимодействие между различни хора.

Архитектурната инсталация “Безкраен град” на британеца Макс Дюдни, реализирана с подкрепата на Университета в Грийнуич, ще покаже макет на град, който изследва връзката между реалното и въображаемо пространство и обръща внимание на въпроса как общественото място се адаптира към консуматорското настояще.

Архитект Антоанета Топалова и Постстудио работят заедно над идеен проект, озаглавен “Фасада”, за реставрация и промяна на облика на сграда. Посредством графични подходи и материали фасадата ще бъде изменена в духа на Капана като квартал на творческите индустрии.

Австриецът Алдо Джианоти ще представи “Тунелът”, като започне с откриването на строителен обект в града, където изкопава началото на тунел. Под формата на проучване той ще накара хората да решат къде да бъде неговият край, за да проучи заедно с местни студенти по архитектура и социология практическото въздействие, което градските тунели оказват върху живота на местните жители.

“Ключ” е една от градските намеси, която е дело на Иван Мудов, създадена специално за ONE ARCHITECTURE WEEK. Идеята е да се свържат десет помещения в творческия квартал в обща електрическа мрежа и да се даде възможност на жителите и посетителите на квартала да ги контролират с един-единствен ключ.
В рамките на ONE ARCHTECTURE WEEK Биг Банда ще създадат мащабна интерактивна аудио инсталация по фасадите на сградите в Капана. Проектът на групата млади независими музикални и визуални артисти ще взаимодейства с различните обекти, сгради и улици в Капана, които ще трансформират с помощта на звука в ефектен фасаден аудио мапинг, който ще може да се контролира и от зрителите.

Акцент в програма Намеси на фестивала е и поредицата от разговори-пърформанси между американския кураторски екип Експириънс Економис и различни събеседници от Пловдив „У дома той е турист”, които ще превърнат урбанизма в предмет за размисъл и забавление. Целта е да се изследва обществения образ на Пловдив, който ONE ARCHITECTURE WEEK се стреми да изгради и ще покани различни гости, сред които артисти, писатели, журналисти, предприемачи и ученици.

В рамките на “ДЕ-нивелация”, съвместна работа на Derida Dance и Държавна опера Пловдив, ще бъде проведено десетдневно работно ателие с танцьори, визуален артист и архитект, чийто фокус ще бъде създаването на пърформанс инсталация. Резултатите от ателието ще бъдат представени под формата на инсталации в различни локации на Капана чрез средствата на съвременния танц, театър и визуални изкуства.

Друга намеса в средата на Капана ще е инсталацията “Камера Обскура” на архитект Камелия Белинчева, базирана на принципа camera obscura, дал началото на фотографията. Проектът ще покаже на посетителите на фестивала характерни гледки от Капана.

За да създаде проекта “к/КАПАНЪТ ПИШЕ” Неда Генова ще прекара десетте дни на ONE ARCHITECTURE WEEK в Капана, като критично анализира случващото се в квартала по време на фестивала в текстове. Множащите се всеки ден изписани листове хартия ще се превърнат в част от архитектурна инсталация. 
Сдружение Хамалогика от Бургас участват в програмата с “Идеалнен град”, който ще проследи виждането на хората за идеалните градове, какво прави един град привлекателен, защо обичат да се връщат на дадено място, къде са се чувствали най-уютно и кой е любимият им град в серия от видео интервюта, заснети в Бургас и по време на ONE ARCHITECTURE WEEK в Пловдив.