Капана.БГ

Капана.БГ

ONE DESIGN WEEK 2014 по дни

 

19.06

19:00 Bravos -продуктов дизайн от Испания, представяне изложба

20.06

15:00 Хорхе Перес, презентация (НБУ, София)

21:00 Откриване ONE DESIGN WEEK 2014 – концерт на Дан Бодан

24:00 Mr. Vanderlay, парти клуб Stage 51

21.06

11:00 Red Bull Curates Canvas Cooler, акция

12:00 Експерименти с текстил, работилница

15:00 Хорхе Перес, презентация

16:00 Тамир Шефер, презентация

18:00 Графичен дизайн Китай, представяне изложба

18:00 SVICOLANDO, представяне изложба

19:00 Вишеград,представяне на проекта

19:00 Мобилна кухня, акция

21:00 Чичо Тони, тримата глупаци и ДС, прожекция

21:00 Melformator - САЮЛКE, музика Lounge Zone

24:00 1000 names, парти клуб Библиотеката

22.06 

11:00 Лий Сколник, презентация

16:00 Освети ме, представяне на проекта

20:00 Walking Chair, презентация

14:00 – 18:00 Изложбен дизайн, работилница

21:00 10 късометражни филма от Холонския технологичен институт, прожекция

21:00 Noboris, музика Lounge Zone

23.06

21:00 Food Design XL, прожекция

21:00 Melformator - ATNS, музика Lounge Zone

24.06

10:00 - 19:00 Марко Балестерос, работница

17:30 Димитър Григоров, презентация

19:00 Дизайн от Австрия, представяне изложба

21:00 Kay Be, музика Lounge Zone

25.06

10:00 - 19:00 Марко Балестерос, работилница

10:00 – 13:00; 15:00 – 17:00 Vellomobile, работилница

17.30 Борса за дизайн таланти, презентация

19:00 Партида 4, представяне изложба

21:00 Галин, музика Lounge Zone

26.06

10:00 - 19:00 Марко Балестерос, работилница

10:00 – 13:00; 15:00 – 17:00 Vellomobile, работилница

11:00 – 16:00 Artecnica и занаятчиите, работница

18:00 Възможният Капан, представяне и дискусия

20:00 Red Bull Curates Canvas Cooler, представяне изложба

21:00 ALEXFUKO, музика Lounge Zone

24:00 Moustache Love, парти клуб Библиотеката

 

27.06

10:00 - 19:00 Марко Балестерос, работилница

10:00 – 13:00; 15:00 – 17:00 Vellomobile, работилница

11:00 – 16:00 Artecnica и занаятчиите, работилница

13.00 Дизайн диалози, Партида 4

15:00 Срещни екипа на Нетинфо, конкурс за мобилно приложение АБВ Поща

18:00 Betahaus: Дизайн мислене, работилница

19:00 От концепцията до читателя, изложба представяне

20:00 Три любими, изложба представлен

20:00 Български киноплакати от колекцията на СОЦМУЗ, изложба представяне

21:00 Melformator - WAYSIE, музика Lounge Zone

24:00 Visitor Q, парти клуб Библиотеката

 

28.06

9:00 Как се прави велосипед, тур фабрика SPRINT

10.30 - 20.30 Форум ONE DESIGN WEEK 2014

23:00 Закриващо парти Pascal Herry, клуб Stage 51

 

 

29.06

11:00 - 20:00 Дизайн базар

13.00 Дизайн диалози, Партида 4

15:00 Пол Стиртън, презентация

17:00 Betahaus: Дизайн мислене, работница

 

Детска програма

 

20.06    

17.00 За децата от Радек Пиларж, представяне изложба

17.00 Художествените техники на Радек Пиларж, работилница

 

21.06

10.30 – 13.00 Детска архитектурна работилница

10.30 – 14.00 Направи си играчка от дърво, работилница

11.00 – 18.00 Ленд арт за деца, работилница

 

22.06

10:00 – 13.30 Музейко в Пловдив, комикс работилница

10:30 – 13.00 Всяко дете номад се нуждае от мече, работилница

 

23.06

17.00 В какво се е превърнал Музейко, представяне изложба

10.00 – 13.30 Музейко в Пловдив, комикс работилница

11.30 – 13.00 Ръкоделницата - мокро плъстене, работилница

 

24.06

10.00 – 13.30 Музейко в Пловдив, комикс работилница

14.00 – 17.30 Деца обучават деца

 

25.06 

10.30 – 13.00 Прожектанти, работилница

21.00  Прожектанти, прожекции

14.00 – 17.00 Ръкоделницата иглонабиване, работилница

 

26.06

11.00 – 13.00 Номади във времето, работилница

11.00 – 13.00 Деца правят велодизайн, работилница

17.00 Съвременен номад, представяне изложба

17.00 Редизайн на велосипедни части, представяне резултатите от  работилницата

21.00  Прожектанти, прожекции

 

27.06

11.00 – 13.00 Деца правят велодизайн, работилница

11.30 – 13.00 Ръкоделницата -  текстилна апликация, работилница

 

28.06

10.30 – 13.00 Направи си сам книга, работилница

10.30 – 13.00 Прожектанти,работилница

17.00  Книги-пътешественици, представяне изложба

21.00 Прожектанти,прожекции

 

29.06

10.30 – 13.00 Направи си сам книга, работилница

10.30 – 13.00 Всяко дете номад се нуждае от мече, работилница

 

 

 

 

 

 

 

Капана разцъфва като цвете през пролетта. В до скоро забравените и изоставени къщи вече жужат работници с дрелки и чукове, а в близките дни зад вратите на някогашните домове ще ви приютят  галерии. 

Една от първите отварящи локации от конкурса със субсидирани площи в Капана е Галерия „Ластици”. Тя е клон на софийската. Насочена идея за изграждане на точно на галерия не е имало. Всичко  започна като Принт Шоп, където можеш да откриеш българска фотография и да си я купиш под всякаква форма – картички, снимки в рамки, а такова място не само в столицата, а като цяло в България липсваше, казва един от собствениците. Първоначално помещавали гараж, сега са на път да открият свое второ пространство. Виждайки конкурса за Капана, „Ластици” веднага се включват в него и за тяхно щастие печелят място- изцяло фотографска галерия, насочена към действащи творци. Тяхната цел не е да работят с утвърдени имена и са винаги насреща за младите. За сега менажират около 20 работещи фотографи, а надеждата им е освен изложби да предлагат и прожектиране на  филми. Вътре ще намерите и Принт Шоп, откъдето всъщност ще може да бъде закупена авторската фотография и все дейности, свързани с обектива. 12 юни е насрочената дата за откриване на пловдивските „Ластици” с изложба на Милен Радев. 

За пета поредна година в над 16-т населени места в страната ще се проведе инициативата "Drawing Day - България - да рисуваме заедно".  2014-та  е обявена за „Година на правата на детето” от Юнеско и в цяла България се организират празнични чествания под егидата на Държавната агенция за закрила на детето.

 

В Пловдив събитието ще се проведе на 07.06.2014 г. , събота, на стълбите на Каменица /Главната улица/ от 16:00 до 18:00 часа.

 

Елате да се забавляваме ЗАЕДНО! Ще Ви помагат младежите от Център за работа с доброволци към РНБ „Иван Вазов’. Заедно провеждаме забавен, образователен, красив и споделен празник за децата и техните родители. Каним ги и да посетят другите ни инициативи в библиотеката, за да им покажем, че при нас и с книгите е весело. Да си направим един прекрасен празник - рисувайки ЗАЕДНО с приятели, близки и непознати!!!

Това е ден, в който можеш да покажеш на другите, че вярваш в уменията си да създаваш красота, да споделяш и да се чувстваш свободен, а това дава надежда за по-добро бъдеще, апелират организаторите.

 

Входът е свободен за всички, които обичат да рисуват. Осигурени са материали за рисуване и награди с подкрепата на Община Пловдив „Спорт, младежки дейности и социална политика” и две фирми.


 

 

Животът на човек е вечeн кръстопът. Коя посока да поемем, кое чувство да изберем, кое е по-важно – любовта или творението ни. Българският фолклор е богат с мотиви на именно тази тематика, като един от най-известните и характерните за страната ни е този за вграждането на душа в постройка. 

„На всяка вода мост трябва, за да го тъпчат краката, да идват и да си отиват по техни си работи”. Веселка Кунчева създава една от най-красивите български постановка, а именно „Вграждане”. Всичко в играта е специално – от сцената, на която се играе до всяко движение в телата на актьорите. Думи почти няма, само лек шепот, който съпровожда бурните танци и драматичната игра. Майстор Манол създава своя мост – голямата творба на живота му. Удря по камъните с все сила и твори заедно със своите приятели, но мостът се руши при всяко едно изграждане. Викове и писъци не могат да го задържат, трябва нещо по-силно. Душата на човек. „Жената е покорна и го калява. Не ще да е от кал, от кокал ще е”, а любимата на Майстора е точно от кокал създадена. Неда е бърза, сръчна, инатлива и със смях на малко дете. Давайки всичко за съпруга си намира своя край. Егоизмът на твореца, любовта на една жена, приоритетите в живота. Дали мостът, който ще седи вечно е по-важен от трепета на сърцето. Макар и със сълзи в очите, заслужава ли си да убиеш жената, която ти е подарила живота си, за да може творението ти да пребъде.

Всяка постановка завършва по един и същ начин – публиката е на крака и истерично пляска с ръце. Това е нещо различно, красиво и истинско, говореха те след пиесата. Играта с вода, сблъсъкът на камъните и звучният смях на девойките. Излизайки от Кукления театър не си сигурен дали очите ти са насълзени от трагичния завършек на пиесата или от красотата й, която те е зашеметявала от вдигането на завесите до последния поклон на актьорите. 

Какво се случва с майките, с бащите, семействата, какви са мечтите на децата, каква е надеждата за бъдещето, когато си загубил близките, дома, родината си? Всички тези въпроси ни вълнуваха и емоционалния заряд беше толкова силен, че не можеше да бъде стопиран нито от заплахите за химическа атака, нито от непрекъснатите бомбардировки, нито дори от риска за собствената сигурност, повече от възможен в Сирия. Това разказа фотографът Васил Къркеланов на откриването на изложбата си „ Очите на надеждата“, посветена на сирийските деца.
 
През 2013 година Къркеланов и  журналистът Нидал Хлайф отпътуват за Сирия, където в продължение на 10 дни живеят в бежански лагери в близост до турско-сирийската граница и запечатват на лента ежедневието на техните обитатели. Заснетите повече от 2500 кадъра, са уловили сълзите и усмивките, болката и щастието, разрухата и надеждата, смъртта и раждането на живота – от най-малките до старците на преклонна възраст.
 
Част от снимките са направени в района Jabal al-Zawiya, където в пещерите, под останките на древен град живеят предимно деца, останали без роднини по време на войната.
И в бежанските лагери и под маслиновите дървета на хълмовете около тях, и до цистерните с вода и в руините на пещерите „Децата на Сирия“ неусетно обсебиха фотообектива и сърцата на авторите. Рано помъдрели , видели и преживели   преждевременно много болка и страдание. Защото в очите им открихме надеждата, допълва Къркеланов. Надежда, че ще има утре. Утре, когато отново ще имат дом. Когато ще могат да ходят на училище без да се страхуват. Когато ще имат обяд. Когато отново някой ще ги целува за лека нощ. Деца,   на които им се играе и и чийто очи се смеят, малко след като са плакали.
Желанието на Къркеланов е войната да свърши и да се върне в Сирия, не за да снима мъката на децата, а за да види истинската красота на страната.
 

Румънците Popa Sapka са първата банда, която ще забие на лятната сцена на бар „Театъра“, който отвори врати преди броени дни в двора на Драматичния театър. Това ще се случи на 08.06 (неделя). Бандата е любима на българската публика заради уникалната смесица от стилове, които могат да се чуят в музиката им – балкански ритми, ска, реге, пънк и поп.

Изявата на Popa Sapka е последванa от друго голямо събитие на 11.06 (сряда), Exit Adventure Bulgaria, което е загрявка за популярния сръбски фестивал. На една сцена ще се съберат някои от най-добрите български музиканти – Оратница, Мерудия, Kottarashky & The Rain Dogs, Vox Box (Pavel Clave & Skiller) & Selector Lazy Face. Пловдивската публика ще има удоволствието да ги слуша напълно безплатно.

Програмата продължава с представянето на новия албум на Smallman на 13.06, една от най-харесваните алтернативни банди на България. На 14.06 пък започваме в ранния следобед с 3-тия рожден ден на ъндърграунд онлайн радиото X-Raydio, на което DJ-и от Пловдив и страната ще представят музиката, която пускат в предаванията си.  

Сряда, 04 Юни 2014 03:00

Технически проблем

(Или как да бъдем като Ботев)

Не мисля, че образованието ни преди /вече доста спорният/ 10-ти Ноември, беше непременно лошо. Идеологическата червена стая, в която се намирахме в онези десетилетия, обезцветяваше много от останалите краски, но все пак имаше добри неща.
Не, няма как да съм носталгичен, щом имам претенции, че мисля, но бих искал да съм що-годе точен.
И така, спомням си иначе развиващата мисленето рубрика в обучението ни по литература: „Отговор на литературен въпрос”.
Много ме мъчеше туй нещо. А досега ме мъчи чуденката защо аджиба се казваше „литературен” този въпрос. Е, то обяснението може да е ясно и на прима виста, но на мен ми се струва, че няма как да е съвсем изчерпателно - въпросите в литературата, на които бяхме призвани да отговаряме, всъщност бяха само привидно литературни. Сред тях имаше добри, глупави, червено идеологически, скудоумни, а и натъртващо недоумяващи. От последната категория беше въпросът „Защо искам да съм като Ботев?” !!!
Сетих се за този въпрос покрай отминалата Паметна дата, за която националната памет, видно, е на изчезване.
Е, аз не искам да съм като Ботев. Така отговорих и получих двойка. Сега търся реванш, но знам, че пак ще получа същата оценка.
ХРИСТО БОТЕВ!
Главните букви са твърде миниатюрни за изписване на това име.
Кое не е казано за него – гениален Поет, отчаян, но пламтящ Революционер... Тръбящ Глас против неправдата. Не само Онази, която трябваше да се премахне с кремъклийки и черешови топчета, а и против Тази, която го уби – страхът да не си загубим шагренираните кожи и мизерния уют... Това е Великата Неправда - Бог ни е създал свободни, но още в люлката ни учат, а сетне чудесно се учим и сами, как да бъдем роби.
Майната й на свободата, давайте салама!
Нямаше ли един друг исторически луд, който векове по–рано скърбеше по темата в дискусия със същата тази Неправда, а тя за благозвучие се наричаше „Санчо”? И за този шантав хидалго по принцип сме учили, нали?! Но пък добре, че продават салам, та продуктовото му позициониране на екрана да ни напомни, че все пак го е имало някога въпросният херой.
Та, как да бъдеш като БОТЕВ?
Кой пример от неговите живот и дело може да се свърже с нашите человечески стремленийца? Ще говорим ли ясно и открито, ще сочим ли с огнен пръст повсеместните простотии и мародерстване, ще мизерстваме ли в изгнание поради това? Ще се качим ли на Радецки? А Българската земя, която ни е скъпа само в рекламите и от която се чудим как да избягаме, ще я целуваме ли?
Хайде, хора, Човекът БОТЕВ го няма, но и никога не го е имало! Имаше една Звезда, която се спусна от небето за наше щастие. Веднага я стъпкахме и досега продължаваме да я тъпчем. Ето, на Втори юни 2014 година в гр.Калофер сирените ни напомниха този позор – мълчаха, поради техническа неизправност. В моя град пък тези пищялки извиха протоколно като наемни гробищни оплаквачки, но дори не бяха чути от блаженстващите в своя комфорт електоратчици.
Е, не искам да съм като БОТЕВ.
Няма как и да бъда.
Питам се обаче – обичате ли нощното небе в планината, там – на върха на Свободата. Там, където, щом настане вечер, месецът изгрява, а звездите обсипват свода небесен. Гората шуми, вятърът вее..., но няма кой да запее хайдушка песен...



КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…