Капана.БГ
Пловдив чете 2015 с Емил Минчев
Пловдив чете 2015 с Емил Минчев (преводач) и Пламен Тотев (издател)
Издателство „Персей“:
Двама лауреати на Нобеловата награда за литература:
„Джон Шърман. Доя“ от У. Б. Йейтс.
150 години от рождението на писателя.
„Мелницата” от Карл Гелеруп – за пръв път на български език.
Литературното наследство на творческа Европа в поредицата „Световна класика“ на изд. „Персей“.
Представят: Емил Минчев (преводач) и Пламен Тотев (издател).
От 16.00 ч.
Народна библиотека „Иван Вазов“ (конферентна зала)
Френски музикант дебютира на пловдивска сцена в Конюшните на царя
Тази вечер празниците на изкуствата "Лятно време", на летни сцени "Конюшните на царя" продължават с един много специален концерт. Още с първите секунди музика на живо, ще се пренесем в Париж.
Музикалното събитие е авторски проект на Цветелина Чендова & Bastien Gaisne. Подготвили са по 7 авторски песни на Цветелина и Бастиен, специално аранжирани за сцената на Конюшните на царя.
Bastien Gaisne е френски артист, китарист, дизайнер, композитор и изпълнител. Заедно с Цветелина Чендова записаха песента "Luxury Hotel" и имат съвместни концерти в последните 5 години. През лятото на 2015 ще гостуват на фестивала Francofolies в La Rochelle [France].
Цветелина Чендова – вокал
Bastien Gaisne - вокал и китара
Koka Mass Jazz – ударни
Цветелина Чендова се влюбва в джаза, когато е на 11. Тогава баща й се прибира от чужбина със страхотен подарък - плоча на Гершуин, "Порги и Бес". Минават няколко години и Ангел Заберски я приема в своя клас, в Нов Български Университет.
Любовта й към музиката се поражда в семейството. Важна среща в живота й се оказва тази с оперния педагог Мария Стоянова. В професионално отношение, Цвети се повлиява както от Алис Буварян, така и от Ангел Заберски баща и син. Прекрасно приятелство я свързва с тромпетиста Михаил Йосифов, Виктор Лилов и Йордан Йорданов от "Месечина мюзик", както и с Веселин Веселинов- Еко, написал първата й песен.
Цвети, Bastien Gaisne и Koka Mass Jazz ти определят среща на Summer stages "The king's Stables", Stage II, по-известни като "Малките конюшни" или "Горния бар".
Входът за концерта е 8 лева, а началото е в 21:00.
Изкуството да създаваш мостове между хората
Театърът отесня за вечер-портрет на Александър Секулов
Колко важно е изкуството да създаваш мостове между хората? А мостове между световете? Между съня и реалността? Между мечтата и действителността? Много е важно, много! Това заключиха десетките гости на вечерта-портрет на писателя Александър Секулов в театъра снощи. Камерната зала на Драмата отесня за всички, които искаха да се докоснат до портокалово- изумрудения красив свят на Сашо. Да вдишат от бреговете, на които е акостирал или е мечтал да акостира, да помиришат жените в книгите му, да усетят вкуса на живота от творбите му. А той, животът в творбите му, е вълшебен. Мост между него и нашия живот има и той е съграден от Секулов.
Представянето на автора бе в рамките на фестивала Пловдив чете. Не случайно бе като интимен спектакъл- Сашо е драматург в театъра и, както сам признава, работи и твори в най- вълшебното кътче на вселената. Писателят излезе на сцената заедно с прелестната актриса Радина Думянан, за да изиграе един от диалозите във вълшебните си романи. Не, по-скоро да го изживее и да накара всички в препълнената зала да го сторят. А след театралното четене всички сетива се напълниха, тъй като бе представен премиерно филма на БНТ и Деси Шишманова, посветен на Секулов и мостовете му. Той сам подчертава във великолепната лента, че най-важните мостове са тези, които той изгражда между приятелите си. Прави го сякаш случайно, някак без да иска. Заради което те, мостовете, са вечни. Здрави като гранит и нежни като портокалов облак над яркото Егейско море.
http://kapana.bg/afish/stzenichni-izkustva/itemlist/user/570-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B3?start=14658#sigProId6b61d374ad
Сблъсъкът на две поколения
Студио Wings е дизайнерско студио, позиционирано в Пловдив. Все още е младо, но пък проектите, които са създали и тези, с които тепърва им предстои да се захванат, са повече от впечатляващи. Целият екип се състои от две имена - Надежда Танева и Гроздан Илиев-Графа. Те двамата правят един сблъсък на поколенията и доказват, че работата в екип не признава граници. Графът е този със сериозния и оперативен опит, а Надя е неговите очи и ръце към новото и модерното. Специално застанаха пред КАПАНА.БГ, за да разкажат за съвместната си работа, как са се събрали и какво е да бъдеш, че и да подкрепяш младите артисти в България.
Как се създаде студиото?
Надя: В края на 2012 година, като всъщност се събрахме малко по неволя. покрай работата ни за един бар на Сточна гара, който вече не съществува. Бяхме изпълнители на декора на интериора и се оказа, че работим прекрасно заедно и се разбираме от един поглед.
Какво е направило студиото до този момент?
Надя: До сега сме направили интериорът на няколко завeдения, като поне според мен най-впечатляващото е пиано бар Grand Voyage, който е на 6 км южно от Каварна. Отделно се занимаваме с реставрация на антикварни мебели и с всякакъв тип нестандартни проекти, за които в движение трябва да се измисли технологията, по която трябва да се осъществят.
За пространството в Капана какво може да ми кажете?
Надя: То е задачка, но пак си е и наше.
Графа: Нямаше как да откажем на U-park.
Надя: Грубо казано, това ще бъде магазинче Mini Park. Идеята е да се продават само и единствено авторски неща, но в по-кавалетни формати и с по-достъпни цени, а някой ден може и да се видят неща на студиото там.
Всякакви поръчки ли взимате?
Графа: Началото е винаги всеядно, във всяко едно отношение, но пък ние си поизбираме. А ние имаме късмет и до сега на предложенията, няма как да им откажеш!
Какво мечтаете да направите?
Графа: Ежедневно виждаш всичко, което можеш да промениш. Нещата се раждат като стоиш и си говориш с някого, а после просто го виждаш готово. Мечтите са хубаво нещо, а трябва да се преследват. Лошото е, че живеем във време, в което е трудно да комуникираш с държавата, или по-точно на нея ? е трудно да комуникира с нас. утре мога да сложа два чифта бельо в една стара чанта и просто зaминавам.
А обмисляли ли сте това като вариант?
Графа: О, много пъти.
Надя: Всички сме си го мислели.
А какво ви накара да останете тук?
Надя: Вече съм опитала живота навън в две различни държави. неприятното там е че имаш много шансове, но нямаш право, за нещо толкова елементарно, като избор на ежедневие.
Графа: Ще отговоря с история. Преди десетина години стоим с Кольо Карамфилов на улицата и пием мастика в 8 сутринта на Раковска и то в понеделник. всеки търчи на някъде, хората се блъскат. Той ми вика "Майна виждаш ли какво се случва по улицата", а аз му отвърнах с да и си дадохме наздраве. Ако сме другаде, това с мастиката не бихме могли да си го позволим. България все още е свободна държава.
Разкажете ми малко за изложбата във Виена.
Надя: Това беше едно много странно предложение преди половин година, грубо, от страна на Кристиано, чиято е и галерията, където сме поставили изложбата. Той вижда десктопа на телефона на мой приятел, който всъщност е моя картина и казва "В това момиче има хляб". След предложението питах Графа дали играем и той отвърна с да. От там нататък всичко се случи за седмици, буквално.
Графа: За първи път откривам изложба по скайп.
Как ви приеха там?
Надя: Прекрасно. Като цяло тонът на изложбата беше позитивен и фокусиран върху за свободата на духа и живота. В общи линии, мисля че нямаше човек, който да не разбра изказа ни, защото и двамата сме буквалисти.
Графа: Има и друго. Там хората са много позитивни и не са предубедени. Никой не е станал пророк в собственото си село.
Кажете как виждате изкуството в Пловдив.
Надя: С очите си го виждам. Разхождам се и хубавото е, че сега го виждам на всяка крачка на центъра. Ето виж в Капана са галерийка до арт-шоп до редакция. за жалост книжарниците започнаха да ги правят на магазини за парцали.
Графа: Една вметка към това, което тя говори. Това поколение на Теди Москов, Елин Рахнев, Кольо Карамфилов - аз съм израснал с тях. Те бутаха млади хора, и продължават да го правят. Да ги изнамират, да им помагат, да им дават насоки. Седим сутринта рано и си говорим рано сутринта в подножието на тепето. Решаваме, че заедно ще направим някакъв проект, но не и какъв. Звъни ми телефонът и чувам "Чочо Попйорданов си отиде". Губиш, печелиш - завърта се едно колело.
Как се сработват двете поколения?
Надя: Брилянтно.
Графа: Прекрасно. Ти ако нямаш доверие в младите, нямаш бъдеще. назад не може да се върви, а само напред.
Надя: От една страна комуникацията с този вид хора, много позитивни и работещи, е изключително лесна, бърза и конкретна. От друга страна имам толкова много да науча. Те са открили толкова много неща, защо аз да откривам аз пак топлата вода?
Графа: Тя е като торба с кокаин. Представяш ли си да имаш цяла торба, цели 50 кила кокаин, които да те зареждат. Това са много пари, а аз се чувствам богат заради това. Но не е само тя, а цялото младо поколение е по този начин. Прекрасни деца, които учат, четат Чехов, внимават и гледат. Факт.
Със Слона и Начо в Париж
За да ознаменува 80-тия рожден ден на емблематичния пловдивски артист Георги Божилов-Слона, галерия Резонанс ще ви върне 40 години назад, когато Слона и Начо Културата са се разхождали щастливо под Айфеловата кула. Париж – това уникално място е вдъхновило Слона и той създава, като че ли на един дъх рисунките, които ще бъдат експонирани в галерийното пространство на Резонанс. По това време в Париж е пребивавал и Борис Димовски, който с присъщото си чувство за хумор е рисувал Слона и Начо в Париж. 14 от рисунките на Слона и 20 от рисунките на Борис Димовски може да видите в галерия Резонанс. Всички те са под надслова „Със Слона и Начо в Париж“. Уникални снимки от това незабравимо преживяване ще бъдат експонирани заедно с маслените портрети и скулптури на Слона и Начо.
А ето какво споделя и още един участник в това вълнуващо пътешествие – проф. Аксиния Джурова:
Пролетите на 1975 и 1976 година се оказах със Слона и Начо Културата в Париж. За парижани това бе времето, в което Серж Режиани пееше носталгично „Къде си ти, Париж, когото обичам и който си отиде“; „безкрайният празник“ на Хемингуей, на Пикасо или на Иля Еренбург бе отдавна свършил. Ив Монтан бе изпял на сцената на зала България преди две десетилетия „Грижа има навсякъде по света. Грижите не са само в Париж, но Париж го няма навсякъде и това е една грижа…“ В настъпващата мода на „хит парада“ все по-трудно пробиваха гласовете на Брасенс, на Мулуджи, на Мустаки… Но това го усещаха парижаните, а за нас, които тогава имахме възможност да видим за първи път Париж, той бе този, който си бяхме изградили в нашите представи. А те бяха още по-красиви, възприемайки града от терасата на Посолството пред таванския апартамент, станал място на тези щастливци, които съдбата ги бе докоснала по рамото, между които бяхме и ние. За нас в тези години Париж си бе Париж от мечтите, още повече, че за по-малко от две години Пти Пале два пъти отвори вратите си за България – за да покаже на света тракийското и иконно изкуство и да огласи залите си с хора „Йоан Кукузел“.
Това бе и десетилетието на нашите посланици в Париж – Евгени Каменов, Владимир Топенчаров и Иван Будинов, и един от най-щастливите периоди за жадните да видят „другия свят“ български художници, обгрижвани именно от тези наши дипломати, които заедно с Дора Валие, Юлия Кръстева, Цветан Тодоров, Ваня Дечева, Давид Перец, с младите тогава Лъчезар Ошавков и Казански, които пееха в Распутин, Анди Лекарски, Колю Манев, Любен Диманов, Марин Върбанов и Сун, създаваха тази културна аура, с помощта на която започна да се оформя доброто лице на България.
Често се питам трябва ли да оставим тези наши преживявания и спомени, нахвърлени небрежно с туш, креда и молив на белия лист от Слона, само в нашите спомени, т.е. да потънат те в забравата? Не е ли игнорирането на миналото ни своеобразно себеотричане, особено когато то е свързано с емблематични за нашата идентичност личности и то не само за Пловдив, каквито бяха Георги Божилов – Слона и Атанас Кръстев – Начо Културата? Не са ли те все още част от нашата културна визия и духовност? Поне за мен това е така.
13 юни 2015 – 13 юли 2015
Откриване: 13 юни 2015 от 18.00 часа
Васил Дуев в "Молескин"
Младият актьор Васил Дуев представя любимата си музика в „Молескин“
Тази седмица гост в предаването „Молескин“ по Радио Пловдив ще бъде младият актьор и режисьор Васил Дуев. Преди броени дни на сцената на Кукления театър той представи за първи път в Пловдив авторския си спектакъл „Самотни персонажи“ (Театрална работилница „Сфумато“, София). Васил се изява като актьор в още редица представления в „Сфумато“, а пловдивската публика го познава от постановката на ДТ-Пловдив „Антихрист“, която имаше своята премиера в края на 2014 г. В пиесата по едноименния роман на Емилиян Станев Дуев влиза в ролята на главния герой Еньо.
Слушайте „Молескин“ този петък от 17 часа, за да чуете каква музика подбра младият актьор специално за предаването. Селекцията му е разнообразна и крие много изненади.
Всички цели броеве на „Молескин“ можете да намерите на страницата на предаването в Mixcloud (https://www.mixcloud.com/Moleskin/).
Три изключителни концерта във втория ден на „Джаз форум Стара Загора“
Предпремиера на новия албум на Ангел Заберски трио, концерт на световноизвестния Джери Бергонци и уникално изпълнение на „Порги и Бес“ са в програмата на фестивала
С теми на Пучини, Чайковски, Шуман и други класици, авторски композиции и аранжименти на Ангел Заберски започва вторият фестивален ден на „Джаз форум Стара Загора“. Джаз и опера, оплетени в романтичен валс, ще чуем в предпремиерното изпълнение на новия албум на Ангел Заберски трио.
„Това е първото представяне на албума пред публика изобщо и то щастливо съвпада с темата на фестивала „Където Операта суингира“, не скри вълнението си Ангел Заберски, който работи по този проект от няколко месеца. Още не е избрал име, но пък цялостното му послание е недвусмислено и ярко. „Лиризмът на Пучини, славянската топлота на Чайковски, мечтателността на Шуман – неслучайно тази музика ни вълнува. Това е реакция срещу жестокостта, отчаянието и ужасяващите сензации, с които ежедневно ни заливат“, обяснява Заберски.
Сред необятния океан на класическата музика в албума са подбрани оперни арии, балетни теми и симфонични фрагменти, които в най-голяма степен импонират на собствената му нагласа и възприятия. С вещината на композитор, натрупал солидна творческа увереност, Ангел Заберски поднася симфоничния материал през призмата на съвременните джаз хармонии в аранжимент за джаз трио заедно с Борис Таслев и Стоян Янкулов-Стунджи.
Световноизвестният саксофонист Джери Бергонци и старозагорският пианист Пламен Карадонев изкушават ценителите във втората част на вечерта. На сцената ще видим още Христо Йоцов, Димитър Карамфилов, Елена Колева.
Карадонев е сред малцината български джазмени с изключително успешна кариера в САЩ. Сътрудничеството му с Джери Бергонци започва преди няколко години, когато заедно с Елена Колева го канят като гост изпълнител в съвместния им нов албум "Отвъд Надеждата", издаден през 2014 г.
На фестивала ще представят авторски пиеси и аранжименти на Карадонев на класически теми от композоторите Пол Хиндемит - тема от операта „Матис Художника“, и песен на П.И. Чайковски, аранжирана като джаз балада. Програмата им включва още оригинални аранжименти и авторски композиции на Джери Бергонци.
С уникално изпълнение на операта "Порги и Бес" на Джордж Гершуин по автентичния аранжимент Гил Еванс ще приключи вторият фестивален ден.
Биг бендът на БНР с диригент Антони Дончев и солистите Росен Захариев, Михаил Йосифов и Венцислав Благоев ще свирят по оригиналните ноти на Майлс Дейвис. Вариантът на Гершуиновата опера е изсвирен по този новаторски начин от Майлс Дейвис през 1958 г. и по-късно става един от знаковите албуми на джаза въобще.
„Специално издирихме нотите от албума на Майлс Дейвис ” – не скри вълнението си диригентът на радио бенда Антони Дончев. По думите му това е един знаменателен проект, защото вариантът на Гил Еванс не се изпълнява често.
Изборът на този репертоар не е случаен. Биг бендът на БНР под ръководството на маестро Дончев обогатява и надгражда половинвековната си история, успешно представяйки както традициите, така и най-новите тенденции в развитието на световния джаз. Идеята тримата най-добри съвременни тромпетисти на България да солират партиите на Майлс Дейвис също е знак за творческо и изпълнителско самочувствие.
„Джаз форум Стара Загора“ се организира от Община Стара Загора и фондация „Джазтет“. Всички събития са безплатни за публиката благодарение на специалната подкрепа на фондация „Америка за България“ и „Контур Глобал“. И тази година събитието ще се случи сред естествения декор на античния форум „Августа Траяна“.