Европейският Колеж по икономика и Управление представи крайните резултати от проекта „Системата за управление в Европейския колеж – високо качество и отговорност” тази сутрин в залата на Археологическия музей. Участие в пресконференцията взеха проф. Мариана Михайлова, президент на колежа, доц. Веселин Лулански, заместник-ректор, както и ключовите експерти по проекта, преподаватели, студенти и стейкхолдери на Европейския колеж. Те представиха на аудиторията основните проектни продукти, както и първите резултати от обновената система за управление на качеството на колежа.

След  почти две години работа проектът „Системата за управление в Европейския колеж – високо качество и отговорност” е вече на финалната си линия. В този срок  екипът успява да реализира част от целите и задачите си. Първият етап от проекта е бил в проучването на добри чужди практики, чрез които се създава една база за сравнение, върху която ЕКИУ да надградят собствената си система за качество. Във втория етап от колежа са наблегнали на изработване на новите критерии, които да надградят системата по някои основни направления, съответстващи на основните дейности протичащи във висшено училище като  - преподавателска дейност, научно-изследователската дейност, студентският труд и на допълнителните механизми за обратна връзка с пазара на труда, семействата студентите и широката общественост. Третият етап включва надграждането и внасянето на тези норми и механизми в актуализираната система за управление качеството в колежа. Четвъртият етап е свързан с обучението на целевите групи.

Последният етап включва акордирането на вече обновената система за управление на качеството с цел проверка на първите резултати, получени в следствие на дейностите по проекта, гаранцията за устойчивостта им и търсене на възможности за мултиплициране на проекта в ефект. Вече има реални доказателства за успеха му, отчетоха доволни от ЕКИУ. Оказва се, че тази идея не само е подпомогнала системата  за управлението и качеството на колежа, но и е подпомогнала израстването му в качествено нова и по-висша образователна институция на пазара на икономически и управленски потребности, а именно процеса на преобразуване на колежа във специализирано висше училище.

Според Жан Виденов, страничен, но изключително важен момент в работата по проекта, се оказва поддържането на механизми за обратната връзка с  външната среда. Това са стейкхолдъри на пазара на труда – хората,  които ползват услугите на висшето училище, специфичния сектор на подготовка на кадри с висше образование за икономиката и мениджмънта. Обекти на тази външна среда се явяват две групи  - пряко и косвено свързани с висшето училище. Пряко свързани се явяват потенциалните студенти, техните родители, и учители, тъй като е важно да се знае с какви надежди хората изпращат своите деца или самостоятелно избират именно този ВУЗ с оглед  на професионалното си бъдеще. На второ място пряко свързани са работодателите, с които биват поддържани връзки, касаещи академичното качество на постоянна основа. Работодатели , випускници на колежа , дават неимоверно ценни съвети за това, кое им е било от полза от наученото в професионалната реализация, кое не толкова и какво по-точно очакват от младите си колеги, които сега наемат на работа. Тук идват и чуждите академични партньори, които ориентират въпроса към чуждестранния пазар на труда, от гледна точка международната конкурентоспособност. Косвено свързани се явяват потенциалните работодатели, институциите, които изучават пазара на труда, програмите гарантиращи студентска работа по време на следването,  както и специализираните фирми.

Друга задача на проекта се явява усъвършенстване качеството на преподавателската дейност в колежа, както и въвеждане на ясни за студентите критерии, по които да се оценява работата на техните преподаватели. Вие сте част от проекта, обърна се ас. Анстас Бадев към своите студенти в публиката. Той и проф. Михайлова апелираха младежите да взимат все повече участие в своя собствен образователен процес. Дадоха пълна свобода на всеки с препоръки, конкретни инициативи и дори критики да се обърнат право към тях, за да ги споделят. Въвеждането на икономически-изследователска дейност пък ще помогне на студентите да съчетаят материалите, взимани по време на часовете с творческа задача и да се изявят на първо ниво във вестника на Европейския колеж.

Дейностите по проекта и тяхното продължаващо развитие могат да бъдат проследени от всеки във специалната среница в сайта на Европейския колеж, който от днес е с чисто нова визия.

Българинът е буден, но просто си е легнал за следобедна дрямка

Обещанието си е обещание! Преди седмица казах, че на 1 ноември ще изляза по Главната и ще спирам младежи да ги питам дали знаят какъв ден е. Речено- сторено! Целевата група беше хора до 25 годишна възраст, а идеята беше да покажа колко знаят, че е празник, колко знаят, че за първи път е бил честван в Пловдив и кои имена им изникват, щом чуят думата „будител”.
Повече от половината успяха да отговорят вярно на първия ми въпрос, което успя да опровергае думите ми, че младото поколение приема 1 ноември като денят след Хелоуин. Но разбира се имаше и някои, които се объркваха или просто не бяха обърнали внимание, че вече не е октомври. Какъв ден е днес, питах Ваня и Йоана, а те най-ведро ми отвърнаха – слънчев! Питах ги дали няма нещо друго, но момичетата си се въртяха около топлия съботен ден. Напомняйки им за датата поне успяха да се сетят, че днес е Денят на народните будители. Имаше и хора, които обаче твърдо отказваха да се сетят, дори подсказвайки им, дали няма нещо повече от почивен ден. От близо двадесет човека единствено Даниела успя да ми каже кога и къде се чества празникът за първи път, а всъщност това е през 1909 година в Пловдив - факт, с който градът трябва да се гордее! Имената на будителите, обаче, затрудниха най-много всички. Първите, за които можеха да се сетят бяха светите братя Кирил и Методий, макар и те да не се включват в почитаните днес българи. Климент Охридски и Паисий Хилендарски – все имена, сложени върху някой ВУЗ и често набиващи се на очи бяха на втора категория, а след това – никой. Това, че знаеш какъв празник е, оправдава ли те, че не знаеш кого почиташ. Не звучи ли странно, че преди два века хора са  преписвали книги, за да може ние днес да се приемаме за будни.
Една птичка пролет не прави – центърът беше обсипан с хора, които все пак бяха излезли, за да заведат децата в сладкарница или пък просто да се повеселят, както прави българинът по празници. Улични артисти бяха накацали по Главната и радваха всеки, който мине. Мила и Тишо, които са само гости тук, успяха да съберат десетки около себе си с невероятните им акробатики, а на въпроса дали знаят какъв ден е днес, ми отговориха с въпрос – Че кой не знае? Това, което можеш да разбереш от пловдивчаните по улиците е много повече от статистиката, която се дава от институциите. А българинът е буден, но просто си е легнал за следобедна дрямка.