Талантлива флейтистка от Южна Корея ще изнесе два концерта в Пловдив в началото на ноември. Жи-Хае Юн е възпитаничка на Колежът по изкуства в Берн, Швейцария, след което изучава в Цюрих изкуството да свири на траверсо-флейта – бароков инструмент, който Бах и неговите съвременници използват в творбите си.
Жи-Хае Юн ще изнесе бутиков рецитал на 2 ноември (неделя) от 11 часа в Дом на културата „Борис Христов” заедно с пианистката Татяна Божко. На 6 ноември (четвъртък) флейтистката със световна слава ще участва във втория концерт от цикъла „Шедьоври на симфонизма” под диригентството на Йонг Чил Лий (Южна Корея) в Концертна зала от 19 часа.
Жи-Хае Юн преподава в два университета в Корея и е член на ансамбъла „Бах солисти Сеул”, който изпълнява музика основно с барокови траверсо инструменти. На своите концерти флейтистката изразява таланта си едновременно чрез древна и съвременна музика.
Билети за двата концерта с участието на Жи-Хае Юн се продават на касата на Концертна зала.

Дни на музиката в Балабановата къща предоставиха един виден пример за това как страната на изгряващото слънце може перфектно да се съчетае с една малка, но пък адски талантлива България. Едно музикално хайку  ни подариха японската пианистка  Аями Файт и най-добрата българска флейтистка и основател на Дните на музиката в Балабановата къща, Мила Павлова. Повече от музика за душата, която донесе уханието на вишневи цветя и спокойствието на гениалния японски дух. Традиции, които векове наред не помръдват с милиметър и все така успяват да трогнат душите на публиката, дори и в народ, който на пръв поглед изглежда толкова далечен. Флейтата на Мила Павлова напомняше песните на славея, който е една неизменна част от приказките в японската история. Нежен, омайващ и красив до просълзяване, така и флейтистката успя да се добере до всеки един в залата, оставяйки своята следа вътре в него.
Веднага след тяхното изпълнение на сцената излезе Ева квартет. Райските гласове на четирите млади солистки от „Мистерията на българските гласове” успяха да буквално да спрат времето в залата. Фолклор, до който щом се докоснеш няма как да не настръхне всяко едно косъмче по цялото ти тяло. Песните им са специално обработени за тях, а една от творбите дори е написана от член на квартета. Те успяват ловко да вкарат една традиция в рамките на модерния ни век и дори да покажат автентичния вид на част от музикалните творби. 

Талантът , който ни заля в зала Съединение успя перфектно да дешифрира заглавието на вечерта – България среща Япония. Няма значение на какъв език говориш, от къде идваш и с каква цел си тръгнал към бъдещето – музиката не разбира подобни граници. Тя е една константа във взаимоотношенията между хората. Единственият сигурен начин, че целият свят би могъл да те разбере и чуе твоята душа. Преплитане на две култури чрез нотите и изяществото на едно от най-древните изкуства, познати на света.

Да се потопиш в думите на Яворов е като да разпечаташ своите собствени думи, без да редактираш, пресмяташ, редуцираш.
Словото Яворово е подслон за всяка човешка душа – в моментите на нейните страхове, несигурност, самота, печал, недоизказаност и тъга.
Думите гонят привиденията и сенките, а картината зад тях прожектира възможността да ги приемем, отбележим и преоценим от тяхната нова гледна точка.
Тази точка е точката на пресичане – между думите на театъра, дигиталното изкуство, музиката и паузата на тишина, в която преосмислянето е личен миг на усамотяване и пренареждане на хоризонтите.

На 29 октомври отбелязваме 100 години от смъртта на Яворов със спектакъла "Когато гръм удари", постановка на Стайко Мурджев. Непосредствено преди началото на представлението ще подарим на зрителите няколкоминутна дигитално-поетична инсталация, посветена на писателя, с автори Катерина Георгиева (текст) и Петко Танчев (видео).

Община Пловдив и фондация „ПАМЕТ”, съвместно с художника-фотограф Иво Хаджимишев организират ретроспективна фото изложба по повод 95 годишнината от рождението на академик Николай Хайтов. Откриването е на 31ви октомври от 18 часа във фоайето на Дом на културата „Борис Христов”. Изложбата представлява един автентичен разказ в черно бели фотографии от личния архив на писателя, който ни отвежда в онзи приказен и вълшебен свят на неговите „Диви разкази”.  Именно реалните хора от Родопите, описани от писателя на гърба на снимките, увековечени и запечатени на фотографиите, са прототипите на голяма част от разказите. 

Акцент в изложбата ще бъде и черно белият разказ от фондовете на киното, който ни отвежда в правенето на седем филма по сценарии Николай Хайтов. Представени са работните моменти с незабравимите актьори и  актриси на българското кино – Невена Коканова, Катя Паскалева, Марияна Димитрова, Григор Вачков, Антон Горчев, Велко Кънев...Редом с тях са и режисьорите и операторите Методи Андонов, Григор Чернев, Георги Дюлгеров, Димо Коларов, все творци, създали едни от най-значимите филми в българското кино.

Редом с изложбата и излъчването на филмите,  във фоайето на Дом Борис Христов, Фондация „Памет”, ще представи конкурсните проекти на днешните млади творци от художествената гимназия в София, за илюстрация на корица на „Диви разкази”.

Изложбата се реализира съвместно с Община Пловдив и Дом на културата Борис Христов.

ДПХ за пореден път строи мост между творците и то чрез най-универсалния език – изкуството.  От 4 ноември в галерия „Пловдив“ ценителите на графичното изкуство могат да се насладят на творбите на ИЩВАН ДАМО. Експозицията представя автора посредством 32 негови рисунки.
Изложбата ще продължи до 27 ноември. Очакваме Ви!

За автора:
ИЩВАН ДАМО е роден на 29 декември 1951 г. в Надсебен (дн. Сибиу, Румъния).
Дипломира се през 1978 г. в Художествената академия „Николае Григореску” в Букурещ, специалност „Графика”. През 1978-1979 г. печели стипендия и завършва магистратура в Художествената академия. Негови преподаватели са Лайош Салаи и Бела Кондор. В периода 1979-1990 г. е график на издателство „Критерион” и издателството за детска литература „Йон Креанга” в Букурещ. През 1990 г. се премества да живее в Унгария, от 1994 г. работи в гр. Кечкемет във факултета по Изобразително изкуство към Техническия техникум „Калман Кандо”, където преподава изобразително изкуство, рисуване, графика. Носител е на множество родни и чуждестранни награди за графика. През 1995 и 1998 е награждаван в град Кечкемет.
Наред с графичната си дейност се занимава със сериграфия, илюстрации на книги, рисуване, изработка на предмети-книги и дизайнерски книги.
По-значителни отличия:
Награда „Най-красива книга” на Международния книжен фестивал в Букурещ (1993); „Съвременна поезия – съвременна графика” , Кечкемет, награда на Сдружението на писателите от междуречието на Дунава и Тиса (1995); Международна изложба за илюстрации „Златно перо” (1996); Плакет на град Белград (1996); Кечкеметски пролетен фестивал, награда на издателство „Кечкемети лапок” (1997); Малка графика In memoriam Ioan Slavici, награда на Градски художествен музей, град Арад (1998); Montana Ingauna Италия, I. Международно триенале за малка графика (1998); Гротеска ІV Капошвар, награда на Съюза на графиците (1999); Циндао, Народна република Китай, награда от Международното биенале за сериграфия (2000); ХІ международно триенале за малка графика, Лодз, Полша (2002); V Международна изложба за малка графика Музей „Флореан”, Бая Маре (унг. Надбаня), Румъния (2003); Награда в конкурса „Красива унгарска книга” (категория детски книги), Будапеща (2003); Специална награда на журито на Международната изложба за малка графика Синт Никлас, Белгия (2005); Награда „Красива унгарска книга” Будапеща (категория детски книги) (2005).