Капана.БГ

Капана.БГ

Поне веднъж да бъдеш това, което всъщност не си...

Какво е по-хубаво от петък вечер? Петък вечер да съвпада с Хелоуийн! Всеки бар има програма, а ти можеш да се маскираш по такъв начин, че дори собствените ти родители да не те познаят. Това, вярвате или не, прави купона още по-страшен. Всеки влиза във филма на костюма си и хора по Главната вият към Луната, Алиса ти прави коктейли зад бара, а два черни ангела вървят, хванати ръка за ръка. Маската ти дава смелостта да танцуваш така, както никога, да излезеш да пееш на караоке, да заговориш красивото момиче на бара и поне веднъж в годината да бъдеш това, което всъщност не си.
А вчера повечето бяха заложили на мъртвешкото излъчване и литрите изкуствена кръв по дрехите. Еротичните котенца/камериерки/медицински сестри/учителки/ученички  бяха сведени до минимум, което се оказа и главна тема за разговор в повечето компании. Дали празникът ще си се върне в автентичния страшен вид, или просто младежите заради студа си бяха сложили повече дрехи, не се знае, но едно е сигурно – беше страшно! Кръг към Ада създадоха момчетата, въртящи огън до Капана. Точно в 24:00 те започнаха своето шоу и успяха да съберат близо сто човека публика на паветата и предоставяха огъня на всеки, който иска да види какво е да си толкова близо до пламъка. Разбира се, не всеки беше отдал времето и желанието да се маскира, така че един голям процент си бяха облечени просто като за петък вечер, но пък ако дръзнеш да ги питаш като какво са облечени, отговорът беше почти един и същ на всички: Ще се маскирам като мотика!

Мисията е трудна, но е възможна, и то в България


Изключително интересна лекция, в която се разкри как всекидневните дребни решения водят до глобални изменения, чухме вчера в уникалното артпространство на тавана на мебелен магазин "Галеро". Красимир Мандаджиев, който е главен дизайнер на Валинор и създател на уникална серия нетоксични дивани- Green sofas, бе лектор по темата в локацията в
Тютюневия град.  Той разкри защо е важно изделията, които използваме, да са безвредни за нас и природата и защо цикълът на проектиране, производство, употреба и не на последно място- рециклиране трябва да е екологично съобразен. Събитието бе част от поредицата еко-инициативи, организирани от мебелен салон "Галеро" под надслов "Екология за лично ползване".
Краси разказа, че неговото изследване първоначално е било провокирано от храните, а в последствие интересът му се прехвърля и на другите вещества, които ни заобикалят в ежедневието. Натъква се на плашещи данни, като от 80 хиляди
вещества, които има около нас, само хиляда са изследвани за евентуални вреди, които нанасят директно и индиректно на човека. Оказва се, че изобщо не подозираме колко вредни вещества ни заобикалят дори и в самия ни дом.

Така дизайнерът и екипът му решават да се захванат с производството на екологично чисти мебели. Започват с дивани.
Това обаче се оказало не толкова лесна задача. Когато пред около 6 години започнали начинанието,решават, че за да са абсолютно екологични, трябва да направят диваните от стомана, а меките части от пружинни пакети. За плоскостите се използва пък картон, тъй като това е материал, който се рециклира много лесно. Но като всеки диван и този трябва да има Лекторът Краси Мандаджиев
Лекторът Краси Мандаджиеввъзглавници. Те били измайсторени от вълна, както едно време са ги пълнели и нашите баби. За да се ушие този диван, обаче, Валинор трябва да изработят специална технология на ушиване, тъй като всички машини, които са предназначени за това използват синтетика и  вкарват допълнително вредни вещества. Така в по-голямата си част диваните и креслата от
зелената серия са напълно ръчна изработка. Другата трудност, пред която се изправят са платовете. Изключително трудно се намират сертифицирани производители на тъкани, които да не са обработени. Такива в Европа има само един- двама, казва Краси. В крайна сметка обаче Мандаджиев и екипът му успяват до доведат нещата докрай и вече в България е факт първата Зелена серия дивани. Именно тези мебели можете да откриете, да пробвате и поръчате в "Галеро", като стратегията на мебелния салон е да застава твърдо зад екологичните и благородни инициативи.

Желанието днес на дизайнера и колегите му е в страната да се появи един биосегмент сред мебелите, за да могат хората да избират.
В следващата статия очаквайте кои материали са най-подходящи за дома ни и кои трябва да избягваме.

 



 

Валери Чакалов и Стефан Божков са имена в арт средите, които щом чуеш отделно можеш да си сигурен, че това което предстои като изложба ще бъде велико. Когато обаче се съберат двамата в една обща изложба единствено е възможно да се равни на Големия взрив съчетан с Деня на страшния съд в художествените рамки. Двамата предоставиха една Трансформация на паметта на пловдивчани, показвайки какво по-точно се крие в главите им и кое е заседнало там за достатъчно дълго  време, че да се превърне в спомен, достоен да бъде овековечен.

Това не е извънредна изложба, която трябва да се отдели със специална тема, смята Валери Чакалов. Той обясни, че заглавието малко или много е подвеждащо, тъй като ние като хора работим с паметта и е основният аргумент и в изложбата. Паметта като социален проблем, като исторически, като визуален момент. Свързана е с образността, която двамата автори демонстрират своите визуални кодови памет в различни материи и структури. Дали ще е в рисунка, обект, видео, живопис или графика – всичко това е възможен инструмент за показване на това, което си таял в себе си толкова дълго и те е карало да се усмихваш. „Татко и аз” е една изключително силна работа на Стефан. Тя до най-малък детайл показва какъв е споменът за бащината фигура в неговите очи. Тя представя онези силни мъжки страсти, като лова,  на които само един татко може да научи сина си. Той ме е направил мъжкар, казва Стефан. В патрондаша вместо патрони са сложени тапи от изпитите бутилки с приятели, шампанското, изпито с жена и пурите, които са изпушени. Дръзки, но същевременно и крещящи творби. Всяка идея изисква материала, а не обратното. Има работа с кал, с въглен, с кафе и всичко това, защото единствено те могат да покажат първоначалната идея на автора. Дори остатък от кафена чаша на масата в събота сутрин може да разкаже толкова голяма история, която никой не подозира, че съществува на този свят. Едно запазено камъче от любимо място, макар и толкова студено може да стопли душата ти за секунда. Всяка една прашинка около нас може да прошепне своето минало и именно в тази сантименталност се носи духа на изложбата Трансформация на паметта в U-P.A.R.K.

Какво трябва да помним според Чакалов? Свойството на човека да забравя е сякаш по-хубаво, тъй като, ако трупаме всяка памет, всячески бихме се затруднили да възпроизвеждаме всичко, което помним, мисли той и допълва, че явно чрез изкуството се изчистваме от някои спомени и това е спасението. Паметта е остров, на който си стъпил и чрез изкуството се опитваш да го разнесеш из океана.
 

Деветият Международен фестивал на китарата даде своето начало снощи в  Балабановата къща. В първата вечер от фестивала на сцената застанаха италианския изпълнител, лектор и водещ на майсторски класове Алберто Месирка и френското дуо „Темиз”, което се състои от Флоранс Крьони и Александр Берну. Преди да започнат всички изпълнения публиката стана на крака, за да почете с едноминутно мълчание артистичния директор на Международния фестивал на китарата, Валентин Вълчев, който ни напусна този месец.

Щом светлините загаснаха публиката се пренесе в света на един от най-красивите инструменти, съществуващи на музикалната сцена. Китарата е като човешко същество – зависи как се държиш с него, то ще ти отговори със същото. Шансът на пловдивчани  да  бъдат на метър от едни от най-изявените имена в тази сфера беше повече от изключителен. Създаването на музика не е просто хващането на един инструмент. То е влагане на всяка една частица от себе си, напрягане на всеки мускул. Отдаване на целия ти живот в едно единствено нещо – свиренето. За това и щом чуеш виртуози от подобна величина, която снощи завладя Балабановата къща, единственото, което ти остава да направиш е да настръхнеш целия и да те е страх да помръднеш от стола си. Музиката е един език, който всеки човек може да разбере стига да го допусне до себе си. Отношението на публиката към концерта беше достатъчно красноречиво за класата, която се пропиваше в дървените греди на Балабановата къща. Нито един звънящ телефон, нито една светкавица, която да притеснява изпълнителите, нито един човек изкарал си телефона и просто търсещ нещо из него. Всичко до един бяха в плен на това, което чуваха и то нямаше как просто. Щом виртуозите свиреха сякаш дърпаха струните на твоята душа и това, което чуваш бяха викове на сърцето ти. Толкова красиви и споделени от всеки един.

Един инструмент сам по себе си е абсолютно нищо. Зад него трябва да стои човек, който не само разбира от работата си, но и човек с емоция, която не се страхува да сподели с целия свят. Именно подобна възможност ни дава Международния фестивал на китара и това неслучайно го прави едно от любимите на пловдивчани събития. Остават още само два дена от фестивала, които ще минат през имена като  Ле фрер медуз, Боян Дойчев и Шибил Бенев проект.

Един от младите частни пловдивски вузове – Европейският колеж по икономика и управление организира в София амбициозна „кръгла маса”, посветена на качеството, системите за управление и връзките на висшето образование с реалния бизнес. С нея Колежът финализира близо двугодишната работа по проект „Системата за управление на Европейския колеж – високо качество и отговорност”, финансиран от Общностните фондове на ЕС в рамките на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Наред с представители на целевите групи - на студентите, на преподавателите и на администрацията на Колежа, в пленарните и в панелните дискусии на Кръглата маса се включиха и представители на обществеността – работодатели, висши училища, синдикални дейци, фирми и изследователски центрoве по въпросите на подготовката и управлението на човешките ресурси.
Някои от представителите на бизнеса отправиха остри критики към системата на висшето образование в България – за откъснатост от реалния живот и абстрактно обучение, въплатено след време в диплома без особено значение. Прозвуча и точно обратното мнение на големи пловдивски работодатели – че частният сектор дължи на висшите училища много повече свежи идеи относно подготовката на кадрите.
Съвсем различно бе изнесеното пред участниците в кръглата маса официално становище на г-н Томчо Томов – ръководител на екипа български експерти, готвещи новата, напълно интегрирана в ЕС, „Информационна система за оценка компетенциите на работната сила в България по браншове и региони” (ИСОК). Сериозен интерес предизвикаха най-вече разработките на екипа на г-н Томов в насока стандартизиране квалификациите, знанията и уменията и професионалните сертификати, необходими за упражняване на професия в мащаба на целия ЕС. Според защитаваната от Томчо Томов в хода на проекта позиция, избраният от Европейския колеж и няколко други български училища подход е правилният. При този подход, научните институти и специализираните фирми изготвят секторни компетентностни модели; длъжностни характеристики; длъжностни компетенции и поведенчески индикатори. На тази база, вече от активността на самите ВУЗ зависи усъвършенстване на механизмите за връзка с работодателите; актуализацията на учебните програми и планове и квалификационните характеристики и т.н.
    По резултатите от Кръглата маса ще бъде публикувана отделна брошура. В нея ще бъдат отразени и изучените от експертите на Колежа в хода на проекта най-нови тенденции в стандартизирането на изискванията на основни стейкхолдери на пазара на труда в ЕС към проектите на ВУЗ за повишаване качеството на подготовката на кадрите с висше образование.
     

Двоен празник отбелязва днес Народна библиотека "Иван Вазов" - 135-тата си годишнина и 160 години от рождението на първия български енциклопедист и един от поддиректорите на библиотеката -Лука Касъров.Вече повече от век Народна библиотека "Иван Вазов" пази нашето културно писмено наследство. През тези дълги години български будители и просветители, между които Йоаким Груев, Найден Геров, Константин Величков, Иван Вазов и много други са дали своето сърце и усилия в създаването на Народната библиотека и движение. Още в първата година от създаването й Христо Кулеков дарява безценен ръкопис на Слепченския апостол - важен писмен паметник от световно културно значение. С това започва една от най-важните за развитието на библиотеката дейност - дарителската.Поради тази причина ръководството на НБ "Иван Вазов" връчи свидетелства задарение на днешните дарители.
Тържеството се откри с поздрав нанай-старото певческо дружество в Пловдив - "Ангел Букурещлиев". След тържествените приветствия и благодарствените слова, гостите имаха възможността да разгледат документалната изложба, посветена на Лука Касъров и да се докоснат до негови записки, архивни документи, бележки,ръкописи, както и с лични снимки,предоставени от наследниците на енциклопедиста. В експозицията присъстваше и първият български речник- "Енциклопедически речник" в три тома.
В памет на Лука Касъров днес се провед и Втори национален колоквиум „Последите на българската книга: Описи.Находки. Библиология“, в който участваха енциклопедисти и библиотекари от цялата страна.

Регионален етнографски музей – Пловдив представя изложбата „Акварели от Северозападна България” на Георги Терзиев.
             Откриването е на 4 ноември от 17:30 часа.
              Това е 22-рата самостоятелна изложба на Георги Терзиев. Част от нея е изложил през месец май в Националния Етнографски музей в София. Друга малка част от настоящата му експозиция намира място и на 19-тата му самостоятелна изложба, която е открита през месец април и продължава до края на август 2014 г. в Българския културен институт в Берлин, където художникът представя достойно както себе си, така и страната ни.
Всяка година през лятото Георги Терзиев посещава китното селце Горни Лом, откъдето е родом дядо му по майчина линия. Запленен е от дивната природа на този малко познат български край, известен в етнографските среди като „Турлашко”. На фона на прекрасните възвишения и долчинки се извива река Лом. Старите плевни, на повече от 100 години, напомнят за древни традиции от този позабравен български регион. Кристалният въздух, смесените гори и прекрасният природен синтез на фона на стожера на най-високия връх на западна Стара планина – Миджур, създават гледка, при която всяка една човешка душа би притаила дъх...!
„Чувствам се морално удовлетворен и щастлив, че мои произведения се намират в много страни по света: от Япония до Португалия, от Огнена земя до Канада, а от скоро и в ЮАР!”
Изложбата на Георги Терзиев ще бъде експонирана в Регионален етнографски музей – Пловдив до 14 ноември..

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…