
Капана.БГ
Престъпление от любов в премиерата на „Селска чест” и „Палячи”
Двойна премиера готви Държавна опера-Пловдив за началото на новия музикален сезон. На 2 октомври от 19 часа зрителите ще се насладят на едноактните опери «Селска чест» от Маскани и «Палячи» от Леонкавало, които са обединени от режисьорската концепция на доц. Нина Найденова. Класическата формула – “извършване на престъпление от любов” е представена в спектакъла от различни гледни точки и позиции. Действието се развива на едно и също място – Сицилия, земята на Честта, но е пречупено през погледа на Жената и през погледа на Мъжа. Внушение правят и гигантски кукли в мащаб 1:20, които се извисяват над изпълнителите на сцената.
Диригент на премиерния спектакъл е маестро Диан Чобанов, който е поканил тенора с международна слава Камен Чанев. Останалите партии са поверени на Мариана Панова, Таня Иванова, Стоян Даскалов, Михаил Пулиев,Петър Данаилов, Валерия Мирчева, Светлана Иванова и Марк Фаулър.
«Селска чест» и «Палячи» са ярки представители на италианския веризъм, за който са характерни използването на сюжети от живота на обикновените хора и стремежът за пресъздаване на действителността. Сценографията е на Иван Токаджиев, костюмите са на Николина Костова-Богданова, а хореограф на балета е Боряна Сечанова.
Билети за „Селска чест” и „Палячи” се продават на касата на Концертна зала и в Билетен център пред Общината.
Spirt & Spirit – Сезон 7 - Началото
"Литературният салон се превърна в културен контекст"
Започва поетичната рубрика на Ина Иванова
Spirt & Spirit вече се излъчва и онлайн
Тазгодишният литературен салон, провеждащ се в Петното на Роршах, стартира по-рано от обичайното. Обикновени литературните четения в приятна атмосфера дават началото си през октомври, но няма как да не се зарадваме, когато нещо толкова прекрасно започне с около 10 дни по-рано.
Началото на вечерта очаквано се постави от Александър Секулов. Литературният салон се превърна в културен контекст, заяви той, в мисловна лаборатория. Бе направена кратка ретроспекция около сбирките, станали любимо занимание на четящите хора от различна възраст. С радост, Секулов сподели, че е забелязал как издателите вече се борят за българските автори, подават им ръка и държат на тях. С тези сбирки се разнообразява и критическия контекст, допълни драматургът.
Първата литературна вечер за сезона започна с нещо особено приятно. Очарователната Ина Иванова започва да води своя рубрика. Няколко минути, в които ще представя стихове на големи автори, чуждестранни и български. Подборът им, както каза тя самата, е субективен, но пък великата поезия си остава велика, тъй че можем само да и се насладим. Подборът й за двама поети, които да представи на дебюта на рубриката си, достигнал до Чеслав Милош и Иван Методиев. От полския поет, Ина ни прочете „Това, което бе голямо“, „Стихотворение за края на света“ и „Тъй малко“. Чухме и Методиевите „Елементи“, „Вълче“ и „Космогони“. И това е моментът, в който не мога да се сдържа и ще ви оставя краткия текст на „Вълче“:
Страшен глад настана.
Проскимтя вълчето.
В скутите на мама
блъска си нослето.
Мама няма мляко.
Капка кръв му даде.
После го облиза.
После го изяде.
-Без да искаш, мамо,
направи го, нали?
Спри да виеш, мамо,
хич не ме боли!
И без да изпадаме в размисли и съждения относно по-горния текст, правим рязък завой, за да достигнем до същината на събитието, а именно „Моята Америка“ на Здравко Ангелов.
Ангелов е изключително интересен писател и събеседник. Баща е на 6 деца, живял е в Канада и Америка, а от две години пребивава в Англия. Сам определя себе си като „млад стар автор“, а причината за това е, че започва да пише на зряла възраст.
Интересна е биографията му до преди на напусне територията на страната. Занимава се с куп неща. Бивш преподавател по анатомия, журналист, имал е моментен сблъсък и с политиката, но бързо се е отказал от това си начинание. Активен и динамичен човек, точно каквато е книгата му. „Моята Америка“, както от самото заглавие можете да разберете, показва погледа автора над Щатите. Това е място, в което има всичко – от най-красивото до най-грозното, казва писателят. Страна, пренаситена от всичко. Най-вече от пейзажи, които сякаш се очертаха като една от основните теми на разговор за вечерта. Пейзажи от чисто географска гледна точка. Винаги сме казвали, че България е най-красивата и има най-хубавите пейзажи, но не е така, заявява Ангелов. Има толкова красиви места по света, но ние имаме сантимент към родината си и сякаш да кажеш в подобен контекст на разговор „българско“ е нещо повече от останалото, допълва той.
Безкрайни любопитен беше разговорът със Златко Ангелов. Знаете ли кое още е любопитно и интересно? Литературните срещи в Петното вече ще се записват и ще се излъчват по ArtTV (онлайн), което е огромно щастие за всички, които не винаги могат да присъстват на Spirt & Spirit. Ако случайно сте отсъствали на тази среща – наваксвайте.
Шесто издание на Mc contest в Move club
В края на отиващото си лято си дойде време и на шестото издание на Пловдив Mc contest. Превърналото се в традиционно, за града под тепетата, състезание ще забавлява на 100% публиката. Локацията е ясна – най-подходящият за случая клуб Move, денят е събота, а часът-22:00. Виртуозите на микрофона ще се съревновават по обичайните правила, каквито и през миналите години. За тези, които обаче не са запознати с тях, те са следните:
Участниците в контеста няма да правят freestyle , а ще представят по една тяхна авторска песен. Оценяването няма да става от жури , а от публиката. Подкрепата на вашия любим изпълнител става с талон , който ще получите на входа на заведението срещу 5 лв. Единствено с този талон имате право да гласувате , като това ще се случи по следния начин:
След изпълнението на всички участници се попълва на талона номера на изпълнителя , който предпочитате и го пускате в урна , след което гласовете се броят и който събере най-много гласове печели. Наградният фонд също зависи от вас феновете. Колкото повече хора се съберат , толкова и наградата ще е по-солидна: половината пари от входа ще се разделят на първите три места.
Ако все още има ентусиасти, които искат да покажат таланта си и да се позабавляват, не е късно. Желаещите да участват могат да пишат на лично съобщение на www.facebook.com/
Les Spritz и Кlaus Legal са на съвместно европейско турне
За нас е удоволствие да Ви съобщим и поканим на концерта на италианското дуо Les Spritz и френския електронен артист Klaus Legal в Пловдив на 28 септември, понеделник. Концертът е част от европейското турне на групите, единствен за територията на България и се организира от Сдружение "Общо Бъдеще". Благодарение на дарителска дейност, събитието ще е безплатно. Вижте по-долу презентация на артистите и прикачени снимки.
Les Spritz /Italy/ + Klaus Legal /France/ на живо в Пловдив на 28 Септември 2015, Понеделник @ .
Сдружение Общо Бъдеще открива есенния сезон с двоен концерт и предлага на пловдивската публика една незабравима вечер, включваща китарна музика от ново поколение и безкомпромисна електроника на живо.
Les Spritz са дуо от Месина, Сицилия, Италия и предлагат настойчив инструментален нойз-рок с привкус на деструкция. Определят се като смес между Shellac-Pneu-Don Vito-Jesus Lisard. Les Sprtiz са свирили на една сцена с познайници на тукашната публика: Staer, Daikiri, Don Vito... Китара и барабани, изкарани напред в интуитивно пътуване.
Klaus Legal e eлектронен артист от Франция, но казва, че живее в Тамбукту. Той смесва на живо аналогови синтезатори, вокали и светлини като цялото създава атмосфера на минимализъм и психиделика. Стилово Klaus Legal може да бъде оприличен като електронен и синтетичен пънк. Les Spritz и Klaus Legal имат и съвместен албум заедно, а общото им европейско турне е под надслов: "Зъвръщането на пристрастеното към кафето Зомби"
Концертът в Пловдив е единствен за територията на България, а благодарение на дарители, той ще е с вход свободен.
Начало: 21:00 часа
Вход свободен
Петното на Роршах
25-часов танцов маратон
Пловдивската танцьорка Ана Саласар, която живее и работи от една година в Созопол, се готви за пети поред танцов маратон.
Събитието е обявено за събота, 26-ти септември,19 ч. и ще продължи 25 часа, през които Ана ще изпълнява свои моноспектакли и импровизации, част от които с музика на живо. Необичайният спектакъл ще бъде излъчван директно по интернет, с цел събиране на средства за лечението на куче, намерено преди месец в много тежко състояние край Пазарджик.
Сцена на танцовия маратон е галерия eXAF на бул" Руски" 89.
Входът е свободен за публика през всичките 25 часа.
Wosh MC първи на Пост-Културната Сцена
„... и така на втория ден от октомври през далечната 2015 г. Посткултурното движение се е родило в топлата пазва на идейния Пловдив“. Така би следвало да пише в историографиите след години, когато си заслужим мястото там, Или пък не - може да се окажем най-вредоносното за кръвната система на страната ни движение и да ни има само по апокрифни харддискове, кой знае? Все още никой, но сме сигурни, че съвсем скоро всички ще разберем. Но стига толкова думи. Нека ви представим истинския им притежател.
Не сте чували за Уош? Едва ли.
На обещаващата маса (това ще е метафора за сцена) ще бъде сервирана инжекция пълна със затоплена течност. Съставки: думи, облечени в изящен синхрон, в компанията на режещо усещане към ежедневието, малко цинизъм, като от разочарован любовник, горест на млад нерез и истина, но недвусмислена, като срок на годност на кисело мляко.
Господар на церемонията – великоизящният мосю Wosh!
И!
Да, това е началото на пост-културната сцена.
Да, дойдохме.
Да, пригответе се.
Да, чакаме Ви, всички!
Изкуство, а не арт.
Не арт, а изкуство да!
Да изкуство арт, не а!
А, да!
Арт.
02.10.2015.
22:00
7лв.
Петното на Роршах
Електрическият стол, след който запазихме мълчание
Стефка Георгиева
Страшно е да си осъден на смърт. Може би. И вероятно заслужено.По-страшно е обаче присъдата да не се изпълни съвсем. Нямаше ток за електрическия стол на Александър Секулов. Това не означава, че нямаше мъртвец. Смърт имаше – смърт на глупостта.
Дебютният спектакъл на пловдивския писател и драматург събра стотици погледи. Изумени, ужасени, учудени, гневни, очаровани – имаше всякакви, но не и безразлични. Макар и самият Секулов да определя „Няма ток за електрическия стол“ като комедия в дадени моменти, някак не мога да се съглася с него. Това е един контрастен спектакъл на всичко, което сме гледали до момента върху театралните сцени у нас. За което можем да благодарим на режисьорското майсторство на Лили Абаджиева. Нещо ново, нестандартно и впечатляващо. Толкова контрастни са и двамата герои в представлението. И толкова, толкова добри са Калин Врачански и Краси Доков. Първият – престъпник, осъден на смърт, изключително интелигентен, четящ, умел манипулатор, който с лекота борави с думите, чиста проба Ханибал в някои моменти; вторият – чиновник, движещ се праволинейно, не чете и не се интересува, няма възприятия за естетиката, символ на системата и реда, екзекуторът.
Съвсем нова е темата, която се поставя в спектакъла. Не е никак лесно да се извърши смъртна присъда над какъвто и да било човек. Със сигурност обаче по-трудно е да бъде екзекутиран интелигентният такъв. Особено, ако той и самият екзекутор са последните човеци на тая планета. Кое е по-важното- вината, редът или бъдещето? Това ни бе показано и на самата сцена. Подсъдимият не само успя да се отърве волтажа, но и вмени на чиновника, че е болен, че няма ангел хранител, че всичко, в което вярвал до момента е една голяма заблуда. Но предизвика най-страшното- уби екзекутора си и остана вързан на стола. Осъденият на смърт екзекутира собствения си палач с думи, но и сложи себе си на гилотината. Интересни за наблюдение са връзките между апокалипсиса, който косвено ни е представен на сцената и библейските мотиви, преплетени в диалога между двамата герои.
И без да ви преразказвам повече какво се е случило – обърнете внимание на сценографията, която е истинско изпитание за Калин Врачански и Красимир Доков. Двамата са затворени в изолирана стая, в която след определен момент започва да се диша доста трудно, а спектакълът е с приблизително времетраене час и двадесет минути. Освен това, те не виждат реакциите на зрителите, не чуват нищо около себе си. Както в постановката – те са единствените и нищо друго не съществува около тях, само прах и пламъци. Те правят може би ролите на живота си в атмосфера на тотален вакуум. Това е достойно за възхищение. Като Калин Врачански е вързан през цялото време… Аплаузи, за което!
Няма как да не споменем и осветлението и музиката, които бяха невероятно допълнение към театралния спектакъл. Индъстиал музиката с вплетени звуци на животни, мъждукащата светлина и ултравиолетовите лампи нажежиха обстановката до такава степен, че на моменти публиката започна да подскача по местата си. Това е театърът, който наистина пържи публиката и я кара да мисли за всичко около нас. „Няма ток за електрическия стол“ е представление, което предизвиква дебати, дискусии, че на моменти и ожесточени спорове. Чия страна ще заемете вие – преценете сами.