Григор Велев е последния мохикан на българския сюрреализъм

Паулина Гегова

Галерия Възраждане е една от не толкова големите, но много симпатични изложбени зали, намираща своето централно място в Стария град. Симпатията й идва от това, че не е натруфена. Разбира се, нищо против лъскавите, аристократично-барокови галерии, но понякога може би е добре интериорът да е опростен и изчистен, за да не разсейва погледа от самото творчество, което показва. 

Точно там бе представена и изложбата на Григор Велев, Име в българското изобразително изкуство. 

Изложбата не отговаря на точно определени стереотипи. Тя е смесена. Макар че сюрреализмът преобладава, има и няколко попълнения в стилистика реализъм, под формата на портрети. Всъщност, можем да разделим идеологията на две под теми - сюрреалистични абстракции и киноманска част. Като във втората, главна атракция са картините, изобразяващи великия, безсмъртен актьор Чарли Чаплин. Наистина майсторски нарисувани, те имат своите особености. На всички, без една, Чарли е черно-бял, докато партньорите му, в лицата на хлапето от едноименния филм, сляпото момиче от "Светлините на града" и други, бяха цветни. Този контраст веднага направи впечатление на присъстващите и ги хвърли в размисли, относно концепцията на автора. 

"Нарисувах поредицата за Чарли защото исках да върна хората към миналото, но онова скъпо и мило минало, което ще докосне сърцата им. Той е черно-бял не само защото носи посланието на този тип филми, но и защото винаги е тъжният-усмихнат човек." - споделя той.

Да, отношението на Велев към иконата на нямото кино е много тънко и фино, но не много по-различно е и към родните величия. Портретите на Джоко Росич, Григор Вачков, Невена Коканова, Елена Петрова са изключително професионални и прецизни. Бледо синкаво-сивите цветове, придават една интересна нереалност в лицата им. Те изпъкват, но по един нежен начин. Този ефект до голяма степен е заради маслените бои, с които борави твореца, но от друга и заради самата му ръка, която знае как с лекота да си играе с четката. 

Колкото до останалите сюрреалистични картини, те наблягат на животинския свят. Преобладават слоновете, които според него все повече се превръщат в изчезващ вид. Е, слоновете на Григор са доста различни от тези, които сме свикнали да виждаме в природата. Розови, обсипани от цветни нишки, с детайли по самата кожа, във формата на човешки фигури. И не само! Котило, някак странно напомнящо за вещерска сбирка от Сейлъм, кученце, което спокойно можеш да сбъркаш с истинско, жаби и други. Фантазията в творчеството му е съчетано с огромна прецизност, което я прави не разпръсната и не хаотична.

Не беше никак учудващо, че посетителите останаха очаровани както от работата на Велев, така и от сдържания му, скромен характер, който по никакъв начин не изпъкваше и не парадираше. 

Изложбата ще продължи до 29-ти, този месец, а вратите на галерията са винаги отворени за вас.