Модерното изкуство взаимодейства с архитектурата и миналото на античния град

Окулусът на Емили Смит ни връща към духовното

Йоана Иванова

Съвместната изложба на шестимата художници, учили в университета Голдсмитс във Великобритания, е едно от интересните събития в града в момента. Творбите на младите автори, включващи арт инсталации, скулптори и живопис, се различават по тематика, материя и изразни средства, но това, което ги обединява е пространството на Баня Старинна. Подготовката на проекта е дълъг процес, отнел на участниците повече от година. За цялостното преживяване, създаването на самото изкуство и ролята на банята поговориха Емили Смит, Лиъм Хюз и Радослав Нинов – трима от художниците. 

Първоначалните дискусии относно изложбата са включвали споделяне на първи впечатления и асоциации с мястото и оставяне на въображението да се развихри относно това какво може да се сътвори с него. Значение имат не само физическите измерения и потенциал на пространството. Впечатление на лондончаните е направила връзката между банята и богатата история на града, куполовидната архитектура на сградата, рисунките останали по някои от стените, представата за какво е служело всяко отделно помещение, посетителите и т.н. Всичко това ги кара да си зададат въпроса дали чрез контакта си с банята могат да получат достъп до миналото.

Това създава две стратегии за работа – чисто практическия, физическия, измервания на пространството, вземане предвид неговата архитектура и от друга страна създаване на една художествена фикция, на един разказ, чрез творбите.

Работата до известна степен се оказва непредвидима. Раждането на идеята и нейното сътворяването са едно, но да я инсталираш на място е съвсем друго. Когато работиш с пространство като Баня Старинна можеш да останеш много приятно изненадан от резултата. Детайли като светлината, например, и как тя си взаимодейства с работата ти, могат да се предвидят само до определена степен.

Също толкова непредвидима донякъде е и интеракцията на публиката с изкуството. Тя е субективна и открита и това е възможно заради начина, по който определени творби са структурирани. Например, при инсталацията на Лиъм Хюз не всяко нещо трябва да стане по определен начин и с определена цел. Той може да остави някои неща, за които не е сигурен, да премахне, добави или размени определени елементи. Накрая творбата може практически да е завършена, но всъщност не е, защото е активна, хората си взаимодействат с нея.

Възприемането на още една творба е силно зависимо от взаимодействието на хората с нея. Това е изолираният окулус на Емили Смит. Първо, тя може да се разглежда отвън и отвътре, в най-добрия случай ще я разгледаш и по двата начина. Освен това, тя предизвиква различни асоциации и преживявания у всеки. Когато си вътре може да изпиташ чувство на нестабилност, дори на клаустрофобия. Първоначалната ти реакция е да се захванеш или опреш на нещо, но заради спецификата на материала това е невъзможно. Но погледнеш ли нагоре, светлината те успокоява и ти дава сигурност. Няма как да не асоциираме тази светлина с един духовен аспект, дори с първоначалото, даже и да не сме религиозни.

Възможността не само да се насладиш на изкуството, но и да се докоснеш до неговите създадели е уникална, особено когато говорим за модерно изкуство. Ако все още не сте успели да разгледате изложбата „Нагоре от реката”, можете да го направите до 12-ти май.

 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…