Учителят на Стефка Костадинова и Йордан Йовчев и партньорът му Ангел Щерев могат да ви усмихнат и в Апокалипсиса 

Колоритните стрийт музиканти с различен репертоар за всяка точка в града, на която свирят 

Паулина Александрова  

Докато всички медии занимават аудиторията си с „Шок и ужас” от настъпилия апокалипсис, дошъл в 22.22ч. с прогнозата за времето, ние ще ви давим в една приятна история за две лица от града, които всеки е срещал, чувал, но почти никой не познава лично. Дъждове и снегове „потапят” държавата в изненадващо пристигналата есен, а в техния дует те са дъждът и снегът, за да пълнят удавените души на пловдивчани с удоволствие. Представяме ви един от най-колоритните улични музиканти под тепетата. Можете да ги чуете и видите пред Пощата или в Стария град. Това са Ангел Щерев със своята китара и Стефан Григоров с акордеона си.

Събират се съвсем случайно. Един ден Ангел вижда Стефан да свири пред Пощата, което събужда интереса му и той се присъединява с китарата си. Започват все по-често да свирят заедно и междувременно стават приятели. Така вече година и половина са дует "Орфей" и забавляват пловдивчани със своята музика и артистизъм.

Свирят предимно стари градски песни, но когато са в Стария град задължително в програмата им има патриотични възрожденски песни, а щом са на хълма - не може без планинарски. Когато видим чужденци, свирим музика според националността им, разказват двамата музиканти. Стефан е и пътуващ артист, обиколил вече почти целия свят. Познава вкусовете на различните народи. Ангел признава, че е научил много от него.

Още като ученик в прогимназията Стефан мечтае да бъде музикант. Едно лято работи колкото може повече, за да събере пари за първата си китара. С времето обаче разбира, че неговата страст е акордеонът. Завършва Музикалното училище, където свири на тромбон. Висшето си образование получава в Биологико-Географския факултет на Софийския университет. 25 години работи като учител по география и музика в Спортното училище. Дал съм диплома на големи спортисти като Стефка Костадинова, Стоян Делчев, Йордан Йовчев, разказва Стефан. Не бях много строг учител, обичах децата и знаех, че на обич с обич се отвръща. Затова и до ден днешен мои ученици ме канят на гости, разказва Стефан.

Като по-млад е пътувал  до Турция, Сирия, Ливан, Египет, Русия, Тайланд, но работата му не позволявала да отсъства дълго от България. След като се пенсионирал, Стефан се отдава на пътуванията, като вече е обиколил почти целия свят. Пътува предимно с влакове и рейсове. Когато дойде студът в България Стефан стяга багажа и заминава да свири в чужбина. В последните години ходи редовно до САЩ. Бил е в Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго, Салт Лейк Сити,  Сан Франциско, Ел Ей, Лас Вегас. Бродил е из Мексико, Индия, покорил е с чара си Венеция, Париж, Мюнхен, Сан Диего, Холивуд, Аризона, изръчкал е Австрия, Германия. Най-много ми хареса в Тайланд, споделя Стефан. Там е красиво и много спокойно - няма завист, няма хора, които да ламтят за пари. Имах възможност да остана да живея в Тайланд, но носталгията не ми го позволи. На моята възраст ме заболи сърцето и искам да се върна тук, признава той. 
Чрез музиката пламва любовта между него и съпругата му. На една екскурзия пътуват заедно в  един и същ автобус и на Стефан, както винаги, му идва от вътре да засвири. По-късно, когато вече са заедно, съпругата му споделя, че когато чула музиката му, била омагьосана. Тя често ходела да слуша уроците му по музика в училището, защото пълнели душата й. Така покрай музиката, ние се събрахме, разказва с усмивка Стефан.

Музиката ме направи човек, казва Стефан. Знаете ли, всеки инструмент си има своята душа - една китара звучи по-меко, друга по-твърдо, както и акордеоните си имат различно звучене, но истинската музика излиза от душата на човека. Музиката е моят живот. Затова и станах уличен музикант. В България някои смятат, че това е просия, но според мен е занаят. Аз пренебрегнах вижданията на колеги и приятели и днес не съжалявам за това. В Европа имат съвсем друга представа за уличните музиканти. Малко по малко и тук проглеждат хората, доволства той.

Когато бил дете, Ангел редовно ходел на забавите, които се организирали в горичката на днешния парк Лаута. Там най-силно впечатление му правят музикантите. Започва да свири още на 10-годишна възраст. Винаги, когато виждал някой музикант, той запомнял мелодията и с нетърпение чакал да се прибере вкъщи, за да я подхване. Завършва висшето си образование в МЕИ и дълги години работи като електроинженер, но нито за миг не изоставя китарата. Като млад често правел серенади под терасата на любимата си, която по-късно става негова съпруга. Днес серенадите все още продължават със същия плам, но вкъщи. Ангел става уличен музикант, не за пари, а за удоволствие. Когато хората минават покрай нас, се радват, някои дори остават да попеят. Ние внасяме настроение, караме хората да се усмихват. Който пее, зло не мисли. Това не е случайна приказка, припомня Ангел. Музиката ме разтоварва, кара ме да не мисля за проблеми, тя събужда най-доброто у човека, допълва китаристът. Който е винаги усмихнат до уши и зарежда всеки минувач, дори когато се набира върху педалите нагоре по Отец Паисий или Съборна със старото си балканче и китарата на гръб.

Усмихнати и весели, двамата улични музиканти Ангел и Стефан са двама мъже, отдали се на тяхната най-голяма любов - музиката. Независимо от възрастта си те са с млад дух и с желание и хъс продължават да учат нови и нови песни. Свирят и в потоп, и в пек. Апокалипсисът- за него не знаят, но ги интересува, готови са да го посрещнат с инструментите си на Чифте баня или пред Пощата. Знаят, че точно с идването му те ще свирят и ще усмихват хората. Предпочитат да не се плашат с метеоролозите и медиите, а да заучават нови парчета. Ние им пожелаваме още дълги години да ни радват с мелодиите си и с духа си!

Актьорът удря отрезвителен шамар на обществото в моноспектакъла ВИП

По ироничен и комичен начин актьорът показва жалката картинка на неудачниците, тръгнали да стават ВИП-ове с цената на всичко

Аз живея същия живот като вас, случват ми се всичките тия гадости, които ви се случват. Живея в същата държава, в която разни нещастници, лицемери и олигофрени превърнаха в безкрайно дебело черво, гневи се Куката

Паулина Александрова

Проблемите на съвременното общество, болните амбиции и грешното схващане за ВИП-овете представи Мариан Вълев в моноспектакъла "ВИП" снощи в ДК "Борис Христов". В 15 глави, актьорът сблъсква истинската си самоличност и тази, която му приписват. Двата персонажа непрестанно преминават един в друг, противоречат си, понякога дори се карат помежду си, а границата между тях е почти неразпознаваема. Актьорът влиза в контакт с публиката, провокира я, като по този начин посланията му стават още по-силни.

Да погледнем живота от малко-по-различен ъгъл, да събудим у нас чувството за съпричастност и доброта. Това подканва Вълев в пролога. Да се погледнем честно в очите и да направим заедно едно прозрение за човешката природа и държавата, в която живеем, призовава Вълев. Да погледнем майките си, които цял живот са работели за тази държава, а сега умират от глад, да погледнем братята си, които се самозапалват по улиците, да погледнем децата ни, които цяла нощ висят в чалга дискотеките. Нека поиграем играта "Стани богат", но така, както се играе в истинския живот. Да си представим, че пред всеки от Вас има по един бутон. Ако го натиснете съвсем анонимно получавате веднага по 1 млн. долара, но 1 млн. хора губят работата си. Натискате го, получавате парите, а аз се самозапалвам пред очите Ви. Ще го натиснете ли, или ще чакате човекът до Вас да ви изпревари?, провокира хората в залата той.

В глава 3 "Вяра" Мариян Вълев показва духовната си страна, но по начина, по който той го умее - с псувни, с арогантност, с гняв, но с дълбоката си душевност и истинност, доближаващи се до познатия си образ на Куката, отричайки фалшивия позитивизъм и отчуждението. В библейската препратка за непорочното зачатие, той задава въпроса "Господ има ли патка? Ако има, колко ли е голяма?". Визирайки Христовите мъки отправя болезненото питане: „Ако Бог е способен да стори това на собствения си син, как очаквате да постъпи с всички нас?"

В следващите части моноспектакълът представя историята на един неудачник, тръгнал по пътя да стане ВИП, поставяйки жестоката слава над любовта и близките си. За изкривения му образ, да си хармоничен, означава да си богат. След поредния случай, в който героят му не успява да се прибере за годишнината си, успокоява съпругата си с думите "Скъпа, представи си ни заедно цял живот, аз и ти... на двойни смени в Мак Доналдс". Героят му мечтае да стане известен със самолетна катастрофа, в която е единственият оцелял. Така пробива в Холивуд. А по пътя на славата не може да се мине и без наркотиците, които Вълев представя със забавна реклама. Хуманните послания на великите холивудски звезди пък са да учим децата си да се развеждат, а жените - да ни духат по брутален начин, да бъдем мъжкари като унижаваме другите и да ставаме известни без да имаме качествата за това, махна с ръка Вълев.

С много ирония актьорът показа колко пошло е отношението ни към болката на другите. Когато ВИП-овете страдат всички скърбим, но когато малко дете умира от глад не ни пука,. Трудно е да ни боли за някой, който не е известен, тъжно констатира Мариан.

В поредица от иронични и забавни закачки той препраща към жълтините по негов адрес, към интервюта и кастинги, шегува се с части от кариерата си и дори със самия себе си - с фигурата си, с участията си, като казва, че приятелят му Захари Бахаров е с по-хубаво и запомнящо се име, а това адски дразни образа му. Мариян Вълев не пропусна и да си направи селфи и да изиграе култовия танц на Куката.

В моноспектакъла актьорът споделя страховете си да бъде бунтар докрай като отправя апела, че въпреки че системата ни е повредена, правилата все пак трябва да се спазват. Аз не се боря срещу системата, аз съм част от системата, и аз също съм овца като вас. Аз живея същия живот като вас, случват ми се всичките тия гадости, които ви се случват. Живея в същата държава, в която разни нещастници, лицемери и олигофрени превърнаха в безкрайно дебело черво, гневен бе Вълев.

На финала Вълев казва за образа си "Аз съм просто огледало, в което виждате собственото си отражение". А преди падането на кулисите дойде и най-силното послание - картина на фабрика за обработка на бройлери от унифицирани хора роботи с маски на лицата като метафора на съвременния робски труд, на преклонението, на масата. Бъдете смели, не бъдете роби! В земята има хляб и гроб за всеки от нас! Така завърши Мариан Вълев, а след това падна на колене и се поклони на публиката.

За по-малко от час и половина актьорът улови всяка болна тема, всяко гнило звено от съвременния жесток живот, всяка човешка низост и глупост. На моменти забавен, на моменти ироничен, на моменти обладан от демоничен гняв, но с дълбоко откровение и истинност. В началото Вълев си пожела да направим едно прозрение за човешката природа и вдъхновение и да си тръгнем малко по-добри. След спектакъла, хората отвориха очите си и напуснаха Дома на културата с будната си съвест.