Арт проектът на Фондация “Стоян Камбарев” гостува в кино КОСМОС                          

Точно 10 години след излизането на съвместния им хит “Когато всичко свърши”, Деси Тенекеджиева и Миро ще представят нов арт проект в Пловдив, като един от избраните 5 града в страната.

На 8-ми април от 19 часа в култовото пловдивско кино КОСМОС, публиката ще може да се наслади на страхотен концерт-спектакъл  с филмова музика, мултимедия и да види изложба с художествена фотография, която ще продължи до 15-ти април. Входът е свободен.

“Благодарим сърдечно за гостоприемството на младия екип на кино КОСМОС- едно прекрасно открито арт пространство за съвременна култура, изключително подходящо за провеждане на изложби, пърформанси и концерти. А и няма как да подминем любимия Пловдив, като бъдеща европейска столица на културата. Това ще е последният ни концерт от поредицата, която направихме. Навсякъде бяхме изключително топло посрещнати от публиката, която препълни всички зали. Целият екип заедно с  Миро, страхотните ни млади певци Mr. VOG и Весела Янева и музикалният бенд начело с маестро Страцимир Павлов, сме много щастливи от големия успех на този толкова интересен експеримент - 12 музиканта, 17 филмови песни и композиции, 17 специални мултимедийни видео клипа и 33 фотографии, всичко това вдъхновено от любовта ни към киното. Изпълняваме едни от най-любимите филмови песни и музикални произведения и се опитваме да разкажем историята им лично. Защото изкуството е точно това- умението да разказваш истории по свой собствен начин. Прекрасно е и че има европейско финансиране към Министерството на културата, благодарение, на което такива идеи биха могли да се осъществят.”- сподели Деси Тенекеджиева, която е и продуцент на проекта.

“Живот като на кино” е арт проект на Фондация “Стоян Камбарев” и събира в едно музика, кино и художествена фотография, като дава поле за изява на над 100 както утвърдени, така и млади артисти, музиканти, художници, фотографи, които Фондацията подкрепя.

Музикален продуцент на проекта е композиторът и диригент Страцимир Павлов, който е носител на Голямата награда за полет в изкуството на Фондацията преди две години.

Oсвен младите певци и звездите Деси и Миро в концертите участват Борис Казаков /контрабас/, Валери Ценков /ударни/,  Чавдар Гочев- Чарли /китара/ Стоян Роянов-ЯЯ /кларинет, саксофон/ и Струнно трио 3V в състав Божидар- Матео Бенев /цигулка/, Ганчо Ганев /цигулка/ и Олена Мушинска /виолончело/.

Изборът на лентите, вдъхновили проекта е селекция от филмови течения, маркирали миналия век - италиански неореализъм, френската Нова вълна, златните години на холивудското кино, независимо европейско кино, филми на режисьори със силен артистичен почерк, филми с актьори създали легендарни образи.

Ето и някои от филмите, чиято музика ще прозвучи по време на концертите: “Кабaре” и “Ах, този джаз” на Боб Фос, „Списъкът на Шиндлер” на Стивън Спилбърг, „Циганско време” и “Ъндърграунд” на Емир Кустурица, „Закуска в Тифани”на Блейк Едуардс, “Магьосникът от ОЗ” на Виктор Флеминг. Единствената българска филмова песен, включена в проекта е на незабравимата Мария Нейкова от шедьовъра “Козият рог“ на Методи Андонов.

Визуалният артист Димитър Дачев е отговорен за мултимедийната част на концерт-спектакъла със специални кадри заснети, по време на снимачния период на фотосесиите.

Известният арт-директор Мариета Ценова е фотограф на 33-те кадъра, вдъхновени от шедьоврите на световното кино и дирижира тази част от проекта. Фотографиите не са точни възстановки на филмовите сцени, а са повлияни от атмосферата на филма, от даденостите на локацията, от участниците в кастингите, от тяхното излъчване и поведение.

Проектът „Живот като на кино“ е сред десетте одобрени за финансиране проекта по Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства“ на Европейското икономическо пространство  и бе избран от Министерството на културата на Република България измежду 240  други кандидатури. Фондация „Стоян Камбарев” има 10%  самоучастие в общата стойност от бюджета на проекта. Изпълнителен продуцент на проекта е Активист 38, а официален комуникационен партньор Публисис Груп България.

На 24-ти Април, Liberty 420 организират марш в центъра на София, под надслов "Свобода за конопа"

Паулина Гегова

Платформата "Информирано несъгласие" предоставя на пловдивчани повече от интересни теми за дебати. Приземният етаж на Петното на Роршах винаги се изпълва с ентусиасти, които желаят да разискват казуси, да намерят общ език и решение. Снощи за първи път дебатът се превърна наистина в несъгласие. Причината бе тема, която от стотици години вдига на крака обществото и изправя косите на властта - наркотиците! Разискването трябваше да се съсредоточи само върху марихуаната, но някак, по естествен път, разговорът се разшири, което породи и доста негативи в присъстващите. Защо? Защото е медицински доказано, че канабисът не е наркотик и не бива да бъде слаган на едно с опасните халюциногени или пристрастяващи вещества, водещи често до летален край. Но, за да бъде всичко изрядно, ще разгледаме всички страни на срещата.

Гост на събитието беше Димитър Карагегов, основател на Liberty 420. За тези, които не са запознати 420 е кодов термин, използван като начин за упоменаване употребата на канабис. Произлиза от Калифорния през 1971г. и до ден днешен се ползва като жаргон за пушене на марихуана. Самата организация Liberty 420 е съставена от либертарианци, които вярват в личната свобода и собствения избор. С тях може да се свърже всеки, който има проблеми с наркотиците. Създали са и App, в който можете да отбележите местата, на които сте били преджобени от полицаи. Те се борят за две неща - декриминализация или легализация на марихуаната. Двете се различават по функция с няколко важни елемента. При декриминализацията употребата и притежанието на трева все още се смята за неправилно, но няма да ви арестуват ако ви хванат да пушите на обществено място. Може да ви съставят иск или да ви напишат глоба, но до там. Легализацията, от друга страна, е регламент. Означава пълна липса на престъпност в дейността на употреба и продан. Билката ще може да се продава легално в магазини или cofeshop-ове, но води със себе си акциз, данъци и прочее, което за канабис културата не е много желателно. Макар че историята напомня за времена, като да речем 1951-ва, когато в Америка много граждани са плащали данъците си с бали коноп. 

Всъщност войната срещу наркотиците и растението, от което се извлича опиум започва преди много години в Щатите. Много жени са ползвали хероин по време на месечния им цикъл за намаляване на болката и успокоение на нервната система, а най-зависими са били китайците, които са се водели и най-многобройните дилъри на дрога. Правителството е пробвало по много начини да се отърве от тази плява, но така и не успявали. Точно затова се организирала международна конвенция, където се решава, че наркотиците са незаконни. Смешното е, че пет - шест години по-късно, хората, които финансират полицията за борбата им срещу наркотиците, са същите тези китайски дилъри на опиум. По-късно идва и сухия режим - забрана на алкохол, забрана за наркотични вещества, забрана на всичко що се смята за вредно. В тези дни най-популярният начин да приемаш опиум е бил опиумния чай, който е десет пъти по-лек от морфина. Причината за забраната на канабиса е главният шеф на федералното бюро за борба срещу наркотиците Хари Анслингер, както и Уилям Хърст - първият създател на медийна империя в началото на 20-ти век. Той инвестира луди пари в гора, за да прави хартия от нея, вместо от коноп. И тъй като всички останали му бъркат в бизнеса, почва да пропагандира във вестника си, че марихуаната е вредна. Минава още време, а расизмът почва да намалява. Борбата за граждански права се засилва, а на власт е Ричард Никсън. Президентът е измислил най-удобния начин да арестува хора неприятни за властта - чрез употребата на наркотици. Под ножа попадат чернокожите, хипитата и всякакъв вид активисти, които са против режима и системата. Всичко това води до провал, заради няколко фундаментални фактора - не можеш да налагаш забрана на личната свобода, нито да пренебрегваш човешката природа. Не може да се каже, че има престъпление, ако няма жертви. Но най-големият проблем е, че потентността на наркотичните вещества се качва, от което се появяват мръсни заместители, много по-вредни от чистите субстанции. Точно те са и причината за толкова смъртни случаи. Когато имаш наложен запор, почваш да търсиш вратички, а тогава за дилърите е безкрайно лесно да ти пробутат боклук, който уврежда в пъти повече организма ти. 

Но да се върнем на марихуаната. Тя се придобива от изсушените женски съцветия на някои видове коноп. Тази част на растението е покрита с жлезисти власинки, които отделят капчици смола, състояща се от различни терпени, канабиноиди и други вещества. Сортовете растения са много. Най-често срещаните цветове са зелено, сиво, лилаво или кафяво. Рядко се среща и жълт сорт. Най-опитните учени определят качеството според сорта. Тревата може да се пуши, да се вари на чай, да се извлече смолата и да се направи хашиш или да се добави в храни. Методи толкова, колкото и въображение. Двата главни вида коноп са Сатива и Индика, влияещи по различен начин на организма и настроението. Сативата повдига тонуса, повишава енергията и води често до безпричинен смях. Индиката, от друга страна, успокоява, насочва ума в по-задълбочени мисли и води до сънливост. 

Полза: медицински доказано е, че тревата е полезна за много болести. Разбира се, няма да ги излекува напълно, но ще подпомогне лечебния процес. Използва се най-често при епилепсия, множествена склероза, рак, автоимунни заболявания, болежки, безсъние, синдром на Турет, псориазис, повръщане, липса на апетит и други. Смята се, че не е пристрастяваща. Рядко "тревоман" ще прескочи бариерата и ще се превърне в активен наркоман. Ендокамабиноидната система се намира в майчината кърма. Съществува и, така наречения, Индустриален коноп, в който няма THC и от когото не се напушваш. В България той е незаконен.

Вреда: събиране на кръвните граници, повдигане ритъма на сърцето, ускоряване на шизофренията, ако човек е податлив към това заболяване.

Като цяло канабисът се апликира най-често с реге културата, която наслагва идеята за разбирателство и мир. Знакът на листото се превръща в емблема, подчертана с цветовете червено, жълто и зелено. 

Освен в Ямайка, декриминализация на наркотици съществува и в много европейски държави като Португалия, Холандия, Чехия, Швейцария. Поради този факт се наблюдава намаляване на употребата и зависимост.

България е следващата държава, която се бори за легализация поне за медицински цели. На 24-ти Април, Liberty 420 организират марш в центъра на София, под надслов "Свобода за конопа". Надяват се много хора да дойдат от всички възрасти, като разчитат повече на младото поколение. Реално това бе и една от причините атмосферата в Пост-културната сцена да се нажежи. Засегнаха се спорове между поколенията, между родители и такива, които нямат деца, между лични страхове и научни доказателства, между притеснения за това, колко точно е правилната дозировка, къде е границата и кой е правилният подход ако детето има проблем, а не може да се обърне за помощ към този, който му е дарил живот. 

Ние не се наемаме да даваме мнения, нито да съдим грешна ли е употребата на канабис или не. Това е индивидуален избор и всеки трябва да го направи сам за себе си. Това, което можем да посъветваме е да не се прекалява и да не се използват субстанции, без предварителна информираност, независимо дали са наркотици, алкохол, народо медицина или лекарства. Знанието е сила и точно чрез него може да контролираш решенията си. Дали е логично да бъдеш арестуван за притежание на зелена цигара? Дали е незаконно да си отглеждаш в домашни условия? Дали едно растение е повод за многогодишни правни проблеми? С други думи - Марихуаната: престъпление срещу кого?

За седма поредна година в града под тепетата се провежда „Здравей, Здраве” с мисията да популяризира здравословния начин на живот във всички негови аспекти- физическо, емоционално, ментално и духовно здраве. Тази година фестивалът ще се проведе в дома на културата „Борис Христов” и градската градина, където са  събитията в програма „Движение и спорт”. Организаторите са подготвили силна програма от лекции, практически занятия, работилници, йога и двигателни практики, музикална и артистична програма. Всичко това с движещата енергия на СПОДЕЛЯНЕТО. Всички лектори и модератори,  водещите практики и медитации, както и самите организатори са доброволци, които споделят своите умения с гражданите и гостите на Пловдив, а входът е безплатен! Фестивалът е обичан и популярен форум на живеещите в България наши и чуждестранни граждани, които имат интерес и желание да живеят, мислят, чувстват и работят здравословно. Тази година енергията и вниманието на организаторите и над 65 лектора са насочени изцяло към децата-които носим вътре в себе си, като вътрешни деца и тези, за които като родители, баби, лели, учители, по-възрастни приятели отговаряме. За мото на фестивала е избрано: ДЕЦАТА В НАС, ДЕЦАТА ОКОЛО НАС.

На земята от последните 10 –20 ина години се раждат нови деца с отворени сетива, със събудени духовни умения, тяхната чувствителност и познания изискват от нас по-възрастните, правилно отношение. В лекциите са засегнати теми, които могат да насочат родителите и учителите към едно по-адекватно взаимодействие с децата на новото време като например: как да създадем здравословна среда за тяхното отглеждане, как да организираме според фън шуй детска стая, какви са принципите на Оренда педагогиката, какви превантивни мерки да вземем при опасност от употреба на наркотици. На темата за наркотиците е посветена дискусия, на която водещи психолог и психиатър ще отговарят на въпроси. Интересни теми се отнасят към родовата памет и неродените деца към мисълта преди зачеването и пренталното развитие на децата, както и житейската мисията на родители и деца от ранна възраст и много други. Към 40% от лекторите за първи път се представят на форума, а темите в огромната си част са новаторски. Програма „Спорт, йога и движение” представя много богат избор от спортно-двигателни практики, танци, релаксиращи техники. Тази година има предвидена зала за провеждане на медитации, на които водещи духовни практици ще водият лечебни медитации.

Фестивал „Здравей, Здраве”ще се проведе на 16 и 17 април 2016, Пловдив, Дом на културата „Борис Христов” и е повече от събитие, то е мисия на която са се посветили професионалисти от различни сфери, обучавани у нас и в чужбина, в това число и лекари. Организира се от екип доброволци ведно с Община Пловдив и Общинска фондация „Пловдив 2019” и напълно отговаря на духа на този древен град: ЗАЕДНО, толерантно и вдъхновяващо, с грижа и любов за всеки.

Пълната програма и подробна информация за фестивала на www.zdraveizdarve.org

Името е познато с лукс на достъпни цени. 

Чанти и аксесоари, изработени от най-висококачествени италиански естествени материали се продават в над 14 страни по света

Ценителите на изискани кожени изделия ще имат възможността да пазаруват със стил в новооткрития фирмен магазин на световно известната българска марка NERI KARRA, който отвори врати в Новотел Пловдив през месец Март. 

Името NERI KARRA е познато с лукс на достъпни цени. Чанти и аксесоари, изработени от най-висококачествени италиански естествени кожи с марката NERI KARRA се продават в над 14 страни по света. Кoжени изделия с безупречно качество, непреходна класика, елегантно излъчване и съвременен дух. 

Създадени от Нери Карра с любов и внимание към всеки детайл, мъжките бизнес чанти притежават завиден комфорт и визия, вдъхваща уважение. 

Предизвикателни, изискани, с индивидуалност и финес, дамската колекция чанти и аксесоари на NERI KARRA вдъхновява с пищно разнообразие от изящно съчетани форми и цветове. Всяка жена заслужава удоволствието да придаде неоспорима елегантност на облика си с чанта, изработена  от  NERI KARRA, за да очарова с класа и стил.

Моля, заповядайте да разгледате нашите колекции в детайли в Новотел Пловдив, магазина до рецепцията на централния вход на хотела и на web адрес: www.nerikarra.com

Жестомимичният език е изкуство, приличащо на танца, чрез което изразяваш себе си посредством движението на тялото

Представете си, че слушате нежна музика и шумът на листата. Или пък звукът на движеща се вода, детски смях, нечии стъпки… А можете ли да си представите никога през живота си да не сте чували тези звуци? Може би ще ви е по-трудно, отколкото предполагате. Дани Новкова обаче, не ги е чувала. Никога. Тя е родена глуха, но това и пречи да се радва на живота такъв, какъвто е.

Дани е едно безкрайно слънчево момиче, заредено с толкова позитивизъм, че няма как да не поемете от нейната енергия. Тя е студентка в Пловдивския университет в специалност Финанси и е единственият нечуващ студент в града под тепетата. Обясни ни, че макар и да не чува, се е научила да чете по устните ако се говори ясно и отчетливо. Понякога взима записките на свои колеги, от които се подготвя за изпити. Сподели ни още, че може би й е малко по-трудно да се справя с ученето, отколкото на другите студенти, но това е само защото нито един от преподавателите не владее жестомимичния език.

Само преди два дни Дани организира нещо магично в творческия квартал Капана. Събитието се нарича „Танцът на тишината“ и бе своеобразен курс по жестомимичен език. На втория етаж на PLOVEDIV се събраха достатъчно хора, за да изпълнят цялото помещение, а за някои от тях дори столовете и диваните не достигнаха. Никой обаче не си тръгна, а с интерес насядаха по земята около Дани, за да я изслушат. Сред присъстващите имаше дори една медицинска сестра, която има огромно желание да научи езика на движенията, за да се разбира по-лесно с глухонемите пациенти.

По време на „Танцът на тишината“ Дани показа различни клипчета, сред които, на едно от тях бе заснета синеока котка. Дани обясни, че синеоките котки всъщност са глухонеми, но това прави ли ги по-различни от останалите? Показа и таблица на буквите и кой жест с ръка на коя буква от азбуката отговаря. Дори ни показа, как да кажем на някой, че го обичаме само с един жест.

Студентката с радост се съгласи да разговаря с нас и ни обясни, че прави това, защото иска да намали бариерата, която съществува между хората. Целта и е броят на преводачите да се увеличи, за да може общуването да бъде безпрепятствено и улеснено. Тя обича да се чувства полезна и може би именно за това не се отказва от идеята си и иска да продължи да води още подобни курсове.

Езикът на жестомимиката наистина много прилича на танц. Владеещите го танцуват с тяло в пълен синхрон със заобикалящата ги тишина. Езикът е не просто средство за комуникация, а изкуство, чрез което можеш да изразиш себе си. Нека го научим и танцуваме заедно!

Австрийската режисьорка Урсула Хорнер от няколко седмици поставя „Хофманови разкази” в Пловдив. Енергичната дама е възпитаник на Университета по музика и сценични изкуства във Виена, била е асистент на Роман Полански, водила е детски предавания в ORF. В ранните си години е участвала в над 30 постановки във Виенската опера, а по-късно започва да режисира мюзикъли и опери в Европа и САЩ.  Нейният вълшебен спектакъл „Хофманови разкази” от Офенбах вече е поставян в зала 1 на НДК, а сега ще заживее отново с изпълнителите от Опера Пловдив на 13 и 27 април.

Урсула Хорнер споделя: „Ако в други опери има моменти, в които ти доскучава, то в „Хофманови разкази” хармонията между музикален текст и сценично действие е перфектна. Отначало до край, музиката на Офенбах пленява и интригува”.

За Урсула Хорнер работата й в Oпера Пловдив е изпълнена с вдъхновение и удовлетворение. Емоционална, артистична, тя се задъхва от вълнение като описва образите в  „Хофманови разкази”. Започва първо с Хофман – „роля, която изисква от певеца да има в гласа си всички нюанси – от лирично, през драматично до героично звучене. Партията на Хофман е много трудна и безкрайно дълга – той е отначало до край на сцената.”  За меломаните в Пловдив ще е наслада да чуят първия тенор на Софийската опера – Костадин Андреев, който има зад гърба си над 30 централни оперни партии.  Баритонът Михаил Пулиев ще поеме четирите роли на Злото. Той е негативният образ в постановката, който отрича всичко и е като сянка на Хофман – непрекъснато го спира във всичко, до което се докосва и му внушава, че греши.  Любовните музи на поета Хофман се изпълняват от сопраните Станислава Иванова, Светлана Иванова, Евгения Ралчева и Марияна Панова.

Урсула Хорнер е в Пловдив с постановъчен екип от Македония - художник на декора е Мария Ветероска, худжник на костюмите е Мария Пупучевска, а на осветлението – Васил Лисичов.  В репетиционните зали кипи творчески процес на няколко езика – български, немски, английски и македонски, но без услугите на преводач. Пловдивската публика ще има възможност да се наслади на оперна визия, която наистиа е на световно ниво.  „“Хофманови разкази” е незавършена опера, затова съществуват много различни версии. Няма как да кажем,  това е оригиналната версия. Затова ние режисьорите имаме свободата да се намесим. И това е прекрасното, защото колкото и пъти да  гледаш тази опера тя никога не е една и съща.”, споделя режисьорката.

Диригентът Диан Чобанов  познава е работил с Урсула Хорнер и познава добре полета на въображението й. За себе си е решил да се лиши от драматичното звучене на оркестъра, към което предразполага музиката на романтизма. Търси по-ефирното звучене и го обяснява със самата драматургия на приказките. В тях има заложено много хумор, динамика в действието и това изисква по-голяма лекота в интерпретацията.

Билети за „Хофманови разкази” от Офенбах се продават на касата на Концертна зала, в Билетен център пред Общината и онлайн в eventim.

Обществото трябва непрекъснато да напомня, че проблемите не бива да се решават самолично: Снежана Фурнаджиева

Паулина Гегова

В навечерието на най-християнския празник, Великден, Дружество на Пловдивските Художници, представя смесена изложба със звънкото име „Цветове”. Изложбата ще се открие на 05.04.2016-та година и ще продължи до края на месеца. Тя е част от Културния календар на Пловдив и се провежда всяка година. Тя е пролетна, но и Великденска. Носи духа на пробуждането. В нея взимат участие 71 художника от всички възрасти със 117 творби, включващи графики, пейзажи, декорации, кубизъм, пластики, портрети и други.

Разговаряхме със Снежана Фурнаджиева, която ни разказа повече за произведенията. Като цяло тази година липсва мрак и борба. Цветовете са ярки и в същото време приглушени. Най-цветните са на младите художници, които носят усещане за свежест. Сивите нюанси, пък, са признак на мъдрост и задълбочена философия. В картините има устрем за работа, за развитие. Боите наслояват ценности за стремеж към чистота, за това да отстояваме корените, културата си, да носим позитивизъм и радост в душите и сърцата си.

Изкуството е крехко, но съпротивлението му поражда още повече идеи, сподели г-жа Фурнаджиева.

В изложбата присъстват и два посветени портрета. Авторът на единия е Васил Стоев, който е нарисувал портрет на Димитър Киров. Другият е творение на Матей Матеев, който е увековечил гения Владимир Димитров Майстора.

Една от най-провокативните и значими картини е на самата Фурнаджиева. Озаглавена „Кости”, тя представлява срутения тютюнев склад на „Одрин 8”. Художничката е крайно разстроена от съдбата на културния паметник. За нея това е кощунство. Гледайки към руините вижда само едно – кости!

Обществото трябва непрекъснато да напомня, че проблемите не бива да се решават самолично. Ако излезе нещо добро от цялата ситуация, то бе, че пловдивчани показаха своята инициативна активност.

Изложбата наистина е впечатляваща и заслужава да се посети. Разнообразието от цветове, празнична атмосфера и ярък живот ще ви оставят в захлас.