Валери Чакалов и Стефан Божков са имена в арт средите, които щом чуеш отделно можеш да си сигурен, че това което предстои като изложба ще бъде велико. Когато обаче се съберат двамата в една обща изложба единствено е възможно да се равни на Големия взрив съчетан с Деня на страшния съд в художествените рамки. Двамата предоставиха една Трансформация на паметта на пловдивчани, показвайки какво по-точно се крие в главите им и кое е заседнало там за достатъчно дълго  време, че да се превърне в спомен, достоен да бъде овековечен.

Това не е извънредна изложба, която трябва да се отдели със специална тема, смята Валери Чакалов. Той обясни, че заглавието малко или много е подвеждащо, тъй като ние като хора работим с паметта и е основният аргумент и в изложбата. Паметта като социален проблем, като исторически, като визуален момент. Свързана е с образността, която двамата автори демонстрират своите визуални кодови памет в различни материи и структури. Дали ще е в рисунка, обект, видео, живопис или графика – всичко това е възможен инструмент за показване на това, което си таял в себе си толкова дълго и те е карало да се усмихваш. „Татко и аз” е една изключително силна работа на Стефан. Тя до най-малък детайл показва какъв е споменът за бащината фигура в неговите очи. Тя представя онези силни мъжки страсти, като лова,  на които само един татко може да научи сина си. Той ме е направил мъжкар, казва Стефан. В патрондаша вместо патрони са сложени тапи от изпитите бутилки с приятели, шампанското, изпито с жена и пурите, които са изпушени. Дръзки, но същевременно и крещящи творби. Всяка идея изисква материала, а не обратното. Има работа с кал, с въглен, с кафе и всичко това, защото единствено те могат да покажат първоначалната идея на автора. Дори остатък от кафена чаша на масата в събота сутрин може да разкаже толкова голяма история, която никой не подозира, че съществува на този свят. Едно запазено камъче от любимо място, макар и толкова студено може да стопли душата ти за секунда. Всяка една прашинка около нас може да прошепне своето минало и именно в тази сантименталност се носи духа на изложбата Трансформация на паметта в U-P.A.R.K.

Какво трябва да помним според Чакалов? Свойството на човека да забравя е сякаш по-хубаво, тъй като, ако трупаме всяка памет, всячески бихме се затруднили да възпроизвеждаме всичко, което помним, мисли той и допълва, че явно чрез изкуството се изчистваме от някои спомени и това е спасението. Паметта е остров, на който си стъпил и чрез изкуството се опитваш да го разнесеш из океана.