Stern няма нужда от представяне. Пловдивчани го познават, ако не лично, то поне неговия почерк, но ако искате малко по-задълбочена информация, истинското му име е Механджийски. Димитър Механджийски! Той е част от PYROTECHNIX CREW. Заедно момчетата, превърнаха града в едно по-цветно място, изрисувано от - до не просто с тагове, а с истински картини, произведения на изкуството, но със спрей, вместо с боя. Разходете се из някой подлез, преминете по уличката зад Драматичния театър, огледайте фасадите на училища и сгради. Няма как да ги пропуснете, те са индивидуални и неповторими. Спомняте ли си вятърните мелници? Техни са! А рисунките в Kапана? 

Вчера клуб Basquiat предостави на Димитър възможност за една вечер да се отдели и да покаже самостоятелните си произведения. Стените на приятното, изпълнено с атмосфера и хипарски загадки заведение, бяха украсени от неговите творби, които не просто допринасяха за доброто настроение и галеха любителското око, но и носеха послание, при това доста видно и натрапчиво без да е взискателно, така че всеки да го разбере. 

Платната на Механджийски събират в себе си световете на хората и природата, маетриалното и духовното. Те са изпълнени с дуалистичния характер на света, в който живеем. Върху тях той е изобразил красноречиво унищожаването на майката природа, която ако има късмет се рециклира, но в крайна сметка целта на това и резултатът са едни и същи – да се напълни нечий джоб. Една от творбите му особено ясно изобразяваше това – дърво, растящо от сърцето на майката природа, по чиито клони вместо листа, висяха окачени банкноти. Сякаш това е живият апокалипсис на растителния свят, който ни заобикаля, но който никой не възпира. Някои от посетителите имаха други интерпретации на творбите му, но резултатът бе един – десетки хора изпълнили заведението, които размишляваха и обсъждаха творбите на един от най-добрите гарфити майстори у нас. Разбира се, не можем да не споменем и двете пластики, с които ни изненада Митака, който са се появили на бял свят съвсем скоро.

Каквито и асоциации да предизвика във вас, няма да останете безразлични, няма да наблюдавате аморфно, ще вдъхвате от аромата на творчеството, поднесено по толкова интерконтинентален и достъпен начин. Достъпен, защото е безплатен. Нужно е просто да завъртите глава и да съзерцавате. Кой не би желал един по-красив град? Аз лично, очаквам с нетърпение повече от тях.