Истинските автентични носии в Пловдив са тези, които може да открием в Стария Град, казва дизайнерката Стефка Тончева
Стреми се да отговаря на изискванията на всеки район при работата си
Паулина Гегова
Стефка Тончева е завършила Професионална гимназия по облекло „Ана Май” , специалност дизайн. Почнала с шивашко ателие, съдбата я насочва в малко по-различна от мислената посока, а именно – изработването на народни носии.
Всичко се случило когато, случайно или не, от ансамбъл „Луди, млади” я посетили и поискали да им ушие носии за състезание по избран от тях модел. Това бил първият сблъсък на Стефка с народните традиции, но любопитството й позволило да свърши чудесна работа. По препоръка, следващите й клиенти били танцьорите от състав „Бъклица”, а малко след тях и хорът на Иван Спасов. Така, тя се влюбила в специфичното естество на този вид дизайн и тотално преобразила ателието си в тази насока. Сега то се намира във Форум Тракия, кръстено семпло на собственичката си „Стефи Стил”.
След като уших костюмите за състав „Бъклица” ги гледах на фестивал в Пазарджик. Когато ги видях облечени в моето производство, се разплаках от умиление, споделя Стефка, която гледа на бранша не като бизнес, а като удоволствие.
Но тя не спира с изработването на готови модели, а започва да създава свои собствени като се стреми да спазва изискванията на различните региони.
В нашият, Тракийски регион преобладават много разновидности на кройката и цветовете. Женската носия е червена с цветя по деколтето. Престилката също е бродирана с цветя. Това е класиката, но освен нея може да е карирана, раирана. Освен червеното, място си намират и бялото, зеленото и жълтото. Колкото до мъжката – тя се състои от бяла риза, с червена, жълта, зелена или черна бродерия. Елекът е червен или на каре, с черни гайтани. Червен пояс, потурите са черни или кафяви, калпакът също е черен.
Интересен факт е, че съвсем малка част дели Тракийските от Родопските тертипи. Ако в Пловдив й поръчват тракийска носия, то в Асеновград, който е само на тридесет минути с кола, желаят родопска.
В днешни дни има голям интерес за носии. Поръчват ми ги за сватби, кръщенета, от време на време за абитуриентски балове, за рожденни дни, за Нова Година. Това е много хубаво, защото се запазват традициите. Но колкото до младите, при тях нещата стоят по-различно. Най-често клиентите ми са улегнали хора. Малка част от тийнейджърите се интересуват от родното, макар че съм оптимист в това отношение и мисля, че тепърва подобни дрехи ще ги впечатляват. Малките деца също са любопитни. Често когато мине майка с дете покрай магазина ми, малчуганите искат да влезнат и да разгледат, обяснява Стефка.
Освен българи, интерес и вдъхновение се поражда и в чужбина. Там милеят за българското, затова доста от поръчките й заминават извън границите на страната. Такъв пример е българка, женена за немец. Семейството отваря български ресторант в Германия и поръчват на Стефка носии за персонала, както и народни покривки, кърпи и прочее. Когато германецът видял изработките бил страшно очарован от красотата и разнообразието на българските носии.
Стефка Тончева работи сама. Само една жена й помага с бродериите. Платовете взима готови, а когато намери автентични, купува и тях.
Истински автентичните носии в Пловдив се намират в Стария Град. Останалите работим с готови платове. Едно време всяка жена сама е шиела носията си, в която е влагала собственото си творчество. Всеки елемент е бил от значение. По престилката, например, се е разбирало дали е все още мома, дали е женена или с деца. По потурите на мъжете пък се разбирало колко заможни са. Колкото по-набръчкани са те, толкова по-богат е собственикът им, обяснява още Стефи.
Самата изработка на носия е трудна и отнема време. Нужна е голяма прецизност и голямо търпение, за да придобие завършен вид. Стефка работи на шевна машина, а понякога и на ръка. При мъжките носии прешива гайтани. Калпаците й са от естествена или еко кожа, според желанията на клиента. Платовете, които използва са вълна, памук, лен, ширит и дантела. Има хора, които държат на шаяк. Някои модели са с бродерия. Но най-трудно от всичко са орнаментите. Освен по собствените си модели, работи и по поправка на стари и автентични носии.
Впечатляващо е как и в 21-ви век все още има хора, които се занимават с народните традиции. Влизайки в едно такова ателие може да ахнеш от разнообразието на кройката, цветовете и моделите. Чувстваш един уют и гордост, че си българин. А имаме крещяща нужда от принадлежност към собственото и родното. Към корените ни и когато виждаме, че те все още се почитат, това ни прави щастливи.
http://kapana.bg/index.php/atelie/item/6336-traditziite-na-narodnite-nosii-sa-vse-taka-zhivi#sigProIde49d70e6b0