Художникът се върна в U P.A.R.K. със сценографските си проекти

Пламен Панев: Карамфилов бе като господар в театъра, той изгради своята утопия и замина към нея

Опитвам се напълно и докрай да обезсмъртя баща ми чрез словото, зачете части от романа си Колене Росен Карамфилов

Явор Гърдев, Елин Рахнев и Асен Мутафчиев гости на събитието

Сценографските проекти на Кольо Карамфилов оцветиха галерията му U P.A.R.K. снощи, в изложбата "Кольо Карамфилов и неговите театрални утопии". Събитието, част от съпътстващата програма на театралния фестивал „Сцена на кръстопът“, събра приятелите на големия маестро, качил се на онази голямата сцена горе през януари. Там бяха много театрали, много бъдещи такива, много ценители на изкуството. И най-близкият му човек- синът Росен Карамфилов. Гостите в арт пространството видяха сценографиите от Хамлет и Отело, правени в Украйна с емблематичния Жолдак, проектите му за Маршрутка, Кукувица, Ние, врабчетата. Не е бил човек, божество е бил, коментираха режисьори и актьори, застанали мирно пред сценографските скици на Карамфилов.

Кольо можеше да обяснява света чрез театъра.Разбрах това, когато преди 15 години правих постановка в Театър 199 и го поканих за сценографията. След три дни той ми донесе музиката за спектакъла, а не сценографията, както аз си я представях. Той успя да ми осмисли с музика пространството на моя спектакъл. В театъра Кольо бе като господар. Мисля, че неговата утопия не издържа докрай, а се реализира. И днес действително като гледаме тези неща слагам Кольо редом с Жан Жак Русо и Кампанела, но в сферата на театъра. Така че осъществените неща на Кольо ще останат, благодарение на това, че той не се спираше, нямаше покой. Той и затова изгоря- защото изгради своята утопия и замина към нея, каза пред гостите на събитието режисьорът Пламен Панев. 

Пред сценографските решения на Кольо, окачени по стените в U P.A.R.K.се изправи режисьорът Явор Гърдев. Синът на Лиза Шопова (последната съпруга на Карамфилов) и Христо Мутафчиев- Асен пък помогна на доведения си брат Росен Карамфилов в подредбата на листовете, от които той зачете части от романа Колене, посветен на художника. Асен е тръгнал по стъпките на дядо си Наум и вуйчо му Христо- днес той играе в „Госпожа министершата” на сцената на Дома на културата. В книгата на Росен Карамфилов пък той разказва съня си, в който татко му Кольо се свързва с него, за да му разкаже, че там, на голямата сцена горе, прави филм с Фелини. Лентата се казва „Актрисата” и вече е готова.

Адски щастлив съм, че всички вие сте тук и че книгата, за която може би сте чули, в последните осем месеца просто ме хвана за гърлото и още не ме е пуснала. Не е ясно кой ще оцелее- аз или книгата. Но това няма никакво значение, защото още на първите 20 страници  осъзнах, че това е най-прекрасното нещо, което съм правил. И в същото време най-страшното. Защото един син да осъзнае, че освен баща си е изгубил и най-добрия си приятел е още по-страшно. И в романа Колене ако има нещо, което съм се опитал да направя, то е напълно и докрай да обезсмъртя баща ми чрез словото. Направих опит и да ви покажа един Кольо Карамфилов, който малцина от вас си представят, че съществува. Защото всички говорят за сценографии, театър, скулптура, живопис и всичко това, което той правеше, но ако се замислим Кольо  може да бъде обобщен с една дума и тя е Дух. Защото ако има нещо, което даваше сила и мощ на неговото изкуство то това е огромният му дух. И аз може би и след 140 години няма да мога да свикна на говоря с него в минало време, защото така го усещам. Усещам го в себе си постоянно, каза преди да зачете първата глава от романа си Росен. 

Той е изцяло документален. Няма измислени герои, измислени сюжети, няма фикция. Всичко е изживяно и е минало през сърцето ми. Този роман всъщност е едно безсъние. И една инсомния, защото в момента, в който аз се опитвах да си легна от януари до днес, чувах в главата си гласът на Кольо, който ми казваше едни определени неща. И си казвах: Мамка му, нямам друг изход да се излекувам от тази загуба и болка, ако не я изпиша. Така се роди Колене всъщност, допълни Росен. Една част от главите в романа са извън основното повествование-те  носят имена на картини на Карамфилов. Идеята за това е на редактора на романа Елин Рахнев, който също бе гост на изложбата и четенето на Росен снощи. 

Ако има нещо, което може да победи смъртта, то е живота. А ако има нещо, което може да победи живота- то е любовта, обърна се към любимата си Йо Росен. Това, че Кольо не е тук в момента, не е случайно. Страданието е вселенско, но то не е всичко. Романът Колене го казва, допълни младият Карамфилов. Очаква се книгата да излезе през декември, за 51-я рожден ден на Кольо Карамфилов.