Продава уредбата, която починалият ѝ брат ѝ е подарил за рождения ден, за да може да събере пари да се видят

Това не е просто любовна история. Това е разказ за живота такъв какъвто е – несправедлив, разочароващ, но пък осъзнаеш ли, че всичко зависи само от твоите действия и всичко стои единствено в твоите ръце, то тогава Съдбата може да се оттегли.

Тя се казва Александра, а той Джон. Тя е от Пловдив, а той от Шетланд, което е остров над Шотландия. Щом питаме гуугъл какво по-точно е разстоянието между двамата, то той ни отговаря с нескромните 5000 километра. Началото на тази история датира от ноември 2014, когато тя разцъквайки из нета попада на негов пост в блога му. Как наближава Коледа, което не му е един от най-любимите празници, но различно от всеки подобен пост, той осмива и себе си и своите виждания, което всъщност я и впечатлява. Решава да му пише „Харесвам те” и от тръгва всичко.
Започват да си пращат музика, чатят си всеки ден, до момента, в който тя е сама в общежитието, скучно ѝ е и му предлага да се чуят по скайп. В един момент се чудиш дали изобщо да му вдигнеш, а после са минали 4 часа от разговора, въпреки че знаеш, че сутринта рано имаш работа за вършене, разказва тя. От този разговор нататък се знае – в 19:30 те се чуват по скайп. Няма значение къде са, кой е около тях или какво се случва. Имам си Джон аларма, всеки ден в 19:30 сърцето ми започва да бие по-бързо, така че дори не е нужно да си гледам часовника вече. След втория им разговор той я кани на гости, но тя отказва, за това пък той си купува билет и април месец каца в Пловдив.
Всичко у тях се разваля – спират ѝ тока, пералнята и тя се разваля, но пък всяко зло за добро, нали така? Оказва се романтично посрещане на летището, макар и никой да не е желал нещо подобно. Говорили са си преди това как ще реагират, но колкото повече се скъсявало времето, толкова по-несигурни са ставали в реакциите си. Щом го вижда, побягва към него и го прегръща и просто си стоят така. Нейните приятели започват да ръкопляскат, а от там и всички хора на летището, точно като на филм.  Разбира се в началото всичко им изглежда нереално. За първи път виждаш човек, който те познава толкова добре на думи, но не и на докосване. Все пак, щом остават сами, разбират защо той е пропътувал целия този път.

Любов ли бе да го опишеш – явно да, защото думите не стигат да бъде описано това, което двамата дават като заря щом седнат един до друг. Той сега отново е в Шетланд, но след месец идва тук. Завинаги. Предвид обстоятелствата са преценили, че той може да изостави всичко там и той да се премести, пък и Алекс не е от хората, които биха  си тръгнали толкова лесно от България, а на него тук му е харесало много. Идва момент, в който осъзнават, че все пак тя трябва да отиде поне за малко, за да се срещне с роднините му и после двамата заедно да се върнат тук и да имат някаква основа, върху която да стъпят, но нямат пари. Той работи, а тя не иска да се чувства като поредната „имам си гадже чужденец, който да ме издържа”, за това сега продава всичко. Дрехи, книги, картините си. Дори е успяла да продаде уредбата, която починалият ѝ брат ѝ подарява за 12-ия ѝ рожден ден. Всички ѝ казват, че е луда, но нали в това е смисъла на любовта? Тя е талант и го осъзнава, така че продава това, което може да сътвори. Добър художник, може да тъче килими, а гласът ѝ е като на самодива. В София успява да се впише в една банда, с която до сега само са репетирали, но на 20 юни им предстои дебют на сцената и то в Пловдив. Исках да е тук, защото това е моят град, с моите приятели и искам първо пред тях да се покажем, споделя ни тя и си личи колко е щастлива, че колегите ѝ по музика не са имали нищо против това. Целият вход от концерта ще отиде за Фонд „Любов”.
Това са то отношенията през 21 век – интернет наистина събира сродните души. Въпросът е дали те са готови да поемат нещата в свои ръце и да направят всичко, за което мечтаят възможно.

3 comments

  • Comment Link Ефстахий Гьоргиев Ефстахий Гьоргиев Юни 06, 2015

    Историята наистина е много хубава и трогателна.


    "Тя е талант и го осъзнава, така че продава това, което може да сътвори."
    Да разбирам, че може да прави уредби?

    "Дори е успяла да продаде уредбата, която починалият й брат й подарява за 12-ия й рожден ден."

    Аре гледайте си писанията, че бряст тва плаши вече.

  • Comment Link койазли койазли Юни 05, 2015

    страхотни сте, наистина...много попътен вятър ви пожелавам

  • Comment Link невиинтересува невиинтересува Юни 05, 2015

    дейба и грънчовете....

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…