Арт-сцена „4хП“ (Пространство за паратеатрални приключения в Пловдив) е новото арт пространство, позиционирано в самото сърце на Стария град – на ул. „Съборна“ 2 (над Туристически информационен център 2). Новият културен център отваря врати още в началото на декември с богата програма, която включва постановките „Ах, Бродуей, Бродуей“, „Невъзможната Ти, Невъзможната Аз“, „Албена или убийството на красивото у човека“, „Ромео и Жулиета, сонет безсмъртната любов“ и „Снежанка“.Директорът на театъра, Николай Георгиев, застана пред Ирен Петрова, за да разкаже за КАПАНА.БГ за работата в новото пространство, за изследванията и защо понякога се предаваме като артисти.

Много дръзко определяте работата, която ще се извършва в новото пространство, като "приключение". Какво точно разбирате под това определение? Какви ще бъдат тези приключения и кой ще се впуска в тях?
- Приключението е нещо, което винаги завършва добре, защото предварително ние не му слагаме никакви параметри, никакви задачи. Това е просто свободен ход на радостното ни усещане, на желанието ни да вървим, да бъдем това, което сме и да не си задаваме излишни въпроси, които спират енергията.

Казвате, че не го рамкирате. А имате ли някаква предварителна идея, концепция както да се случва при всяко едно събиране?
- Разбира се, че имам. Там просто ще се случва. А всяко случване е неопределимо. Всяко случване е необяснимо. То е изненада, която те грабва на крилата си и те понася. Ако това е възможно в живота, а е възможно, всичко сме го изпитвали, то още повече това е възможно на сцената. Нещо повече. Това е същността на живеенето.

Смятате ли, че пространството е от основополагащо значение за работата или е необходима точно определена атмосфера, която да предразполага към отваряне на вътрешните пространства на човека или това може да се случва навсякъде?
- Пространството е едно - изначално, вътрешно. Това, в което живее нашият вътрешен човек. Това, което е автентично, адекватно и определя същността ни. Дали с това пространство ние ще навлезем във външни пространства, на определен дизайнер или някакви архитектурни решения, това пространство остава непроменено. То е гъвкаво, то се поддава, мачка. И в това поддаване, в това негово преминаване през друго, външно пространство, то набира още повече енергии. То се оформя още по-устойчиво и още по-приключенско.

Йежи Гротовски нарича театъра "лаборатория за изследване на човеците". Вие какво точно искате да изследвате? Имате ли някаква цел, до която да доведете отделният човек?
- Гротовски се е концентрирал върху изследването на актьорите, но той, както знаем, премахна понятието актьор и го замени с понятието човекът-актьор. Така че, ще следваме неговата линия и неговата посока. Ще изследваме човекът-актьор. Това взаимодействие между техническото, между формата, навика, комфортното, по-познато, с онова, което не познаваме. С онова, което е предизвикателство. Което може да бъде и такова, и такова. Но в почти всички случаи то е точно такова, че да може да се случи изненадващо онова, което се случва за първи път. То не е повторение на нещо. Който мисли, че случването в изкуството е да повтори нещо, което знае, да повтори някакво свое случване от живота, за съжаление не се случва. Само, когато тръгнем по непознатия път и само нашето желание да видим светлинката в тунела, това ни определя като готови да приемем всичко, да се поддадем на всичко, да преминем през всичко и да претворим всичко в онова, което е най-съществено за нас.

Смятате ли, че е възможно да сме винаги тук и сега? Не само на сцената, а и в живота. Винаги да случваме като за първи път.
- Сама очертахте разликата между случването за първи път и случването като за първи път. Това са две различни неща. Случването като за първи път, в известен смисъл е само подобие на случване. Който не може да случва за първи път, се задоволява със случване като за първи път. Това е все едно да сте много жаден, да няма вода и да изпиете някакво хапче, което утолява жаждата. Да, може да я утоли, но няма да го направи по този начин, че да изпитате удоволствие от това, че задоволявате жаждата си с истинска вода.

За колко време може да бъде усвоена магията на случването?
- Няма определени срокове, защото всеки един от нас, всяко тяло - и външно и вътрешно е коренно различно и именно неговите свойства, параметри, особености, определят за колко време конкретното тяло може да се научи на това и да го постига.

Защо актьорът понякога се предава? Къде точно се крие разковничето на провала?
- Това първо не го прави само актьорът. Човек също се предава и също не може да си отговори къде става падането и неставането. Защо се предава? Защото актьорът живее и твори в гранична ситуация. Както знаем от нашите философи, които третират сцената като гранична ситуация, това е онзи миг, в който ние не можем да решим определена ситуация. Тоест, опита, който имаме, нашия стар опит, не действа. Той не ни дава решение. И затова в този миг, ние трябва да прескочим границата и да започнем да трупаме, с оглед на новата ситуация нов опит. Именно новият опит е нов ключ, който може да отвори дори и старата ситуация.

Това би могло да има и психотерапевтичен ефект. Намирам доста прилики с психодрамата. Дали театърът в този си вид, би могъл да ни свърши и тази работа?
- Психодрамата не е първия формат, който има психо-лечебни свойства. Всяко нещо, което освобождава, което отключва блокираните неща - емоции, чувства, ако желаете дори и телесни неудобства. Всяко нещо, което отключва има терапевтични моменти и помага в това отношение. В живота това е много по-трудно, докато изкуството само по себе си, защото е над нещата, над реалността, там терапевтичното може много по-лесно да се случва и да действа. Много по-малко в изкуството са задръжките, блокажите. Ние се блокираме от реалните неща. Тези, които изкуството предлага, които са пътуване към синьото на небето, към безматериалното, към онова, което е въздух и атмосфера, която предразполага. Там терапевтичното е част от това. Там живее, там му е почвата, където може да вирее.

Това е и метод за разкриване и развитие на личността със задължителен катарзисен ефект.
- Това е узряване на вътрешната идентификация. Човечеството все повече страда от липса на идентификация. Ние всички си станахме подобни, заприличахме един на друг. Изчезнаха онези най-личностните и най-единствените неща. Именно това е причината, подари която 2000г. се е състояла една световна конференция на умните глави, която поставя въпроса: защо след като познанието за природата, космоса, човека и неговото вътрешно поле отиде толкова далеч? Защо ние все още работим със старите форми на изкуство и култура? И създава движението за квантова естетика. Именно това, с което започна разговора - приключението е част от квантовата естетика и култура. Така че в Пловдив, в "4хП" ще се случват квантови неща. Няма да има сюжетчета, разкази, а ще се случват неща, които няма как да ги определим, няма как да ги обясним. Защото всяко определение и обяснение ги обезсмисля.