Сашо Секулов откри новата година на литературния салон Spirt&Spirit и представи първата за 2015 книга – „Сънувани” на Владимир Левчев. Той, като автор, е вече познат на литературния салон, но дори за пореден път на сцената в Петното Владимир си призна, че идва не само с удоволствие, но и леко притеснение, заради сериозността на публиката. „Сънувани” е сборник с разкази, написан от перото на поет. Вътре няма да намерите нищо автобиографично или биографично. Реални ситуации, хора или места, дали музата за един художествен текст. Преди всеки разказ има и година, която успява да помогне на читателя да добие максимална доза достоверност, макар и тя също като разказите да е с фалшиво биографично звучене. Ето, този е от 1960 година, а няма как да съм го написал, когато съм бил на три години, смееше се Левчев.
Като поет си признава, че едва след четиредесетата си година се е насочил към прозата и има едва няколко публикации във вестници от 90-те години. Макар и богатата ни история именно в разказите, това е най-непопулярният жанр в момента, за сметка на поезията, която последната година избухна из книжарниците. Повече хора пишат поезия, отколкото да четат поезия, казва Владимир. И направи сравнение с друго изкуство, казвайки, че няма как да пишеш музика, ако никога не си чувал такава. Казва, че има много млади автори с талант, че публиката трябва да се радва на това многообразие, тъй като има за всеки по нещо, но сякаш в никакъв случай не би могло да се каже „Той е геният на нашето време”. Но това оправдава с липсата на национален комплекс в младите. С факта, че макар и всички да казват, че не четат много, то е точно обратното. Богата литература, богат достъп до такава и интерес. Има интернет, който макар и омразен на поколенията , помага на младите да се изразяват, да публикуват и да четат повече. Дори разказите ми са по-четени в интернет, отколкото издадени на хартиен носител, казва той. Казва, че този наплив на автори му напомня за някогашните гето класове в Щатите, на които е преподавал. Всички са искали да стават рапъри или баскетболисти, но от всички само един би могъл да се превърне в истинска звезда. Сам вижда как интернет е помогнал не само на младите автори да покажат своето творчество, но е върнал и десетки утвърдени вече на фронта. Но макар и да казва, че творецът е винаги егоист, което неимоверно води до самореклама и себеизтъкване заключва, че изкуството се ражда в тишината. 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…