Днес тя се бунтува срещу корупцията, срещу неправдата, срещу криворазбраната цивилизация

Не може така всички да избягат навън, защото така е най-лесно, подчертава музикантката

 

 Милена Славова беше черешката на тортата на днешното раздаване на наградите от наскоро провелата се Цветна Олимпиада. Рок кралицата на българската музика за пореден път разпя публиката с вечните си хитове "Истина" и "Ха-ха". За свободата на артиста в нейните очи, за бунта и носталгията към родината тя разказа пред Аня Петрова за КАПАНА.БГ

 

Като артист как би коментирала случилото се в Париж?

Имам чувството , че се върнах два века назад с това, което се случи, защото не мога да си представя, че хора в сегашно време могат да имат горят от такава омраза и въобще да вярват в такива глупости, да бъдат толкова агресивни  и да са жертва на някакви заблуждения, че да се стига до такива крайности. Потресена съм, това е отвратително и наистина съм възмутена как може в днешно време да се случват такива работи. 

Като музикант чувстваш ли се свободна?

Чувствам се ограничена. Според мен винаги съм свободна, никой не може да ми заприщи духа, това си е моя лична свобода. Но се чувствам ограничена поради това, че има много безсмислени неща, с които за съжаление ние се въртим малко в затворен кръг от години и не можем да открием изхода. Не можем да излезем от този кръг, за да се развиваме, било то по финансови причини или поради някакви глупави  други приоритети – в един момент хората трябва да избират дали да си купят хляб или дадат пари за билет за концерт. Така че това нещо абсолютно потиска музиката, развитието й и въобще културата. Това е проблемът в България, иначе тук имаме свобода отдавна, поне като го сравнявам с това, което беше преди 90-та година. 

Кое е най-хубавото, което се е случило от тогава според теб? 

Много хубави неща са се случили от тогава. В моя личен живот детенцето ми е едно от най-хубавите неща, но и много други хубави неща са се случвали. Не мога да се оплача, че живея лошо, но това, което ме натъжава е, че държавата е объркана и много хора не са щастливи тук, поради точно тази какафония и това, че управниците горе пречат на организацията и реда в държавата. Тъй като те дават лоши примери с това, че са корумпирани, например.

Кои са променливите и непроменливите в изкуството?

Това, което идва и си отива са разни бизнес проекти. Примерно, от музикална гледна точка е много на мода медиите да бълват звезди. Те ги създават и тези звезди нямат никакъв път после, а просто падат от високо. Това за съжаление е от ден до пладне, защото те са напомпани и самите медии експлоатират таланта на хората. Лъжат ги, правят си предаванията, след това тези хора от сцената падат много отвисоко. Това за съжаление е факт. Това, което хората имат нужда да слушат е това, което им остава в главата. Да не давам примери, но има български хитове, с които сме израснали. Аз лично също знам такива и според мен нещо, което по подобен начин ти е въздействало в живота и си го спомняш до ден днешен – това ти остава. Такъв тип песни, които ти въздействат, които са част от твоята душевност. Дали са бързи или бавни – няма значение, важно е, че са ти намерили вибрациите по някакъв начин. Те те образуват като личност и ти продължаваш напред, носейки си ги в живота. 

От какво ти омръзна и срещу какво се бунтуваш? 

Винаги се бунтувам срещу корупция, срещу неправда, срещу криворазбраната цивилизация. Срещу купуването на гласове много се бунтувам и не мога да разбера , като всички знаем, че това е измама защо продължава да се толерира . Крадецът вика „Дръжте крадеца” – така се получава.

Какво би посъветвала младите? 

Ние сме една държава, която трябва да се оправи. Не може така всички да избягат навън, защото така е най-лесно – да избягаш и да забравиш. Нека този кът, който е със страхотна природа все още, остане или се върне. Аз страдам от една хронична носталгия и където и да отида по света, винаги се връщам. Мисля си, че трябва да заразя всички с тази носталгия. Когато си идеалист, колкото и да ни е крива държавата, се връщаш тук. Искаш да живееш тука. Имаш нужда да я оправяш. Мисля, че като има много такива хора тук ще се оправят нещата. 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…