Миналото лято е озвучавала на най-големия световен фестивал за изкуства в Единбург

Спестява пари от излизания, пътуване, социален живот, че понякога и от храна, за да си сглоби собствен модулен синтезатор

Паулина Гегова

Истинското име на Поли-чан е Поли Петрова. Тя е родена и отраснала в Пловдив. Винаги е искала да има собствен прякор, но хората с кратко име не винаги получават такъв. Но тя има силно развит афинитет към японската култура и сама е пришила наставката "чан" към името си, която демонстрира близки приятелски отношения в Япония. От там, всички я запомнят така и това се превръща в нейн псевдоним, а може би и в истинската й същност. Същност всестранно развита, но най-тясно свързана с музиката и киното. 

От малка обича музиката. Свирила е в групи, опитвала е да намери съмишленици, хора, с които да твори, но градът бързо и се струва тесен, затова взима кардиналното решение, не само да напусне него, но да напусне и цялата държава. Кандидатства "Музикална технология" в Шотландия, където я приемат и така заминава за Глазгоу. 

"Не исках да живея в Лондон. Нямах финансовата възможност, а и нещо ми подсказваше, че ще намеря това, което търся именно в Глазгоу - този пост-индустриален мрачен град, който дори и на Великден не ще да е слънчев". 

В Шотландия животът й наистина се преобръща на 180 градуса. Губи айляшкото си, типично за пловдивчани, его и започва да влага много повече време и труд в образованието си. Глазгоу е малък град, което й помага да се интегрира бързо и лесно да се запознае с много хора от индустрията. Първоначално почва да се занимава със записи и sound дизайн за игри, но след това заснема няколко филма със сестра си, които в момента участват във фестивали по света. Един от тях е представен и в Кан. Те се озаглавени Iscariot и Shadow of Dara. Миналото лято е озвучавала на най-големия световен фестивал за изкуства в Единбург. 

С течение на времето, Поли забравя любовта си към акустичната музика и се влюбва в електронната.

"Това е музика, която преди безочливо считах за музика за друсалки. Музика бедна на цветове. Чак сега започнах да я разбирам". 

Почва и тя да прави авторска музика. Да спестява пари от излизания, пътуване, социален живот, че понякога и от храна, за да си сглоби собствен модулен синтезатор. Междувременно се занимава с озвучаване на концерти и снимане на филми. Сега завършва, а дисертацията й е филм, който се казва "The Glasgow underground music scene". Той показва реални аспекти от сцената на електронната музика, но и прави сравнение между Детройт, Глазгоу и Берлин. Има идея и за нов кино проект, който разказва за полу-сляп катерач, по истински случай. Тази идея идва от любовта й към скалното катерене, което е една от най-големите й страсти. Винаги когато се прибира на родна почва, отделя време да катери тепетата в Пловдив. 

"Занимавам се с музика и филми, защото искам да повлияя на хората. Имам толкова много неща за казване и понякога през различни медиуми успяваш да оставиш по-голяма следа". 

Поли е изключително лъчезарен и цветен човек. Обича да експериментира и да търси същината на всичко, което й грабне окото. Мила по душа, с широка усмивка, която трудно може да бъде заличена от лицето й. Преди години, често можехте да я засечете на центъра да танцува с огнено ветрило. В тези моменти, тя изглеждаше почти нереална. Мечтае хората в България да станат по-позитивни. Да не се влияят от работите на другите, а да гледат себе си, да се развиват и обичат.