Работата с деца ти дава страшно много. Както ти ги учиш, така и те учат теб

Паулина Гегова

В България и частност Пловдив школите за изкуства не са малко, но дали са на добро ниво? Истината е, че любовта към изкуството се заражда още от невръстна възраст. Но освен да се заражда, тя трябва да се наторява и поддържа жива, иначе има опасност да избледнее. Затова са и школите, частните уроци и тренировките. Като в спорта е – ако не практикуваш, няма да се развиеш. Точно затова Нора Маршаха, балерина в Държавна опера Пловдив, създава свое студио, в което да раздава опита и професията си на деца, без да ги осакатява душевно.

Нора има интерес към танците от малка. Първоначално се е насочила към спортни танци, но първото й влизане в залата я стресира и се отказва от този стил. Явно балетът е нейното призвание, макар и всичко да почва на шега. От познати разбира, че ще има прием за паралелка по класически балет в НУМТИ „Добрин Петков“. Първоначално не проявява интерес, но на втория прием решава да се пробва. Явява се и я приемат! Постепенно се влюбва в балета. Имало е моменти, в които се е колебаела дали да продължи да се занимава с това изкуство, но магията така я е обладала, че има нужда да продължи, да бъде на сцената. След като завършва средно образование, продължава в АМТИИ с балетна педагогика. Паралелно с това я приемат като балерина в Държавна опера Пловдив. Участвала е в различни балетни, оперни и съвременни постановки от всякакъв характер. Още докато се обучава в академията, решава и да преподава. Първоначално е имала притеснения, както при всяко ново начинание, но малко след като започва установява, че това също е призвание. Съдбата я среща с Никола Начев и двамата създават школа по танци за деца. Танцово студио „Магнифик“ предлага освен класически балет за деца, балет за бебета и рисуване и актьорско майсторство, които се обединяват в общо занятие. Работата като преподавател започва прекалено рано за нея, но това не й пречи да дава всичко от себе си.

Работата с деца ти дава страшно много. Както ти ги учиш, така и те учат теб. Това, че съм артист ми помага и с децата. За самите тях е стимулиращо да виждат преподавателите си като изпълнители. Така се амбицират и самите те, споделя 23 годишната балерина.

Всеки отдел в школата е интересен сам по себе си и има своята философия. Може би най-иновативен е бейби балета. След няколко години на преподаване на деца в приетата възраст от 4 нагоре, я осенява идеята да направи група и за по-малки, тъй като в Пловдив няма такава. Интересът е бил силен и веднага се е сформирала бройка. Макар и на такава крехка възраст децата се справят много добре.

Обратно на разбиранията децата не са за подценяване. Достатъчно възприемчиви са, за да поемат начални познания в областта, категорична е Нора.

Малчуганите изучават основни балетни позиции за развиване на стъпала, гъвкавост, музикалност и ритмичност. Часът преминава в много игри. Те стават по-самостоятелни защото родителите не присъстват по време на тренировките. Причините за това са, че децата на тази възраст лесно се разсейват, повечето са много привързани към родителите си. Опитът показва, че децата постигат завидни резултати само в присъствието на преподавател.

И докато бебетата почват от нулата, напредналата група по класически балет:  4 +, може да се похвали с участие на голяма сцена в сътрудничество с Държавна опера Пловдив, участия от международни конкурси, фестивали и други. При дебютното си участие в национален конкурс печелят първо място в мини категория - Формация класически балет. Следват редица отлични представяния и постижения.

Заниманието рисуване и актьорско майсторство е вероятно най-разнообразното. Идеята се заражда покрай мюзикъла „Човека от Ламанша“. Чрез съвместната работа на Операта и Театъра, Нора осъзнава тежката истина, че актьорското майсторство не се популяризира достатъчно в Пловдив затова решава да предизвика повече интерес. Комбинира го с рисуване защото масово децата в ранна възраст обичат да рисуват, а двете могат да бъдат свързани и по друг параграф.  Часът се дели на по 45 мин за всяка дейност. Идеята е да се работи по обща тема. В първата част рисуват по нея, а във втората съживяват рисунката чрез актьорски етюди и похвати.

Държим в школата  да работят високо квалифицирани преподаватели, които да развиват потенциала на децата и да получават професионални знания. Концепцията бяга от формата на занималня и аниматорска дейност. Искаме след определен период  да имат сценични изяви, да участват в състезателни конкурси и прочее. Часът е много разнообразен, забавен и интересен, но се изисква дисциплина, постоянство и всеотдайност, както във всеки спорт или изкуство. Това е нужно, за да има резултати и да се върви напред. Минималната възрастова граница е също 4 години, но децата трябва да са наясно, че посещават школа, а не детски кът, обяснява създателката на студиото.

В Пловдив масово липсват школи, които имат кадри с нужния капацитет. ТС „Магнифик“ се стреми да покрие тези изисквания.  3 деца от студиото тази година са приети в паралелка класически балет и то на челни позиции. Следваща цел на екипа а е група по body балет за възрастни. Това е дейност, която съчетава основни елементи от класическия балетен екзерсис, дихателни техники от съвременни танци и упражнения от йога и пилатес. Засягат се абсолютно всички мускули. Мускулатурата се извайва и се издължава като на балерина. Упражненията са разнообразни, аеробични и в същото време танцувални. Основата е балета, но не е натрапващо и на висше ниво. Достъпно е за всеки, който се стреми към добре оформена, естетическа фигура. Този тип дисциплина дава възможност да се излезе от рамките на разбиранията, че балетът задължително трябва да се тренира само от ранна възраст. За Нора не е важна възрастта, а да докосва околните, да ги заразява с изкуство.

 

За съжаление в България за изкуство се влага най-малко. Наясно сме с ниските заплати, с липата на перспектива и въпреки това, всички, които се занимаваме с изкуство сме свързани един с друг. Не сме наивни! Знаем, че нещата няма да се променят до толкова, че да можеш да живееш нормално чрез изкуство, но е прекалено трудно да се откажеш, затова се насочваме към частния сектор. Въпреки минусите удовлетворението, което ти носи сцената оправдава всичко, завършва разказа си преподавателката, която мечтае някой ден, когато погледне назад, да види, че е свършила една добра работа, че е създала нещо със собствени усилия и тогава, на старини да си отдъхне и доволно да се усмихне. 

Leave a comment

Make sure you enter all the required information, indicated by an asterisk (*). HTML code is not allowed.

КОНТАКТИ: [email protected]; [email protected]


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…