Петното никога не стига, че да побере цялата публика на P.I.F., но пък едва ли има бар в България, който да успее да приюти всичките фенове на култовата банда. Така и в събота, в изключително задушевна, както му казваме, обстановка Пловдив посрещна една от любимите си групи.

Признаваме, че публиката беше раздвоена, тъй като в същото време Остава имаха концерт на няколко километра и както много се изразиха – «това е садистично». Все пак, това по никакъв начин не попречи на десетки да се разпределят, както в игра на Тетрис, че да има място за всеки, на когото му се танцува, защото ако си на концерт на P.I.F., то е невъзможно да си стоиш кротичко на масата, пиейки си бирата. Не, подобен тип концерти са като изцеление за душата – скачаш, танцуваш, пееш, викаш, а на някои песни може и сълза да пуснеш. Има смисъл именно тази банда да е толкова години на сцена и да е толкова обичана от всички. За музиката какво може да се каже? Има ли човек в тази държава, който да не знае «Приказка» или «Колело»? И аз така си помислих – няма! Но пък има и нещо друго при тази банда. Когато пред теб стои Димо и слизайки от сцената с отворени обятия приема всеки, който се е затичал към него за снимка или просто прегръдка. Това ти носи едно друго душевно удовлетворение, защото той не е просто певецът, или просто част от някоя група – не! Той става приятел, той се превръща в «плюшено мече», както му казаха едни момичета, което просто може да ти отнеме негативната енергия за секунди и да я замени с нещо красиво. Ей така, с концерт на P.I.F. се презаредиха батериите за следващата работна седмица.