Как животът на партизаните е актуален в наши дни

Партизанският комикс на сцената разсмя всички, а после преряза хумора през кръста

Стефка Георгиева

Театралният фестивал „Сцена на кръстопът“ даде началото си вчера в Дом на културата „Борис Христов“ с премиерата по романа на Алек Попов – „Сестри Палавееви“. Постановката се изигра при засилен интерес на пловдивчани, сред които се забелязаха и колеги на актьорите от сцената.

Ролите на двете сестри се изпълняват от Боряна Братоева и Мила Люцканова. За Люцканова това бе първото стъпване на голяма сцена, при което тя се справи чудесно, неотстъпвайки дори крачка назад от своите колеги с вече натрупан театрален опит. Третата главна роля в представлението бе отредена на Добрин Досев, който безупречно се въплъти в образа на Медвет.

Самата пиеса, макар и обърната към миналото, разказвайки за партизанския живот през Втората световна война, има особено актуално звучене в наши дни. Борбата на двете Палавееви със статуквото и установените норми, търсенето смисъла на живота им, желанието да разрушат досегашния налаган от родителите им патриархат, накара много от младите хора в залата да се открият в образите на героините. Бе поставен и въпросът за националната ни идентичност, как историята се пречупва през погледите на „силните на деня“ и как биваме лъгани и манипулирани от политическите движения, които се сменят.

Актуални са не само въпросите, поставени на сцената, но и начина, по който това бе направено. Мултимедийни визуализации даваха яснота за времето, по което се развива действието. Прожектираха се снимки на сестрите Палавееви, които в търсенето на своя смисъл, са се присъединявали към едно или друго идеологическо движение, всички от които те са напуснали, заради опитите за манипулация, които са били налагани. В последствие те бягат от родителите си и се присъединяват към партизанското движение.

Цялата тази история е поднесена с комичен привкус, но по никакъв начин не се осмиват животът и перипетиите, пред които са били поставени незапомнените ни герои. Чрез хумора ярко се открояват характерите на героите и са изведени лишенията, на които те са подложени. Дори мечтите и вярата на българските партизани са представени до известна степен чрез бляна им за сладолед, който идва от Русия по тръби, наподобяващи сегашния газопровод. „Сладолед няма, има само лед.“ Това са думите на Медвет, които слагат край на идеалистическите представи на партизаните за света.

Цялото представление е един невероятен синтез между комедия, в която присъства епическият жанр, бурният нрав на две тийнеджърки и трагичният финал на постановката, който сякаш преряза през кръста целия хумор и публиката, доскоро забавляваща се на шегите, замлъкна пред Медвет, който произнесе предсмъртния си завет, заснет от камера, която прожектираше трагичното му, смъртно бледно лице на голям екран.

Зашеметяваща е работата на целия екип, работил по подготовката и представянето на „Сестри Палавееви“. Постановката беше особено деликатна, премерена и най-важното – запази същинския характер на книгата на Алек Попов. Такъв синтез по-скоро би звучал абсурдно за онези, които са пропуснали спектакъла, но великолепният професионализъм на целия екип изкристализира и заблестя като диамант от сцената. От актьорката игра, до работата на режисьорите, сценографите и костюмографите – живо великолепие, както на съвременната литература, така и на драматургията.

Факт е, че след финалния монолог на Добрин Досев публиката бе объркана, изненадана от внезапния поврат на събитията, случили се на сцената на „Борис Христов“. Пловдивският театър за пореден път показа, че е новатор и в него работят креативни, вдъхновени и вдъхновяващи хора. Няколкоминутните аплаузи след края на премиерата говореха достатъчно за възприемането на „Сестри Палавееви“ от публиката, а зрителите дълго след приключване на представлението продължаваха да коментират темите и въпросите, поставени в спектакъла.

Коментирай

Попълнете задължително отбелязаните с (*) Полета. HTML код не е позволен.

КОНТАКТИ: redactor@kapana.bg; reklama@kapana.bg


Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Фондация „Отец Паисий 36“, са такива на техния автор и/или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация „Америка за България“ или на нейните директори, служители или представители.

We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…