Аз съм за преформатиране на Сцена на кръстопът, защото не ми допада рутината, каза Стефан Данаилов
Това може да се случи тогава, когато си бия чукалата от тук и дойде следващия, подчерта Мастера
Днес е Вяра, Надежда и Любов. Театърът е всичко това. Преди 20 години именно вярата ме поведе да организирам този фестивал. Ето ни днес, две десетилетия по-късно. Така проф. Стефан Данаилов влезе в пловдивската Драма днес, за да види как се развива след гимназията собственото му отроче- Сцена на кръстопът. Днес той ще излезе на сцената в рамките на юбилейния фест заедно със студентите си, за да представят спектакъла „Ателие”. Поради различни болежки в последните години моето присъствие тук е по-скоро задочно. Но следя какво се случва, не пропускам нищо, каза Мастера, както го наричат възпитаниците му.
Сцена на кръстопът не бе мислен като траен фестивал. Тези 20 години минаха като миг, все едно бе вчера денят на старта на първото издание. Тогава избрах Пловдив, тъй като съм много свързан с града и го обичам. Тук съм направил първите си стъпки на сцена, макар и само за 20-30 дни, припомни Ламбо. Той подчерта, че Есенният културен сезон е негова идея и няма нищо против, че общината го е обсебила.
Аз съм за преформатиране на Сцена на кръстопът, но ако ми осигурите финансиране. Вярно е, усещам, че в момента има момент на рутина във фестивала. Мисля си, че това преформатиране ще се случи тогава, когато си вдигна чукалата от тук и дойде следващият. Не го изключвам, тъй като не ми допада рутината. Затова и днес на сцената ще видите един ритуал по предаване щафетата между поколенията. Настоящите ми студенти ще я приемат от бившите ми студенти, вече колеги. А аз ще гледам от прословутия си преподавателски стол, издаде Стефан Данаилов.
Производството на българския театър не винаги е на много високо ниво по финансови причини. Настроенията по отношение на театъра са общи проблеми на обществото. Недоимък, организационни проблеми и прочие. Това, че моите колеги седят на местата си и работят на много високо ниво говори за техния висок морал. А и когато дойде врече за сцената, всичко минава. Защото не може без духовна храна, не може без духовна наслада. Да, театърът няма да реши проблема на отделния човек, но ще го прати на друго място, далеч от проблемите, може и просветление да му даде. И да, днес театърът е стъпил на краката си, категоричен бе Мастера.
http://kapana.bg/index.php/stzena/item/5576-lambo-teatarat-e-stapil-na-krakata-si#sigProId86c0a466ac